8 януари 2010 г.

Разходка из мозъците на престъпници и психопати

Питали ли сте се някога що за мисли минават през ума на Малкия и Голям Маргин, на Баретата, на Митьо Очите и на всички останали хора с причудливи прякори, вариращи от Картофа до Кюнеца? Чудили ли сте се някога дали хора, обвинени в извършване на престъпление, могат да бъдат хванати в лъжа при даването на показания и това да бъде използвано срещу тях? Мислите ли, че хора, които са извършили ужасяващо престъпление като например умишлено убийство на малко дете, могат да бъдат оневинени на базата на биологични и съдебно-психиатрични доказателства, сочещи, че те страдат от психопатия?

Независимо какви ще бъдат вашите отговори и коментари на тези въпроси, това са проблеми, върху които след известно време не само юристи, но и философи, а защо не и цялото общество ще размишляват още по-усилено, отколкото го правят в момента. Не, не вярвам да има нещо философско в същността на хора с прякори като Тиквата, Бъчвата и Компира. Причината е по-скоро, че философите наред с юристите и другите хора, занимаващи се с подобни въпроси, ще трябва да излязат с някакво становище по проблема, за който ще ви разкажа накратко в следващите няколко изречения.

Наскоро в САЩ за първи път в съдебната история бяха използвани официално резултати от изследване на подсъдимия с функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР) като доказатество, целящо да смекчи вината му. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е метод на невронауките, за който навярно повечето от вас са чували, че бива използван, за да се направят снимки, подобни на рентгеновите. Така е – ЯМР може да се използва за добиване на доста добри снимки на различни части от тялото, включително и на черепа и мозъка. Хубавото е, че не работи на принципа на рентгена или компютърната томография и затова е безвреден, т.е. няма вредно облъчване. Използват се силни магнитни полета и радиовълни, но освен ако нямате пейсмейкър, метални части в тялото и други подобни, няма от какво да се страхувате при изследване с ЯМР. Предимството на фЯМР-изследването пред обикновеното ЯМР-измерване е, че може да измерва не само анатомията на черепа и мозъка, но и функцията на мозъка – т.е. мозъчната дейност. Комбинирайте двете неща и можете да кажете с доста голяма точност как и къде точно фЯМР-сигналът в мозъка на един човек се променя в зависимост от това какво върши, мисли, вижда, чува или усеща този, когото измервате.

Картината на Пиер-Пол Прюдон "Справедливост и Божествено Отмъщение преследват Престъпление". Дали в бъдеще те ще могат да го застигнат с помощта на новите технологии?
Снимка: wikipedia.org

Поводът за мисловния ми скок от интелектуалните низини на дебелите вратове, златните ланци и бандитските сдружения до върховете на модерната медицинска технология е американското 10-годишно момиченце Джанин Никарико, което е било убито през 1983г. Обвиняемият за престъплението Брайън Дъган излежава две доживотни присъди за други две убийства. През 2009г. се гледа делото срещу Дъган за убийството на малката Джанин, като прокуратурата иска смъртна присъда за Дъган. Защитниците му издействат той да бъде изследван от Кент Киел, известен американски учен, който изследва мозъчните функции на престъпници, окачествени от съдебни експертизи като психопати и лежащи в затворите на САЩ.

Ще използвам възможността да вметна една интересна подробност за споменатия американски учен: д-р Киел е финансиран едновременно от 4 проекта от National Institutes of Health в САЩ, които плащат разходите, възлизащи на $ 900 000 (деветстотин хиляди долара) годишно, за да може Киел да се разхожда из щата на Ню Мексико с мобилния си ЯМР-скенер и разрешително от губернатора за извършването на изследователски дейности върху затворници от всичките 12 държавни затвора на територията на Ню Мексико. Подвижният ЯМР-скенер (който е, разбира се, способен и на фЯМР-измервания) струва около $ 2.3 000 000 (2.3 милиона долара) и се помещава в специален камион, дълъг 15-метра. Целта на проекта на Киел е да разбере по какъв начин се различава мозъкът на така наречените „психопати” – хора, неспособни на съчувствие към болката на другите, неспазващи социални и морални норми, импулсивни и способни на всякакви деяния, за да постигнат това, което искат – от мозъка на обикновените хора. Като „психопати” са окачествени от съдебно-психиатрични експертизи някои от хората, лежащи в затворите на Ню Мексико и тъкмо те са обектите на изследванията на д-р Киел. Резултатите са повече от интересни: в някои от мозъчните области, които са отговорни за или отразяват феномени като емпатия, разбиране на чуждата болка, регулиране на импулсивни реакции и т.н., така наречените психопати наистина показват нарушена дейност в сравнение със здрави, „нормални” хора.

Не, това не е новата каравана на някой незаконно забогатял бизнесмен с безброй луксове и екстри, а мобилен ЯМР, подобен на този, с който Киел обикаля затворите на Ню Мексико и изследва психопати.
Снимка: medical.siemens.com

Киел прави фЯМР-измерване на Дъган, подлага го и на други тестове и изследвания. Заключението му е, че мозъчната дейност на Дъган е същата като тази, която той и науката познават от изследвания на психопати. Не претендира, че патология на мозъка на Дъган е била причина за неговото деяние 26 години преди самото изследване, но заключенията му биват използвани от защитата на Дъган като доказателство, което трябва да смекчи вината на техния клиент и да го избави от смъртната присъда. Въпреки резултатите от изследванията на Киел върху обвиняемия Дъган, Дъган бива осъден на смърт.

Това е само един отделен случай от многото, които в бъдеще със сигурност ще бъдат разглеждани в съда с помощта на експерти от областта на невронауките. Този смел поглед върху нещата не подлежи на съмнение, тъй като невровизуализиращи методи като фЯМР търсят и намират и други приложения в юридическата сфера: трескаво се работи например върху развитието и оптимизирането на фЯМР като модерен детектор на лъжата. Действително, фЯМР може да отчете разликата в мозъчната дейност при изричането на лъжа в сравнение с казването на истината.

Същевременно има и доста критики, насочени към въвеждането на фЯМР и други подобни технологии в съдебната сфера. Някои от тях са от чисто технологически вид: фЯМР-измерванията не са перфектни, сигналът не е свързан директно, а косвено с дейността на нервните клетки, а също така може да бъде манипулиран чрез начина, по който е зададен въпросът, чрез състоянието, вниманието, концентрацията на тествания, крайният резултат зависи от стратегията на анализ, която бъде избрана, и т.н. Къде отива личната отговорност, ако престъпниците търпят смекчени наказания или биват оневинявани в следствие на дейността на мозъка им, който се различава от този на мнозинството, е друг въпрос, който задават много от критиците на установяването на фЯМР като нов вид инструмент на съдебната или разследващата власт.


Дали в бъдеще технологии като фЯМР ще бъдат част от решението, определящо пътя от съдебната зала до решетките на затвора?
Снимки:
machanemenachem.wordpress.com, advancedimaging.info, frylake.com

Компетентно мнение по тези и други подобни въпроси трябва да бъде дадено не само от правото, философията, психологията и медицината, но и от сравнително младите, но пък изключително интересни области на био- и невроетиката. Трябва обаче да се предвиди, че фЯМР и другите невротехнологии тепърва ще бъдат подобрявани. Както казваше професорът ми по неврофизиология, като става дума за развитие на медицински технологии, винаги трябва да се мисли в перспектива. Помислете например за апарата за изкуствено кръвообращение, който е почнал да се използва някъде между 1950 и 1960г. Умопомрачителен брой хора, които са били оперирани с помощта на този уред, са починали. Причината: все още технологията не е била достатъчно развита. Днес уредът се използва доста успешно най-вече в сърдечната хирургия, където в рамките на операцията трябва да замести за кратко време функциите на сърцето и белия дроб. И е спасил безброй животи.

С други думи, надеждата, че фЯМР и останалите подобни технологии ще се развият до такава степен, че да могат да бъдат използвани като точни, неподатливи на манипулация и обективни детектори на лъжата или пък с цел установяването на определена мозъчна патология като доказателство в съда, може би не е илюзорна или напразна. Доколко това е съвместимо с етиката и правото, е друг въпрос, който едва ли би могъл да бъде разгледан подробно и обективно в рамките на няколко изречения.

Интересно, дали перспективата, че някой може да установи със сигурност дали лъжат или не, както и дали са извършили престъпленията, в които са или биха могли да бъдат обвинени, би изплашила и възпряла от погазването на закона сегашните и евентуални престъпници на България, независимо от техния ранг и прякор?

3 коментара:

  1. това е много интересно, всъщност в кои области на мозъка наблюдават различия? и дали не може ако наистина има физиологични различия да се утилизира някакъв по-прост животински модел, примерно социални гризачи, за да се изследва по-така..?
    иначе за ползването на "детектори на лъжата" и аз съм против. все си мисля, че някои спомени се "изкривяват"? чудя се какъв сигнал ще даде машината ако човекът каже неистина, в която обаче е убеден (не лъже преднамерено)?

    ОтговорИзтриване
  2. Относно областите на мозъка, в които се наблюдават различия, нахвърлям няколко изследвания и обзорни статии, които не са само от групата на Киел, но и от други групи:

    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16866585
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16712954
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11704074
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2729461/?tool=pubmed

    Като цяло става дума за дисфункции на лимбичната/паралимбичната система, т.е. на региони като орбитофронталния кортекс, инсула, амигдала, цингулум, в някои изследвания се споменава и вентралния стриатум и т.н. Открити са различия и при преработването на сравнително "проста" когнитивна информация, което прави картинката още по-сложна:

    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15209063
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10554590
    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10356633

    Иначе има и още една доста интересна статия, но за съжаление библиотеката ни точно това списание не го е абонирала (което е неразбираемо за мен, щото е едно от най-престижните в сферата) и не мога да се докопам до нея:

    http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19096450?itool=EntrezSystem2.PEntrez.Pubmed.Pubmed_ResultsPanel.Pubmed_RVDocSum&ordinalpos=7

    Животински модели, доколкото знам, има. Там операционализирането на променливата "психопатия" обаче е малко трудно. Една от причините е, че "психопатия" не е непременно или само агресия (има и други причини, разбира се). Иначе животинските модели си имат своите предимства, да. Идеята е според мен да се комбинират с човешки изследвания. Конкретни, истински "пробивни" резултати не знам обаче кога ще има.

    Детекторите на лъжата наистина могат да бъдат манипулирани - виж самия пост, това съм го споменал там. Всичко обаче търпи развитие. Кой знае дали няма след известно време да бъде развит такъв начин на измерване и анализ на данните, който да носи доста по-достоверни резултати отколкото сега. Ще поживеем, ще видим :)

    ОтговорИзтриване
  3. аз имам достъп :) искаш ли нещо, пиши ми на скайп да ти го метна.
    иначе мерси за линковете ще ги разгледам някой път като имам време, че ми е интересно :)

    ОтговорИзтриване