9 февруари 2010 г.

Ботичели, Фройд и невробиологията

През уикенда имах щастието да посетя изложба на Ботичели. Тъй като съм почти пълен лаик на тема изкуство ще се въздържа от "професионални" коментари за качеството на изложбата. Като обикновен човек, който е прекарал 2 доста приятни часа сред картините на изложбата и е успял да се наслади на това време без да обръща внимание на тълпите суетящи се лели и чичовци, които заедно с развеждащите ги служители на музея успяваха да организират по-големи струпвания пред картините от хора пред място, където раздават нещо безплатно, бих могъл да кажа само едно: хареса ми изключително много.

Картината, която ми направи най-силно впечатление, беше "Палада и кентавърът".

Снимка: wikipedia.org

Сигурен съм, че има и други интерпретации на картината, както и че човек може да се разпростре надълго и нашироко, говорейки за смисъла ѝ. Това, което аз разбрах от аудио-гида, който човек може да използва, разхождайки се из галерията, и което за мен звучи доста точно, е, че изобразената Минерва или Атина Палада (жената с алебардата) е символ на мъдростта и разума, които побеждават първичните, животински инстинкти и мотиви, изобразени чрез фигурата на Кентавъра. Така Кентавърът, който е наполовина човек и наполовина животно (т.е. доста точно олицетворение на човешките първични страсти), остава под властта на ръката на Минерва/Атина Палада (която явно символизира доводите на разума, а на картината е хванала победоносно Кентавъра за косата).

Освен с красотата и замисъла си, картината ме впечатли и с друго. Сетих се, че мотивът за битката между две "страни" на човешката душа го има и в някои области на науката - психологията, медицината и невробиологията.

Доколкото човек може да нарече психоанализата наука (мисля, че и друг път съм споменавал, че не съм от най-големите фенове на Фройд), нейният баща Зигмунд Фройд също е постулирал схватките между първичното и разума/моралните идеали - представени в неговите творби най-вече чрез концепциите на "То" и "Свръх-Аз"
- като решаващи за поведението и психичното състояние на човека. Моралните и разумни доводи на "Свръх-Аз"-а трябва да надделеят над импулсите на "То", за да може човек да бъде горе-долу пригоден за живеене в едно общество с други хора и да не се впусне в кръговрат от непрестанни първични страсти.

Интересното е, че подобни виждания, разбира се в доста по-друг и по-научен вид, са застъпени и в модерната психология/медицина/невронаука. Сред някои от мозъчните системи, които играят изключително важна роля за поведението на човека, са две определени, които доста напомнят на кентавъра и на Минерва/Атина Палада на Ботичели. От една страна определени мозъчни подкорови ядра и структури ("Кентавърът") са важни не само за изпитването на удоволствие, но и за оценката на това, което ни се случва и с което се сблъскваме, от което се раждат и нашите мотиви и страсти, тласкащи ни към извършването на определени дейности. От друга страна тези мозъчни региони си взаимодействат и в повечето случаи са под контрола на други мозъчни области ("Минерва/Атина Палада"), например префронталната кора, които със своите неврони им "слагат юздите". Случаите, когато контролиращите региони от префронталната кора не успяват да "обуздаят" подкоровите и някои други мозъчни региони, служещи на "първичната" мотивация, могат да бъдат срещнати при зависимостите (виж например тук или тук, но имай предвид, че зависимостите имат и много други аспекти!).

"Шифърът на Леонардо" и закодираното послание на Леонардо да Винчи ряпа да ядат. Не бих се учудил ако Ботичели тайно е ходел на курсове по невробиология :) Явно темата за битката между страсти и разум е доста стара. И обхваща не само изкуството, но и науката. Обваща дори и живота и ежедневието на всеки един човек...





2 коментара: