3 февруари 2010 г.

Волен Сидеров и Юрий Галев: тестостеронът на българските политици

Разбирам от различни сайтове, че Волен Сидеров е имал среща с немската полиция на летището на Франкфурт на Майн. Според повечето медии (виж например тук), както и според говорителя на Министерството на външните работи Драговест Горанов, който е потвърдил това пред някои от медиите, Сидеров е бил задържан от полицията заради непристойно поведение на борда на самолет на „Луфтханза”. За задържан български депутат от крайнодясна формация потвърдил и говорителят на федералната полицейска дирекция на летището във Франкфурт на Майн Армин Тийл (тук). Според самия Сидеров това е „дезинформация” и той всъщност е имал само „едно обяснение с персонала на самолета и с летищния персонал”. Коя от двете позиции е по-близо до истината и дали Сидеров наистина е бил задържан от полицията, ще оставя на времето, медиите (най-вече немските) и говорителите на немската полиция да покажат.

Тази малка случка привлече вниманието ми не само заради факта, че аз самият живея във Франкфурт на Майн, но и защото ми напомни за една друга също толкова „малка” случка отново с представител на „Атака”, която нашумя наскоро. Преди няколко дни Юрий Галев, общински съветник от „Атака”, преби с помощта на свои приятели двама охранители на ски-лифт, защото охранителите не били пуснали сина му да ползва лифта без билет (виж репортаж и кратко видео от близка до мястото на инцидента камера). Дори и да оставим настрана този ярък пример за липса не само на възпитание, но и на интелектуални способности, които да надхвърлят тези на средностатистически кечаджия, както и последвалите наглост и безочие, състоящи се в това, че полицаите дошли, поговорили си с Галев и компания и след това си тръгнали без да предприемат нищо (а задържането на Галев е станало едва по-късно), прави впечатление съществуването на няколко конфликтни и не особено компетентни в социалните взаимоотношения личности в българската политика. За да не бъда обвинен в необективност, трябва да призная, че представители и на други политически сили освен тази на „Атака” са правили впечатление на обществото със своите не много джентълменски обноски или директно казано с просташко и агресивно поведение (припомням например Камен Влахов от НДСВ и случката с вдигнатата му кола). Агресията като начин за решаване на проблемите явно не е чужда и на премиера ни Бойко Борисов, който разказа как заварил дъщеря си разплакана и после набил приятеля ѝ (тук). Може да има случки с депутати и от други партии, за съжаление сега не се сещам за повече.

Логично е човек да се запита каква е причината някои от фигурите на българската политическа сцена да постъпват понякога по не най-джентълменския начин и да показват известна агресия. Някои може би ще кажат, че българските политици се отличават с високо ниво на тестостерон. А тестостеронът, както биха допълнили същите тези някои, знаем, че води до агресия.

Да, ама не. Наскоро в Nature беше публикувано изследване на Айзенегер, Фер и техни колеги (тук), което показва, че високите концентрации на тестостерон не водят задължително до повече прояви на агресия. Идеята на изследването е колкото проста, толкова и брилянтна:

За действието на тестостерона има две хипотези. Едната, тази, която го свързва с агресията, произтича от данни, които сочат, че примерно затворници (мъже И жени!) с високи концентрации на тестостерон лежат за по-тежки престъпления и са по-склонни да влизат в конфликти и да нарушат правилата на затвора по време на излежаването на присъдата си. Т.е., много тестостерон те кара да искаш по-честичко да счупиш нечия кратуна или да се изрепчиш на някого.

Другата хипотеза, която не е толкова известна, предполага, че индивидите с високи концентрации на тестостерон не са отначало сами по себе си агресивни личности, а се стремят да запазят социалния си статус, когато той е застрашен. Съвсем естествено е в криминалната среда или в затвора, където социалният статус се измерва именно в антисоциални постъпки, това да води индиректно до агресия. Т.е., много тестостерон не буди директно в теб желанието да счупиш нечия кратуна или да се изрепчиш на някого, а да продължиш да бъдеш или пък да станеш по-важен и по-голям шеф. А такъв можеш да (о)станеш в среда като затвора само ако счупиш нечия кратуна или се изрепчиш на някого.

Във въпросното изследване, публикувано в Nature, участват 121 жени, като задачата, която им била поставена, била да играят по двойки една простичка игра. В играта участник А е предлагащият, а участник Б е отговарящият. А получава начална сума от 10 франка. От тези 10 франка А трябва да предложи на Б определена част, като сам може да определи колко да му предложи – 5, 3, 2 или 0. Б няма право да прави сам предложение, а трябва само да каже „да” или „не” на предложението на А. Ако приеме, двамата си разделят парите по предложения от А начин. Ако отхвърли предложението, никой от двамата не взима никакви пари и 10-те франка биват загубени и за двамата. Накратко, ако А е справедлив и се държи що-годе социално, ще предлага по-често по 5 франка на Б, така че и двамата да спечелят по нещо в крайна сметка. Ако пък А се държи агресивно, грубо и егоистично, той ще предлага на Б несправедливи суми (примерно 0 или 2 от общо 10 възможни франка), като в крайна сметка никой от двамата няма да спечели нищо. Разбира се, повечето хора се държат сравнително справедливо, защото иначе не биха спечелили нищо. Сега идва ключовият момент - ако на участниците от тип „А” им бъде дадено известно количество тестостерон, има две възможности за по-нататъшно развитие, които съответстват на двете хипотези за въздействието на тестостерона върху поведението:

Възможност номер 1. В следствие на въздействието на тестостерона А се държи по-гадно, става агресивен и предлага по-несправедливи оферти на Б.

Възможност номер 2. По принцип Б би отхвърлил едно предложение, ако му се струва, че А е несправедлив и предлага нечестни оферти. Т.е., за да може А да запази социалния си статус на „справедливо предлагащ” в тази игра и да избегне социална конфронтация с Б, той трябва да предлага горе-долу по равно разпределени суми. В следствие на въздействието на тестостерона А обаче би се стремил още по-усилено неговите предложения да бъдат приети, а не отхвърлени от Б, за може да бъде запазено неговото социално положение на справедливо предлагащ играч. С други думи, А ще предлага по-справедливи суми на Б.

Как се развили нещата? Едни от „предлагащите” участнички в експеримента получили преди самия експеримент 0.5 mg тестостерон, а други – 0.5 mg плацебо (т.е., субстанция, която била приета по същия начин, но иначе нямала никакво особено въздействие). Резултатът?

Участничките, получили тестостерон, предлагали действително по-справедливи суми от останалите участнички. Т.е., хипотезата, че тестостеронът прави автоматично човек агресивен, е невярна. В една игра като тази, където човек трябва да бъде справедлив и честен към партньора си, за да запази социалния си статус и да не бъде „отхвърлен”, тестостеронът явно не води до агресивни постъпки като например абсурдно нечестни оферти, а задейства точно обратното – хората избягват по-често социалните конфликти, които биха възникнали от несправедливи оферти. Изводът е, че тестостеронът разкрива своето въздействие в зависимост от контекста, в който човек се намира. Разбиването на нечии глави в затвора е начин да се запази собствения социален статус на бияч и човек, с който шега не бива. Предлагането на равни суми в описаната игра също е начин човек да не загуби статуса си или повреди имиджа си.

Интересно е, че след края на експеримента участничките били попитани какво според тях са получили: плацебо или тестостерон. Тези, които смятали, че са получили тестостерон, се държали по-агресивно (т.е., правили по-несправедливи оферти) от другите! И това независимо от факта, дали те наистина били получили тестостерон или не. С една дума, убедеността в правотата на това, което уж „всички знаят” ("тестостерон = агресия" или хипотеза номер 1), е повлияла също доста силно на поведението на участничките.

Чудя се каква ли е истината за някои от българските политици. Дали наистина имат високи нива на тестостерон? Ако отговорът е да, то тогава те може би се опитват да запазят или спечелят някакъв социален статус – Галев като набие охранителите на лифта, а Сидеров като се сдърпа със стюардесите или като „обвини” Яне Янев в хомосексуализъм. Ако пък отговорът е не, то тогава мистерията на българските политици остава пълна. Защо ли би потрябвало на някои от политиците да се бият и държат просташки? Та те са толкова възпитани и интелигентни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар