26 март 2010 г.

Науката и човекът-пърдел

Изминалата седмица може да се опише само като вълнуваща. Малко други такива седмици е имало, които да са изпълнени с толкова много примери за блестяща наука и изтънчена култура.

Чета как Камен Костадинов от ДПС защитавал Ахмед Доган за взетите 1.5 милиона лева. Защо хората се съмняват, че тези пари са заслужени? Ами че Доган е "много добре подготвен по тази тема. Ахмед Доган е почетен член на Водородното дружество и освен това има лаборатория в дома си, общува с учени, постоянно се среща с хора от БАН" (цитатът е взет от тук).

Доколкото успях да разбера Доган е философ по образование. Сега от думите на Костадинов разбирам, че контактите му с други учени, домашната му лаборатория и силно развитият му академичен дух са му помогнали да се преориентира и да стане "идеологът на развитието на енергия от алтернативни източници в България". Не само това, ами благодарение на далновидното си академично съзнание, той е успял да спечели немалката сума от 1.5 милиона лева.

Не се чудете. Не се възмущавайте. Не завиждайте. Историята познава и други такива случаи. Аз например веднага се сещам за един човек, който е със само една година по-млад от дядо ми. Човекът, за когото си мисля, е завършил първо история и литература. После обаче се преориентирал и решил да се занимава с психоанализа. За целта трябвало да завърши обаче първо медицина, което той, явно с все още останали след историята и литературата енергия и ентусиазъм, и направил. Някакси обаче психоанализата в тогавашния си вид не му била по вкуса и той се преориентирал към невробиологията и академичната наука. Тогава тези поприща не били много популярни, заради което се наложило общо взето без много чужда подкрепа сам да утъпква неизвървени пътища. От тази си преориентация той станал известен даже като "идеологът" в неговата сфера, хората го уважавали и спечелил около 1.5 милиона долара. Е, вярно, вече бил на 71 години, а пък и трябвало да си подели тези пари с още двама "играчи" в далаверата, но какво пък.

Е, тази история не ви ли звучи доста близо до тази на Доган - смяна на попрището, научна работа напук на трудностите, печалба на престиж и доста пари?

Има обаче една разлика. И то доста голяма. Доган хич не е любим на повечето здравомислещи хора в България. Не защото има нещо общо с турците, което е не само расистки, а и тъпанарски аргумент, а защото според същите здравомислещи хора той е част от едно доста долно и мръсно статукво, което от десетки години осуетява повечето промени към добро в България. Доган с малко повечко късмет и воля все някога ще го разследват за незаконно придобити средства, сред които може би ще бъдат и тези 1.5 милиона лева. А научните постижения на Доган, които биват хвалени от негови съпартийци, предизвикват в същите здравомислещи хора само насмешка.

В същото време човекът, започнал пътя си от история и литература и преминал към медицина и психоанализа, за да се озове в сферата на невробиологията, в крайна сметка стига през 2000 г. до Стокхолм, където му връчват Нобеловата награда за Физиология или Медицина във връзка с откритията му за молекулярните и клетъчните основи на паметта, а заедно с тази награда и принадлежащите към нея 10 милиона шведски крони (около 1.5 милиона долара). Човекът се казва Ерик Кандел. Аз него бих нарекъл "много добре подготвен" по неговата тема, нищо че не е свързана с най-първоначалното му образование. А Доган не знам как да нарека. Нека поне като изпраща някой от неговите хора да го защитават пред медиите, да си избира хора, които няма да използват аргументи, които да ни разсмиват.

Изминалата седмица ни предлага и разни други вълнуващи изживявания. Например как чалга-певици откриват изложба на Уорхол. Не разбирам много от изкуство. Но пък мога да разбера кога някой е там, където не му е мястото. Няма лошо чалга-певици да се интересуват от изкуство. Всеки е свободен да се интересува от каквото си иска. Но изпадам в едно доста странно чудене, когато разни каки със смазващи всякаква представа за вкус подобия на дрешки са лицата, които представят произведения на изкуството. Както едно време се чудих как може хората да се радват и да превъзнасят по разни предавания, където уж търсят таланти, човека-пърдел, който може да "изпърди" виенския валс на Щраус "На хубавия син Дунав".

А за завършек на седмицата си имаме страстите в Сарая, както доста добре е обобщила Нървъс Шарк. Само се надявам хората да се заглеждат по-малко по мръсното бельо, което се вади на показ в последните няколко дни по вестници и телевизии, а да си направят извода за някои неща, които хем отдавна са наболял проблем, хем много малко хора се осмеляват да ги обсъждат открито (виж тук и тук).

19 март 2010 г.

Капки за лечение на наглост

Капка по капка вир става (народна мъдрост).

Капка ми падна на сърцето (прословут куплет от Голдън Иърс на чалгата).

Образът на капката е виден и неизменно присъстващ в битието и съзнанието на българина символ. Докато разни камъни и капки падат на сърца, други капки преливат чаши, а трети капки образуват вирове, някои хора са далеч по-практично мислещи и развиват науката, здравната индустрия и общественото здраве в България с помощта на силата на капките.

Ако все още се чудите за какво говоря, може да хвърлите едно око на сайта kapkite.com. Там имате възможността да си поръчате капки за лечение на алкохолизъм. Ако пък нито Вие, нито Ваш близък не страдате от алкохолизъм, може все пак да се поинтересувате за капките, които влияят "благоприятно на централната нервна система, действайки като специален вид „успокоително”. Никога не се знае кога може да се поболеете от алкохолизъм и да Ви се наложи да търсите лек за вируса” на конкретния порок", чието "лечение може да става като се атакува именно централната нервна система". А пък в такъв случай няма защо да ходите на разни доктори и психолози - само плащате 64 лева за едноседмична доза, даже може да поръчате направо 2 и спестявате по този начин 6 (!!!) лева от доставката, и получавате капки за лечение на алкохолизъм, които "могат да се слагат и тайно в готвено, бира, вино и др.". Ако все още се колебаете и всичко това Ви звучи недостатъчно привлекателно, имайте предвид, че зеленият овес, който е една от главните съставки на капките, "спомага за преодоляване на различните прояви на абстиненцията, независимо дали тя е причинена от липса на алкохол, цигари, дрога или нещо друго, към което сте зависими". Ще бъдете избавени от "Нервност и раздразнителност; Безсъние; Други абстинентни прояви, като гадене, стремеж незабавно да си набавим „дозата” и тъй нататък".

Много ми се искаше сега да изнеса една тирада, в която изливам яростта си, състояща се в това, че в цялата отврат, гнус и мерзост, които са част от българското ежедневие, има едни особено гадни хора, които намират начин да правят пари благодарение на отчаянието на болни хора или техни близки. Толкова ми се искаше да направя това, че за малко щях да ги сравня с едни други хора като тези тук.

Но колкото и да ми се иска да направя това, ще се въздържа от прибързани присъди и ще коментирам само фактите.

1. Чудотворен лек, който да действа срещу "абстиненцията, независимо дали тя е причинена от липса на алкохол, цигари, дрога или нещо друго, към което сте зависими", е трудно да се измисли. Вярно е, че някои медикаменти се прилагат при детоксификация не само на едно, а и на други видове вещества, но пеницилинът на абстиненцията е дори теоретично погледнато трудно достижим, тъй като абстинентните симптоми например при хероин и алкохол са предизвикани от различни промени в нервната система.

2. Детоксификацията на алкохолно зависими може да протече доста трудно, да настъпят усложнения, а ако човекът изпадне по време на детокса в делириум тременс, всичко това може да завърши при неадекватно отреагиране със смъртта му. Най-вече поради тези причини детоксът от алкохол трябва да се извърши в болница, където компетентни медицински лица следят постоянно състоянието на пациента. Разни капки, които даже не са описани как точно действат и се препоръчват срещу "вируса на порока", не са достатъчна гаранция срещу делир и оттам срещу усложнение на детокса, което може да завърши смъртоносно.

3. Капките явно имат широк диапазон на действие. На сайта се рекламира и лечение на принципа "отвращение от алкохола". Такова лечение наистина съществува в медикаментозна форма, но няма нищо общо с никакви капки и е доста рисковано. Обикновено се изписва Disulfiram (Antabus), който се намесва в метаболизма на алкохола и спира пълното му разграждане, като по този начин в организма се натрупва ацеталдехид. Така пациентите се сблъскват с последиците от повишената концентрация на ацеталдехид всеки път, когато решат да пият отново. А тези последици хич не са приятни - гадене, повръщане и т.н. В крайна сметка се формира наистина отвращение от алкохола. Проблемът е, че ако пациентът тегли една майна на лечението с Антабус (а това не се случва толкова рядко) и се напие по стар навик до безпаметност, отравянето с ацеталдехид може да завърши смъртоносно. Ето защо това лечение не се прави по пощата и срещу 64 лева, а само след преценка дали пациентът е готов за такова лечение и изключително подробна и внимателна консултация с лекар.

4. Дори и да се излекува физическата, остава психическата зависимост, която кара хората дори и години след последната чаша, цигара, спринцовка или линия да изпитват желание да посегнат отново към тях. На психическата зависимост съответстват определени промени в мозъчната дейност (а понякога и в мозъчната структура), но медицината все още не е излязла с напълно годно решение как да се излекува психическата зависимост чрез физически манипулации на мозъка (операция, стимулиране и т.н.). Затова засега психотерапията е най-достъпният и изпитан метод за лечение на "психическата" зависимост. А разни капки просто няма как да действат толкова специфично, че да атакуват точно тези промени в мозъка, които са отговорни за психическата зависимост.

5. Мога да изброявам още много други аргументи, които говорят против това лечение. Но ще спра дотук. Ще добавя само, че дори и да не съм прав, дори и капките да са някакво ново, чудотворно лечение, което досега е отбягнало на науката, има няколко доста смущаващи фактa в начина, по който то бива прилагано в България:

- някакъв бдителен читател на сайта kapkite.com се е заинтересувал защо на едно място в сайта пише, че дозировката е 20 капки, а на друго - 40. Компетентния отговор от някакъв анонимен е "Истината е, че няма опасност от предозиране. Може и по 50 капки да слагате!". Туш. Шах с пешка.

- усмихнати лели, баби и тетки ни разказват от страниците на сайта в рекламиращ стил WS-Teleshop за премеждията на синовете, съпрузите и бащите си, които са били алкохолици, но които са се избавили от болестта си благодарение на загрижените си роднини, които са слагали тайно капките в пърцуцата и имамбаялдътъ на пияниците. Дори и да приемем, че тези хора наистина съществуват и описаното от тях е вярно, прави впечатление, че още първите два разказа съдържат доста близки изречения. Христо Димитров казва:

"Опитах се да поговоря с него и разбрах, че той не си признава проблема. Наша близка ни препоръча капките против алкохолизъм ... Още не смея да се зарадвам, но вече два месеца брат ми пиел само бира и то рядко".

Станислава Станева пък разказва следното:

"Опитах се да поговоря с нея и разбрах, че само с воля тя не може да се откаже ... Колежка ми каза за Капките против алкохолизъм ... Още не смея да се зарадвам, но от три месеца тя изобщо не е докосвала бутилката".

Всичко това прилича на доста зле копи-пейстнат и тук-там променен текст.

- не можеш да претендираш, че лекуваш хората от нещо, да им искаш съвсем явно немалко пари и същевременно да не даваш никаква информация дали продуктът ти е бил тестван, контролиран и одобрен от институциите, отговорни за допускането на лекарства на пазара.

Най-лошото е, че не мога да намеря никаква информация в интернет дали властите вече са проверили законността на тези капки и тяхното предлагане. В някаква статия на "Новинар" от 2003 г. се споменава за фирма "Нан Цян", която разпространява китайски капки за лечение на алкохолизъм, които се оказват, че не са регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата. И толкова. Нито дума повече. А капките продължават съвсем нагло да се предлагат срещу 64 лева, с 6 лева отстъпка при поръчка на две едноседмични дози.

