29 януари 2010 г.

Вип-икебана

Докато преглеждах сутрешната порция от блогове, попаднах на една доста добра статия от блогъра д-р Колевски. В една част от нея той разказва, че на сайта bg-vip.com имало лого с текста "От учене не се умира, но трябва ли да се рискува", и съвсем справедливо се възмущава, като сравнява сполучливо откритото проповядване на неграмотност с наглостта на детската порнография. Поразрових се и се уверих със собствените си очи, че наистина на споменатия сайт може да бъде прочетен текстът "Никой не е умрял от учене, но защо трябва да рискувам!". Това, което най-много ме шашна, е, че същият текст е в рубриката "Мисъл на деня". Като оставим настрана факта, че се запитах дали на този сайт няма всъщност само една мисъл за целия ден и може би затова я наричат "мисъл на деня", представата за това, каква би могла да бъде мисълта на седмицата или на годината, ме ужаси. И за да не попадна случайно и на тази рубрика, курсорът на мишката ми бързо-бързо натисна хиксчето в горния край на екрана.

След това се замислих. Вчера бях в едно училище по линия на проекта "Brückenschlagen". Самият проект съществува вече от няколко години благодарение на града Франкфурт и организира учени от различни университети и научни институти от околността Рейн-Майн, които изнасят лекции в училищата. Лекциите се провеждат по-разчупено отколкото в университетите и имат за цел не само да запознаят учениците с различни актуални и вълнуващи материи, но и да им покажат, че науката може да бъде доста интересна. Всъщност самото име на проекта (Brückenschlagen) описва отлично основната идея: да се създаде "мост" между учениците и науката.

Както всеки може да се досети, не винаги цялата група от ученици, пред които човек се е изправил, слуша с интерес. Вчера в моите две групи няколко души си приказваха, нагъваха кифли или пък хъркаха тихичко, но това винаги е така. Хубавото е, че останалите 90 процента слушат. И задават въпроси. И изглежда им е интересно. Същите впечатления имаха и другите колеги от техните групи. И това независимо дали става дума за метаболизъм при животните, механизми на растеж на туморите, ХИВ/СПИН, съдебна медицина, зависимости, психология на развитието, експерименти с тежки йони или клетъчна и молекулярна анатомия. Всяка една от тези теми може да бъде представена по интересен начин, така че учениците да добият някаква представа и за другата, далеч по-голяма и по-вълнуваща част на науката, която за съжаление често остава скрита от обществото.

Знам, че впечатлението ми от мисълта на деня на българската вип страница не може и не бива да бъде сравнявано с впечатлението, оставено вчера у мен от немските ученици. Едното е клюкарска страница в интернет. Другото е проект, зад чиито гръб стои градът Франкфурт, както и различни учени от университетите. Две различни неща, които имат съвсем различни цели. Но въпреки това се замислих, че при положение, че
в България поне доколкото знам инициативи, които да правят "мостовете" между ученици и наука възможни, няма или са малко, е тъжно и неправилно да унищожаваме грамотността, която има шанс да се развие и превърне в такъв "мост". Една "мисъл на деня" от някакъв си клюкарник може и да няма кой знае какво драматично въздействие, но пък денонощното бомбардиране с биг брадъри, блясъци, випове, икебани и дървеса, денсове и всякакъв друг шит, може да надделее и ако тогава няма какво да възстанови равновесието, става страшно.

П.С. Интересното е, че в Германия има и инициатива "Детски университет", където децата отиват веднъж в годината в университета и могат да задават въпроси на чичковците и лелките зад катедрата, които пък имат възможността да ги запалят от рано по науката.

22 януари 2010 г.

Румяна Желева, зрителните измами и баскетболните топки

Макар и темата да не е от най-актуалните вече, бих искал да кажа няколко думи по нея.

Некомпетентното представяне на Румяна Желева при изслушването ѝ за поста на еврокомисар беше очевидно. Последвалите критики и негативни оценки бяха очаквани с оглед на доста слабите отговори на г-жа Желева. Цялата случка може да бъде обобщена по следния начин:

слабо представяне => негативна оценка => оттегляне на кандидатурата

Г-жа Желева обаче явно вижда нещата по друг начин (виж тук). За нея, както става ясно от изказването ѝ, нещата са се развили ето така:

негативна оценка => слабо представяне => оттегляне на кандидатурата

От думите ѝ аз разбирам, че негативната кампания, подета от самото начало срещу нея, е била причината тя да се провали на това изслушване. Ако не била тази кофти нагласа спрямо нея, тя щяла да се представи чудесно. Това ми напомня донякъде за зрителната илюзия „слепота, причинена от движение” (motion induced blindness, MIB) и новите открития във връзка с нея, публикувани наскоро в авторитетното научно списание Current Biology.

MIB е зрителна измама, която може да видите на тази страница. Накратко казано, ако на екрана бъдат показани няколко малки кръгчета, които са неподвижни, и участникът в експеримента фиксира с поглед центъра на екрана, а върху кръговете бъде насложена специална визуална решетка, която се върти, субективното възприятие на участника относно кръговете се променя периодично. Човек ту възприема всички кръгчета като показани на екрана, ту вижда как някои изчезват и после пак се появяват. А те си седят през цялото време там, изобщо не помръдват. Чудесна зрителна илюзия, малко повече информация за която може да бъдат намерена от тези, които се интересуват от нея, тук или тук.

Новото при тази илюзия и общото ѝ с Румяна Желева е въпросното изследване, което наскоро беше публикувано в Current Biology. Д-р Ву и другите учени от групата, провела въпросния нов експеримент, използвали MIB в малко по-друг вариант. Всеки път, когато някой от кръговете „изчезвал” от възприятието на участниците (т.е. те вярвали, че не го виждат, макар че той продължавал да бъде там), компютърна програма автоматично включвала за много кратко време проблясваща светлина в центъра на кръга. Тази проста манипулация „връщала” обратно „изчезналия” кръг във възприятието на хората, които казвали, че сега го виждат отново. Интересното и съществено откритие на този експеримент било обаче, че според участниците първо се появявал кръгът, а чак след това проблясващата светлина – мнение, което нямало нищо общо с реалността. Защо и как човешкият мозък „обръща” последователността на събитията при този простичък експеримент и поставя следствието (възвърналия се във възприятието кръг) преди причината (проблясващата светлина), може да прочетете в самата статия (може да бъде намерена тук). Демонстрация на самия експеримент, върху който се базира статията, може да намерите пък тук.

Лошото в случая с г-жа Желева е, че тя очевидно също като възприятието на участниците в експеримента бърка причината със следствието и смята, че негативните настроения срещу нея са причината тя да се представи не толкова успешно в решителното изслушване в Европейския парламент. Още по-лошото е, че в случая на г-жа Желева не става дума за кръгове и проблясващи светлинки на екрана на компютър, а за евродепутати и еврокомисари.

В контекста на политическите новини, които намират своето странно съответствие в света на науката, разбрах, че съвсем между другото е минал през българския парламент един закон, който ограничава правата за граждански протест (Закон за изменение и допълнение на закона за събранията, митингите и манифестациите). Малко повече подробности за този закон може да намерите при Комитата и Нървъс Шарк. И докато чета как този закон е минал на второ четене, а явно немалка част от обществото не е разбрала за това или пък не дава пет пари дали ще може да протестира на определени места, ако например нарушават правата му, се сещам за едно доста старо филмче, което отново е на тема възприятие и съзнание. Няма да обяснявам за какво става дума, сами ще разберете. Цъкнете тук.

Сега разбирате ли как се е промушил този закон, без повечето хора да му обърнат внимание? Явно хората са били заети да броят колко епизода още остават до последното излъчване на „Перла”, да броят рокадите в Министерски съвет или пък вниманието им е било отклонено от броенето на някакви други баскетболни топки.

П.С. Повечето хора разбират за какво става дума в клипчето с баскетболната топка действително едва в края на филма...

14 януари 2010 г.

От ЗЕС и МВР до хлебарките и роботите

В Wired открих статия от миналата година, която изброява 10-те най-впечатляващи видео-материали за научни проекти от областта на кибернетиката, невронауките и роботиката. Критериите за избор на точно тези 10 филмчета не са ясни, но това все пак е неофициална класация, целяща единствено да популяризира по-значимите киборг-новости.

От тези 10 аз избрах 3-те, които на мен ми се струват най-интересни, и прибавих малко коментар от мен:

3. Робот, управляван от хлебарка (натиснете тук за видеото)

Доста впечатляващ материал за това как гигантската мадагаскарска съскаща хлебарка (няма майтап, така се казва този вид животинка) може да бъде научена да управлява робот. Повече за проекта може да бъде намерено на тази страница, където авторът споменава и евентуалните приложения в областта на сигурността и военната техника. Във връзка с актуалните проблеми около Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и намерението на МВР да слухти навсякъде, където си поиска, представата как специални бойни хлебарки, обучени и разработени от МВР в Симеоново, се промъкват през канализацията на нищо неподозиращия гражданин, за да търсят доказателство за престъпления, ме втрещи.

2. Насекоми с дистанционно управление (натиснете тук за видеото)

Няколко примера за различни експерименти, където целта е с помощта на електроди, имплантирани в мускулите или невроните на насекоми, да бъде постигнат контрол върху тяхното поведение (малко повече информация за тези примерни проекти тук). Изключително бързо развиващ се клон на науката, където се използват не само насекоми, но и мишки, плъхове, червеи и всякакви други видове животни, а от известно време и... хора. Изследванията с човешки участници са разбира се по-скоро терапевтично приложение на стимулация на определени мозъчни области при различни видове пациенти отколкото строги научни експерименти. При животните се използва междувременно не само електрически ток за стимулиране или подтискане на активността на мозъчните клетки, а и един друг нов подход, който благодарение на комбинацията между оптика, генетика и невронауки позволява контролирането на дейността на невроните чрез оптични влакна и светлина. Това обаче е една не само интересна, но и доста дълга тема, която смятам да оставя за по-нататък. Иначе от изследванията с насекомите, които биват описани във видео-материала, са силно заинтересовани (познайте кой?) военните: моля, превключете отново на сценария с МВР и ЗЕС, само че този път си представете как малкият шпионин, въоръжен с пипала и електроди, се вмъква не през канализацията, а влетява през дупка в мрежата за комари на отворения ви прозорец.

1. Робот, управляван от човек чрез мозъчно-компютърен интерфейс (натиснете тук за видеото)

Бях писал за Аватар, brain-machine и brain-computer interface (BCI) преди известно време тук. В проекта, от който идва видеото, е постигнато едно доста интересно приложение на BCI: като регулират сами мозъчната си дейност, участниците са в състояние да задвижат цял робот, който може не само да ходи, но и да вдига разни дребни предмети. Според мен едно страхотно постижение, което ако бъде доразвито още малко, може да бъде от невероятна помощ за всичките парализирани хора, които са обречени да чакат докато науката измисли начин, чрез който да се постигне пълна регенерация на нервните клетки. Приложения са възможни и в други сфери, не на последно място за съжаление и във военната област. Повече информация за лабораторията, развила BCI-робота, може да бъде намерена тук.

Цялата статия от Wired се намира тук. Някои от другите 10 видео-материали съм ги споменавал вече: маймуната, която с помощта на мозъчната си дейност и ръка-робот успява да си похапне банан (виж
статията за Аватар); ръката-робот, която бива свързана с човешка тъкан при пациенти с ампутирани крайници (виж линковете, които съм дал в коментарите на статията за Аватар).

Снимки: Concept Lab,
Infinite Unknown, YouTube


12 януари 2010 г.

Румяна Желева, Бусманци и домовете

Направи ми впечатление репортажът на Иван Кулеков за дома за нелегални бежанци и имигранти в Бусманци. Нямаше да разбера за този дом, ако не бях попаднал случайно на сайта на Светла Енчева, където може да бъде видян и самият репортаж.

Гледам репортажа и си мисля, че в дома в Бусманци съвсем очевАдно се потъпкват човешки права: колкото и един репортаж да не може да бъде напълно обективен, колкото и да е възможно винаги да има две страни на истината, не е човешко някой да бъде държан 7 месеца в изолатор, нито пък някой да бъде ритан, защото раните, които са му останали след като се е самозапалил от отчаяние, го болят и той не може да върви в крачка с останалите в строя.

Гледам репортажа за Бусманци и се сещам за разследването на Яна Бюрер Тавание, което показа един доста потресаващ откъс от абсолютната мизерия, липсата на компетентни грижи и също толкова грубото (макар и извършвано по друг начин) потъпкване на човешки права, които царят в повечето институции за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България.

Гледам и изказването на Румяна Желева пред евродепутатите по повод поста еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи. Размишлявам над идеята ѝ да отиде на място в кризисни зони като Аденския залив, Конго, Афганистан и Газа, за да координира хуманитарната помощ на Европейския съюз.

Накрая май стигам до извода, че нямаше да е зле, ако можеше някой да координира действията в помощ на тези хора в България, които най-много се нуждаят от подкрепа. За целта този някой
даже не би имал нужда непременно да ходи до всички „кризисни региони“ в България. Достатъчно е като първа стъпка да направи така, че да се промени статуквото на тези „домове”, които са винаги възможно най-далече от нашия поглед и където винаги крием всичко, що е различно, друго и непознато за нас. И да се погрижи да няма повече случаи на хора, които се плашат от думата „дом” и я свързват не с уюта, топлината и сигурността на мястото, където живееш, а със страха, неизвестността и обречеността на някаква институция, където си затворен.

8 януари 2010 г.

Разходка из мозъците на престъпници и психопати

Питали ли сте се някога що за мисли минават през ума на Малкия и Голям Маргин, на Баретата, на Митьо Очите и на всички останали хора с причудливи прякори, вариращи от Картофа до Кюнеца? Чудили ли сте се някога дали хора, обвинени в извършване на престъпление, могат да бъдат хванати в лъжа при даването на показания и това да бъде използвано срещу тях? Мислите ли, че хора, които са извършили ужасяващо престъпление като например умишлено убийство на малко дете, могат да бъдат оневинени на базата на биологични и съдебно-психиатрични доказателства, сочещи, че те страдат от психопатия?

Независимо какви ще бъдат вашите отговори и коментари на тези въпроси, това са проблеми, върху които след известно време не само юристи, но и философи, а защо не и цялото общество ще размишляват още по-усилено, отколкото го правят в момента. Не, не вярвам да има нещо философско в същността на хора с прякори като Тиквата, Бъчвата и Компира. Причината е по-скоро, че философите наред с юристите и другите хора, занимаващи се с подобни въпроси, ще трябва да излязат с някакво становище по проблема, за който ще ви разкажа накратко в следващите няколко изречения.

Наскоро в САЩ за първи път в съдебната история бяха използвани официално резултати от изследване на подсъдимия с функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР) като доказатество, целящо да смекчи вината му. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е метод на невронауките, за който навярно повечето от вас са чували, че бива използван, за да се направят снимки, подобни на рентгеновите. Така е – ЯМР може да се използва за добиване на доста добри снимки на различни части от тялото, включително и на черепа и мозъка. Хубавото е, че не работи на принципа на рентгена или компютърната томография и затова е безвреден, т.е. няма вредно облъчване. Използват се силни магнитни полета и радиовълни, но освен ако нямате пейсмейкър, метални части в тялото и други подобни, няма от какво да се страхувате при изследване с ЯМР. Предимството на фЯМР-изследването пред обикновеното ЯМР-измерване е, че може да измерва не само анатомията на черепа и мозъка, но и функцията на мозъка – т.е. мозъчната дейност. Комбинирайте двете неща и можете да кажете с доста голяма точност как и къде точно фЯМР-сигналът в мозъка на един човек се променя в зависимост от това какво върши, мисли, вижда, чува или усеща този, когото измервате.

Картината на Пиер-Пол Прюдон "Справедливост и Божествено Отмъщение преследват Престъпление". Дали в бъдеще те ще могат да го застигнат с помощта на новите технологии?
Снимка: wikipedia.org

Поводът за мисловния ми скок от интелектуалните низини на дебелите вратове, златните ланци и бандитските сдружения до върховете на модерната медицинска технология е американското 10-годишно момиченце Джанин Никарико, което е било убито през 1983г. Обвиняемият за престъплението Брайън Дъган излежава две доживотни присъди за други две убийства. През 2009г. се гледа делото срещу Дъган за убийството на малката Джанин, като прокуратурата иска смъртна присъда за Дъган. Защитниците му издействат той да бъде изследван от Кент Киел, известен американски учен, който изследва мозъчните функции на престъпници, окачествени от съдебни експертизи като психопати и лежащи в затворите на САЩ.

Ще използвам възможността да вметна една интересна подробност за споменатия американски учен: д-р Киел е финансиран едновременно от 4 проекта от National Institutes of Health в САЩ, които плащат разходите, възлизащи на $ 900 000 (деветстотин хиляди долара) годишно, за да може Киел да се разхожда из щата на Ню Мексико с мобилния си ЯМР-скенер и разрешително от губернатора за извършването на изследователски дейности върху затворници от всичките 12 държавни затвора на територията на Ню Мексико. Подвижният ЯМР-скенер (който е, разбира се, способен и на фЯМР-измервания) струва около $ 2.3 000 000 (2.3 милиона долара) и се помещава в специален камион, дълъг 15-метра. Целта на проекта на Киел е да разбере по какъв начин се различава мозъкът на така наречените „психопати” – хора, неспособни на съчувствие към болката на другите, неспазващи социални и морални норми, импулсивни и способни на всякакви деяния, за да постигнат това, което искат – от мозъка на обикновените хора. Като „психопати” са окачествени от съдебно-психиатрични експертизи някои от хората, лежащи в затворите на Ню Мексико и тъкмо те са обектите на изследванията на д-р Киел. Резултатите са повече от интересни: в някои от мозъчните области, които са отговорни за или отразяват феномени като емпатия, разбиране на чуждата болка, регулиране на импулсивни реакции и т.н., така наречените психопати наистина показват нарушена дейност в сравнение със здрави, „нормални” хора.

Не, това не е новата каравана на някой незаконно забогатял бизнесмен с безброй луксове и екстри, а мобилен ЯМР, подобен на този, с който Киел обикаля затворите на Ню Мексико и изследва психопати.
Снимка: medical.siemens.com

Киел прави фЯМР-измерване на Дъган, подлага го и на други тестове и изследвания. Заключението му е, че мозъчната дейност на Дъган е същата като тази, която той и науката познават от изследвания на психопати. Не претендира, че патология на мозъка на Дъган е била причина за неговото деяние 26 години преди самото изследване, но заключенията му биват използвани от защитата на Дъган като доказателство, което трябва да смекчи вината на техния клиент и да го избави от смъртната присъда. Въпреки резултатите от изследванията на Киел върху обвиняемия Дъган, Дъган бива осъден на смърт.

Това е само един отделен случай от многото, които в бъдеще със сигурност ще бъдат разглеждани в съда с помощта на експерти от областта на невронауките. Този смел поглед върху нещата не подлежи на съмнение, тъй като невровизуализиращи методи като фЯМР търсят и намират и други приложения в юридическата сфера: трескаво се работи например върху развитието и оптимизирането на фЯМР като модерен детектор на лъжата. Действително, фЯМР може да отчете разликата в мозъчната дейност при изричането на лъжа в сравнение с казването на истината.

Същевременно има и доста критики, насочени към въвеждането на фЯМР и други подобни технологии в съдебната сфера. Някои от тях са от чисто технологически вид: фЯМР-измерванията не са перфектни, сигналът не е свързан директно, а косвено с дейността на нервните клетки, а също така може да бъде манипулиран чрез начина, по който е зададен въпросът, чрез състоянието, вниманието, концентрацията на тествания, крайният резултат зависи от стратегията на анализ, която бъде избрана, и т.н. Къде отива личната отговорност, ако престъпниците търпят смекчени наказания или биват оневинявани в следствие на дейността на мозъка им, който се различава от този на мнозинството, е друг въпрос, който задават много от критиците на установяването на фЯМР като нов вид инструмент на съдебната или разследващата власт.


Дали в бъдеще технологии като фЯМР ще бъдат част от решението, определящо пътя от съдебната зала до решетките на затвора?
Снимки:
machanemenachem.wordpress.com, advancedimaging.info, frylake.com

Компетентно мнение по тези и други подобни въпроси трябва да бъде дадено не само от правото, философията, психологията и медицината, но и от сравнително младите, но пък изключително интересни области на био- и невроетиката. Трябва обаче да се предвиди, че фЯМР и другите невротехнологии тепърва ще бъдат подобрявани. Както казваше професорът ми по неврофизиология, като става дума за развитие на медицински технологии, винаги трябва да се мисли в перспектива. Помислете например за апарата за изкуствено кръвообращение, който е почнал да се използва някъде между 1950 и 1960г. Умопомрачителен брой хора, които са били оперирани с помощта на този уред, са починали. Причината: все още технологията не е била достатъчно развита. Днес уредът се използва доста успешно най-вече в сърдечната хирургия, където в рамките на операцията трябва да замести за кратко време функциите на сърцето и белия дроб. И е спасил безброй животи.

С други думи, надеждата, че фЯМР и останалите подобни технологии ще се развият до такава степен, че да могат да бъдат използвани като точни, неподатливи на манипулация и обективни детектори на лъжата или пък с цел установяването на определена мозъчна патология като доказателство в съда, може би не е илюзорна или напразна. Доколко това е съвместимо с етиката и правото, е друг въпрос, който едва ли би могъл да бъде разгледан подробно и обективно в рамките на няколко изречения.

Интересно, дали перспективата, че някой може да установи със сигурност дали лъжат или не, както и дали са извършили престъпленията, в които са или биха могли да бъдат обвинени, би изплашила и възпряла от погазването на закона сегашните и евентуални престъпници на България, независимо от техния ранг и прякор?

5 януари 2010 г.

Любопитни факти за общото между психоанализата, язвата и една бактерия

Ето нещо ново и любопитно, на което попаднах наскоро.

Реших да започна публикацията с горното изречение, за да убедя най-вече читателите, които напълно случайно са попаднали тук и тъкмо се канят да се върнат на предишната интернет-страница, все пак да останат и да прочетат публикацията. Известно е, че желанието за преживяване на нещо ново и непознато е доста силна мотивация. В някои от добрите стари поведенчески експерименти мишки и плъхове се отклоняват понякога от тренировката, наложена им от екпериментатора, за да видят какво се крие в другата част на клетката, в която все още не са били. В други изследвания пък маймуни са готови да „работят” (т.е. да натискат бутони, да дърпат ръчки и да извършват други подобни трудоемки и извънредно скучни дейности), за да могат да си осигурят изглед от някакво прозорче към нова, непозната за тях гледка. Т.е. непознатото, любопитното, интересното – каквото и да е то – има голяма притегателна сила.

Любопитното нещо, което прочетох наскоро, е от книгата на Флориан Холсбьор “Биология за душата: моят път към персонализираната медицина”.

Малка вметка: проф. д-р Флориан Холсбьор е директорът на Макс-Планк-Институт за Психиатрия в Мюнхен, Германия, който пък е една от най-престижните институции в областта на психиатрията на територията на Германия; Холсбьор е известен с подхода си на „персонализирана медицина”, т.е. напасване на медикаментозната терапия спрямо генните и всякакви други биологични особености на пациента. Друг факт, с който Холсбьор е известен, е, че беше лекуващият лекар на страдащата от депресия немска футболна звезда Себастиан Дайслер.

В началото на книгата си (стр. 49 на немското издание) Холсбьор разказва за една от грешките на психоанализата. Причината за болестта пептична язва на стомаха дълго време е била търсена от психоанализата (не от психологията, моля да се разграничават двете понятия и науки!) изцяло в психиката на човека. Психоанализата е смятала, че типичният пациент, боледуващ от пептична язва на стомаха, е „погълнал” дълбоко в себе си проблемите си вместо да се изправи лице в лице срещу тях и да ги надвие. В следствие на това и в комбинация с допълнителни стресови фактори може да се стигне според психоанализата до образуването на язва.

Общото между Фройд и язвата: не знам дали Фройд е имал стомашна язва, но ученици на школи, възникнали от развитата от него психоанализа, са се опитали да обяснят по доста странен начин това заболяване.
Снимки: www.wikipedia.org


Един от авторите, които са застъпвали тази психоаналитична хипотеза за язвата, е Ейнджъл Гарма, който пък до голяма степен е бил повлиян от Мелани Клайн. От школата на Мелани Клайн лично аз имам много дълбоки травми (тук психоаналитично настроените между вас сигурно веднага ще ме засекат, че проектирам тези си травми в сегашната публикация). Спомените ми, свързани с Мелани Клайн, произлизат от един от семинарите по психоанализа, който бях задължен да посещавам като част от следването по психология, и където бяха разяснявани някои от твърденията на г-жа Клайн, включително и такива, които надълго и нашироко обясняваха какво точно желае да направи бебето с майчината гърда и как всичко това е свързано с неща като кърмене, екскременти и урина (ще ви спестя гнусните и нямащи нищо общо с нормалната човешка физиология подробности, описващи в каква точно последователност и причинно-следствена връзка бебето действа с и върху „лошата” и „добра” гръд, екскрементите и урината). Изключително тежки и лично според мен неподходящи за наука или психотерапевтичен метод неща, които оставиха дълбок белег в душата ми на учен, работещ с числа, статистика и доказателства.

Прекъсвам краткото лирично отклонение за Мелани Клайн и се връщам на пептичната язва. Разбира се, имало е и други теории за възникването на тази болест, но истинската причина е била открита през 1982г., когато двамата австралийски учени Робин Уорън и Бари Маршъл заявили, че според техни изследвания определен вид бактерия причинява гастрит и язва. Бактерията се казвала Helicobacter pylori, а хипотезата за връзката между тази бактерия от една страна и възникването на гастрит и язва от друга страна не срещнала веднага одобрение. Според Уикипедия Бари Маршъл дори погълнал известно количество вещество, съдържащо колонии на бактерията Helicobacter pylori, извлечени от негов пациент, за да докаже истинността на твърденията си. Разбира се, скоро имал вече гастрит, но за щастие симптомите му изчезнали след около две седмици. Въпреки това той взел антибиотици по настояване на жена си, за да убие останалите в себе си бактерии, тъй като един от симптомите бил лошият дъх.

