31 декември 2009 г.

Предновогодишно за алкохола, махмурлука и науката

Смятам, че утре по това време (т.е. на 01.01.2010, към 12.00ч.) повечето от вас все още няма да са се излюпили от леглата си. Може би едва няколко часа по-късно няколко от вас ще са успели да надигнат морна и тежаща глава. Докато те пият чаша горещо силно кафе с надеждата да прогонят подивялото стадо мамути, беснеещо ту някъде в областа на орбитофронталния им кортекс (зад челото), ту някъде из темпоралния им дял (областта на слепоочието) и причиняващо им жестоко главоболие, може да попаднат на тези редове и да опитат да ги прочетат със замътен поглед.

Снимка: bighugelabs.com

Ако все пак успеят да подредят изреченията през маранята на следновогодишния запой, вече ще бъде твърде късно – защото махмурлукът ще ги е застигнал. Така че тези от вас, които прочетат публикацията преди да са заседнали на маса с високи шишета, дълбоки чаши и смели намерения, може да имат и повече полза от нея.

Знам, че след горе-долу 12 астрономически часа е Нова Година, затова реших да споделя с вас някои интересни научни подходи за изследване на алкохола и махмурлука.
Наскоро попаднах на едно изследване, проведено от група американски учени. Тъй като тематиката силно се доближава до екзистенциалните въпроси, които може би ще мъчат някои от вас на 01.01.2010 сутринта, реших да го споделя в блога. В моята компания всяко едно шише алкохол може да се чувства напълно необезпокоявано (т.е., не пия въобще), но пък смятам, че при дискусията на една такава тема липсващият алкохолен опит може да бъде компенсиран с достатъчно голям научен хъс. Един от въпросите, вълнуващи учените в това изследване, е дали бърбънът причинява по-тежък махмурлук от водката.

Снимка: fluidalchemy.wordpress.com & liquorama.biz

Етанолът може да се приеме като един от главните „виновници” за махмурлука, но някои други съставки на алкохола, наречени „конгенери” (различни алдехиди, естери и др.), също могат да имат влияние върху качеството на махмурлука след пиянска нощ. Бърбънът съдържа около 37 пъти повече конгенери от водката, така че би трябвало прекомерната консумация на бърбън да е свързана с натежала глава, гадене и други подобни махмурлийски симптоми на сутринта в по-голяма степен отколкото при водката. Съвсем неизненадващо, учените открили, че и двете експериментални групи страдали на следващата сутрин от махмурлук, като участниците, консумирали бърбън в рамките на изследването, наистина описвали във въпросниците, които попълвали, по-тежки симптоми на махмурлук в сравнение с тези, които били подложени на запой с водка. Пиенето на алкохол без мярка повлияло и на количеството и качеството на съня на участниците, както и на представянето им на редица невропсихологични тестове, на които те били подложени на следващата сутрин и които имали за цел да проверят в какво състояние се намират вниманието и реакциите им. Интересното било, че освен субективното възприятие на последвалия махмурлук, друга разлика между консумацията на бърбън и водка нямало. Т.е., пилите бърбън се чувствали като цяло по-кофти в сравнение с пилите водка, но двете групи имали еднакво нарушен сън и се представили еднакво зле на тестовете, които изисквали концентрация и внимание, комбинирани с бързи реакции. Един от изводите на това изследване е, че дейности като шофиране или работа с машини са еднакво застрашени от инциденти, ако извършващите ги са препили предишната вечер, независимо от това дали е било с бърбън или с водка. Единствената разлика би била, че по време на застрашаването на шофирането и работата, извършващите тези дейности ще се чувстват по-кофти, ако са пили бърбън отколкото ако са консумирали водка.

Докато се ровех, за да намеря тази статия, попаднах и на други интересни материали за алкохолни изследвания. Явно хората, работещи в тази област, притежават завидна изобретателност, гарнирана с известно чувство за хумор. Аз също работя в областта на научното изследване на зависимости, но моите експерименти май не са толкова новаторски, колкото например някои други. Една група от американски и руски учени е изследвала гените, които допринасят за разликите между хората по отношение на тяхната издръжливост на пиене. За целта учените са създали генно модифицирани мухи, които са досущ като нашите винарки, които всеки познава. Разликата е, че някои от тези мухи били с гени, осигуряващи им по-голяма или по-малка издръжливост на алкохол. Това, което считам за особено оригинално, е подходът на учените към квантифицирането на алкохолната интоксикация при мухите от рода дрозофила (т.е. подходът към определянето размера на „напиване” на винарките). Мухите били пуснати в една тръба с алкохолни пари. Съответно, по-издръжливите мухи се нуждаели от повече време докато се свлекат надолу по платформите на тръбата и тупнат омаломощени на дъното. Чувствителните към алкохол мухи пък се смъквали по платформите и приземявали на дъното доста по-бързо. След като тези мухи били отгледани в рамките на 25 поколения, чувствителните не успявали да се задържат в тръбата за повече от минута-две, а издръжливите прекарвали там до цели 18 минути!

Експериментите с животни в контекста на алкохола и темата за махмурлука ми напомнят, че има някои много интересни разлики във фразата „имам махмурлук” на различните езици. Това, което на български е „имам махмурлук”, се описва на немски език с фразата „ich habe einen Kater” (на холандски изразът е сходен), а буквалният превод е „имам котарак”. В тази връзка прочетох статия в wired.com, която пък се позовава на материал на The New Yorker, където се описват още подобни веселяшки игри на думи при буквален превод на „имам махмурлук” от съответния език на български език. Както авторът на този материал доста духовито е забелязал, някои от тези фрази се отнасят по-скоро към първопричината на махмурлука: египтяните казват „все още съм пиян”, японците „два дена съм пиян”, а шведите „все едно са ме фраснали изотзад”. Други езици, както обяснява авторът, разкриват обаче гениален поетически талант в своите варианти на българското „имам махмурлук”: в Салвадор се събуждат и са „като направени от гума”, французите стават с „дървена уста” или с „болка в косата” (hair ache, игра на думи с английското headache). Поляците чуват „мяучене на котенца”, а моите, както и на автора на статията, фаворити са датчаните, които имат „дърводелци в челото”.


Смятам да прекъсна тук коментара върху алкохола, махмурлука и науката, колкото и интересен да е той. Пожелавам на всички ви весело посрещане на Новата Година, независимо дали ще бъде с никакъв, малко или повечко алкохол. За тези, които още от сега смятат да се причислят към последната група, ще цитирам част от едно произведение на Джордж Ейд, която една научна статия за алкохола и махмурлука беше използвала като увод (толкова по въпроса, че естествените и хуманитарните науки не можели да работят заедно!):

R-E-M-O-R-S-E!

Those dry Martinis did the work for me:
Last night at twelve I felt immense,
Today I feel like thirty cents.
My eyes are blurred, my coppers hot,
I'll try to eat, but I cannot.
It is no time for mirth and laughter,
The cold, grey dawn of the morning after.

George Ade, The Sultan of Sulu, 1903

Няма коментари:

Публикуване на коментар