Щом е така, смятам и аз да се захвана с фармацевтична дейност. Иска ми се да открия също лечебни капки. Само че не против алкохолизъм, щото там конкуренцията е жестока и пазарната ниша вече е заета. Моите ще бъдат за лечение на наглост. Ще се предлагат безплатно, с препоръката при някои хора приложението им да бъде задължително, даже принудително. Ще ви държа в течение как се развива проектът ми.

П.С. На сайта за капките попаднах, докато рових в линковете за магнитни бури, дадени в съответната статия на Нървъс Шарк.





9 март 2010 г.

Поводи за псувни

Поводи за псувни напоследък има колкото искаш. Макар че не съм директен свидетел на хаоса и преспите по българските улици след снеговалежа и нищоправенето по въпроса от страна на отговорните за това хора от градската управа, е достатъчно да отворя няколко блога или новинарски страници, за да разбера как хората газят в натрупалия сняг, пълзят на четири крака по заледените стъпала на подлезите и псуват тези, които не са си свършили работата.

Поводи за псувни има напоследък и благодарение на постъпката на президента Георги Първанов, който беше режисирал някакво странно подобие на трагикомедия, в която той през цялото време се мъчеше да изглежда като герой от епична приказка, пристигащ на бял кон и сразяващ ламята Дянков, която е изяла не само момите и златните ябълки на селото, но и всякаква наука, икономика и здравеопазване. Уви, впечатлението беше не за героична битка, а по-скоро за някаква пародия, състояща се в жалкото и подло усилие от страна на юнака на белия кон да се погаври с ламята, която дори и да е имала вземане-даване с някоя златна ябълка, едва ли е успяла да омете толкова ябълки и моми колкото юнака и неговата дружина.

В крайна сметка това са оправдани поводи за псувни. Покрай всички тези виртуални и реални ругатни обаче човек често не забелязва това, което се случва на други хора, които също си имат своите собствени, лични поводи да псуват и проклинат.

Може би някои от вас, като прочетат следващите няколко изречения и като разберат, че отново ще мрънкам по повод българското здравеопазване и наука (в частност медицина), както и че ще описвам чужди страдания, ще махнат отегчено с ръка и ще кажат "Абе, я не ме занимавай... На тия хора и без това не може да им се помогне в България, тук изобщо няма техника, апаратура, лекарства, нищо...". Тук обаче биха сгрешили. Може да им се помогне и всъщност не би трябвало да е толкова трудно.

Муковисцидоза или кистична фиброза (mucoviscidosis или cystic fibrosis, CF) е доста подло заболяване, предавано по генетичен път. Ако наследите и от двамата си родители съответния рецесивен алел, болестта CF се проявява и едва тогава разбирате какво означава изразът "да се бориш за глътка въздух". Генът, който е засегнат от болестта, кодира за определен вид протеин, който играе ролята на йонен канал. Без да се впускам в излишни подробности за молекулярната биология на муковисцидозата, е достатъчно само да кажа, че когато в следствие на генетичната промяна протеинът не функционира както трябва, се нарушава свободното движение на (най-вече хлоридни) анйони, които по принцип трябва да бъдат транспортирани с помощта на този йонен канал от вътрешността на клетката в посока извън нея. Това води до задържането на вода в отделящите секрет клетки на белите дробове, а водата по принцип трябва да бъде транспортирана навън заедно с произвеждания от клетките секрет. Тъй като сега обаче водата остава в клетката и не "придружава" секрета, секретът става гъст и жилав и изключително трудно може да бъде изхвърлен от белите дробове. Ако все още не можете да си го представите, си помислете за много гаден секрет (или простичко казано храчка), който не може да изкашляте, колкото и да се опитвате. И ще придобиете само бледа представа за ежедневието на тези хора. За нещастие секретът се оказва и чудесна среда за развитието на всякакви инфекции. А белодробната инфекция определено не е нещо приятно, особено ако трябва човек да я преживява често или ако не бъде лекувана както трябва. В крайна сметка белите дробове на пациента отслабват след всяка една следваща инфекция и всичко това се комбинира и с ефектите, които неправилно работещият йонен канал има и върху други жлези и органи на човешкото тяло. И така хората, страдащи от муковисцидоза, постепенно губят функцията на белите си дробове, дишането им става все по-трудно, изкачване на стълби, бързо ходене и по-тежка физическа работа се превръщат в мъчение, а накрая... няма да описвам какво става накрая, мисля, че се досещате. Добавете към това и постоянните проблеми с храносмилането поради дисфункцията на панкреаса, грижите с черния дроб и проблемите със забременяването, ако някой от пациентите пожелае да има деца, и ще разберете, че на тези хора изобщо не им е леко. А освен че не им е леко, те са принудени постоянно да си правят инхалации, да се тъпчат с лекарства и да вършат какво ли още не, за да удължат живота си, тъй като каузална терапия, която да ги излекува завинаги засега няма (въпреки че се работи по развитието на генна терапия за муковисцидоза, истински успех засега няма). А този живот обикновено не е от най-дългите - средната продължителност на живота в Америка и UK е около 35-40 години. И тук стигаме до проблема и поводът за псувни. Защото в България сме далече от числото 35 или 40. Тук хората с муковисцидоза живеят средно... 12 години!