Днес медицината знае, че пептичната язва на стомаха и гастритът се предизвикват в повечето случаи от Helicobacter pylori и че е нужно антибиотично лечение. Разбира се, психологически стрес, както и някои медикаменти, които атакуват лигавицата на стомаха, също могат да допринесат за развиването на гастрит или язва. Факт е обаче, че психоанализата е била в грешка с твърденията си, че определени преживявания в първите месеци от живота на човек водят до определена психологическа склонност, която комбинирана с нерешени конфликти, причинява орално-дигестивна регресия, част от която е „хапещата” лоша майка, която е интернализирана... и по този начин възниква язвата (цитирам не дословно, а по смисъл от резюмето на една книга). Факт е също така, че през 2005 година Маршъл и Уорън получават Нобеловата награда за физиология или медицина тъкмо заради откритието им относно ролята на Helicobacter pylori при възникването на язвата и гастрита.

Едно нещо искам да подчертая в случай, че текстът е породил определени мисли у вас за моето отношение към психоанализата: не съм фанатичен противник на психоанализата. Смятам, че в определени случаи и при определени пациенти тя може да бъде използвана с добър успех. Наскоро попаднах на интервю с двама български психотерапевти, които казваха как „На Запад хората ходят на психотерапевт. В България – на врачка.”. Вярно е. И е жалко, не трябва да бъде така. Но пък е хубаво, когато човек има желанието и нуждата да отиде на психотерапевт, също така да внимава при какъв психотерапевт отива. Вярно, заради язва или гастрит човек едва ли ще отиде на психотерапевт. Но пък намирам примера с бившите вече позиции на психоанализата относно възникването на тези болести за добра илюстрация на това докъде може да стигне определена терапевтична школа, ако не търси начин да докаже твърденията си с обективни и валидни изследвания. Такива изследвания трудно могат да бъдат приложени при повечето от хипотезите на психоанализата, но това е тема на друга публикация, която може би някой път ще се появи тук.

3 януари 2010 г.

Следновогодишно за данъчните, психиатрите и справедливостта

След като малко преди Нова Година разказах някои любопитни истории от света на науката, свързани с алкохола и махмурлука, и ви пожелах да не прекалявате с първото, както и да нямате досег с второто, искам сега да поговоря за данъчните и психиатрите и да ви пожелая през новата 2010 година нещо, свързано със справедливостта.

Предполагам, че повечето от вас са имали по един или друг начин допир с феномена „данъчни”. Независимо дали четете например за Националната Агенция по Приходите (НАП) по блоговете и вестниците, спорите по тази тема на маса (защото поне според моите впечатления масата, на която има задължително мезе и някакво пиене, е едно от любимите места за спорене по теми, от които всеки разбира изключително много), или пък сте имали пряка среща с данъчни служители, сигурно всеки един от вас си е изградил някакво мнение за хората, които работят в данъчната служба. Нерядко това мнение не е от най-добрите. Нерядко тези хора биват обвинявани в корупция и/или липса на компетентност.

Също така предполагам, че повечето от вас имат някакво мнение и за психиатрите. Независимо дали то е изградено на базата на филмите от поредицата за д-р Ханибал Лектър, оформило се е в следствие на лични познанства или пък се заражда спонтанно благодарение на асоциациите, които хората правят при думи като „кушетка” или „шизофрения”, може би доста от вас си представят човек, който е начетен, компетентен, вглъбен в работата си, може би малко странен, но в повечето случаи с морални принципи, които заедно с Хипократовата клетва го насочват към действия, целящи да помогнат на хора с психични проблеми.

Може би представата на някои хора за данъчните и психиатрите се покрива с характеристики като "държавно зло, изтръскващо последните пари на хората" или "д-р Ханибъл Лектър".

Не искам да бъда разбран погрешно – не подкрепям предразсъдъците, нито пък целя да слагам хората в чекмеджета с надписи за съответните категории: „данъчни”, „психиатри”, „магазинерки”, „спасителки на плажа” и т.н. Започнах да описвам данъчните и психиатрите по този начин единствено с целта да подчертая колко изненадан (даже шокиран) бях от една новина, която научих сравнително скоро и която засяга както едни данъчни, така и един психиатър.

Горе-долу по времето, когато в България Яне Янев и Волен Сидеров се замеряха публично с комплименти и джентълменско поведение, се бях срещнал с едни бивши колеги от следването ми, които явно следяха последните свързани с политиката събития в Германия по-зорко от мен. Те ми разказаха за случая, който е повод за тази публикация. По-късно и аз самият попаднах на статии за него в немската преса, чието съдържание ще преразкажа накратко тук.

Годината е 2001, мястото, където се развива действието, е специален отдел във Франкфуртската данъчна служба, който се занимава с разследването на скрити банкови сметки в чужбина. Благодарение на интензивна работа и съдействие с прокуратурата, служителите от този отдел са успели да започнат 60 000 (шестдесет хиляди) дела за укриване на данъци. Хазната на провинция Хесен получава 250 000 000 (двеста и петдесет милиона) евро от платени по-късно данъци. Комерцбанк (Commerzbank) например е задължена да плати данъци, които до този момент не са били платени, и получава освен това глоба от 30 000 000 (тридесет милиона) евро. Точно поради големите си успехи служителите от този отдел са били доста изненадани, когато първоначално отделът им е започнал да получава странни нареждания и разпоредби от началниците си, а след това е бил и отстранен от работата върху случаите, които все още не били обработени. Служителите се оплакали пред началниците си, изразили дори подозрение, че правителството на провинция Хесен цели по-меко отношение към укриващите данъци, за да не би потенциалните бъдещи инвеститори, които биха вложили парите си в провинцията, да се уплашат от множеството съдебни дела. Разбира се, тези обвинения били отхвърлени, а по-нататъшната работа на служителите – възпрепятствена по всеки един възможен начин. Данъчните служители не спрели обаче да протестират, да задават неудобни въпроси и да се опитват да разберат какво и защо се е случило. Някои били преместени на друго работно място. Четирима служители – и тук внимавайте, идва най-важната част от разказа – били пенсионирани, нищо че някои от тях били на по около 36 години. Тези четирима били пенсионирани по болест, като основа на това решение били експертизите, изготвени от един и същи психиатър (двама от тях окачествени като страдащи от параноидно личностово разстройство, а другите двама от разстройство в адаптацията). Към всяка една от диагнозите имало и забележка, че не можело да се очаква подобряване и че не били способни повече на работа.

Годината е 2009. Слава Богу, историята има някакъв що-годе хепи енд. Макар че човек би могъл да иска още повече неща да се бяха случили или да се случат, за да бъде ендът още по-хепи. Четиримата служители, които били пенсионирани, подали жалба и задействали всички възможни законни механизми. В крайна сметка както Камарата на лекарите в провинция Хесен, така и съдът на Хесен постановили, че психиатричните експертизи не са безпристрастни и не отговарят на професионалните изисквания към такъв тип екпертизи. Психиатърът, изготвил експертизите, бил осъден да плати 12 000 (дванадесет хиляди) евро. Очаква се четиримата да получат доста големи компенсации, а съдия от федералния административен съд (една от най-горните инстанции в случаи като този, ако мога да съдя по моите доста скромни юридически познания) се е заел с въпроса дали финансовият министър на провинция Хесен трябва да понесе отговорност за пенсионирането въз основа на погрешни експертизи. Министърът твърди, че не е виждал експертизите, а съдията заявява, че министърът не може да прехвърли отговорността на някой от подчинените си. Анализът на съдията се очаква да бъде публикуван през месец януари, а аз съм силно заинтригуван какво ще бъде по-нататъшното развитие на нещата.

Започнах текста с мнението, което някои хора може би имат за данъчните и психиатрите. Не ми се иска да го завърша с мнението, че надежда няма и че 8 години след началото на цялата тази история други осъдени освен самия психиатър няма да има. Ще ми се да завърша с това, че когато човек е на мнение, че е жертва на несправедливост, трябва да не губи надежда и да не престава да се опитва да възстанови по законен начин справедливостта. В тази връзка и моето пожелание за новата 2010 година: дано всички ние имаме търпение и смелост да се борим за повече справедливост, както са направили тези четирима данъчни, на които стискам силно палци да постигнат това, с което са се захванали. Знам, че пожеланието звучи малко абсурдно и не е като повечето пожелания от типа „щастие, любов и късмет” или пък „пари, коли, жени”, които чуваме покрай Нова Година, но пък е от сърце.

П.С. Доколкото разбрах, единият от служителите дори е отхвърлил направеното му предложение да бъде върнат на държавна работа, което той възприел като „подигравка” след всичко, което се е случило. Браво!

Ето и материалите, които намерих за случая (за съжаление само на немски):

Две статии от „Spiegel”:

http://www.spiegel.de/wirtschaft/soziales/0,1518,661891,00.html
http://www.spiegel.de/wirtschaft/soziales/0,1518,669802,00.html

Два кратки репортажа, единият от “Das Erste”, другият от „hr”:

http://www.youtube.com/watch?v=WRg7V0QeUXg
http://www.youtube.com/watch?v=PWg2JlY6kYc