Снимка на дете, болно от муковисцидоза. Детето е заснето по време на терапията му, целяща да помогне за изхвърлянето на секрета от белите дробове. Снимката е от wikipedia.

Причините за тази фрапираща разлика са много. Недостатъците на българското здравеопазване също са много. Човек не може да махне с вълшебна пръчица и да реши всички проблеми наведнъж, това ми е ясно. Фактът обаче, че за муковисцидозата няма клинична пътека, т.е. понякога се случва болните с муковисцидоза просто да не ги искат и да не ги приемат в болницата, когато те отидат там със своите оплаквания, а друг път болните плащат хиляди левове за антибиотици, за да се възстановят от повалилите ги инфекции, е повод за искрено учудване, ненамиращо отговор недоумение, заслужено възмущение и дори безпомощна ярост. Както и за по-нататъшни въпроси.

Един от тези въпроси, които се нуждаят от спешен отговор, засяга пряко критичното положение на медицинското образование и здравеопазване в България по отношение на муковисцидозата. Най-простичкият и същевременно един от най-ефективните начини да се удължи животът на пациентите, болни от муковисцидоза, е те да правят редовно специална физиотерапия, която помага за отхрачването и освобождаването на белите дробове. За да ви изясня доколко българското здравеопазване е запознато с тази подробност и доколко то предлага такава физиотерапия на CF пациенти, ще споделя историята на една приятелка, която е болна от муковисцидоза. Същата приятелка се обадила в една от централните държавни болници, където и преди е била лекувана от инфекциите си и където се предполага, че хората трябва да си разбират от работата. На въпроса дали могат да Ѝ покажат въпросната физиотерапия и да я научат на нея, Ѝ е било отговорено нещо от рода на: "Ама на теб за к'во ти е тая физиотерапия?".

Надявам се съзнавате за какво става дума тук. Не става дума за скъпи апаратури, непостижими суми за лекарства или каквото и да е било друго. Става дума за физиотерапия, която представлява сбор от специални упражнения, чрез които пациентите изкашлят по-лесно въпросния мъчещ белите им дробове секрет. Наречете го ако искате и специална гимнастика. Макар че не съм специалист по здравен мениджмънт, никой не може да ме убеди, че е толкова трудно да бъдат обучени от чужди специалисти 20 български физиотерапевта, които после да предадат знанията на пациенти и колеги в България. Не вярвам и специализацията да изисква кой знае какви разходи, след като немски специалист-физиотерапевт ми потвърди, че показва на пациентите си как трябва да се правят специалните упражнения в рамките на не повече от 3 или 4 часа, след което те сами могат да ги практикуват. И така да постигнат две неща: да намалят вероятността от развиване на белодробна инфекция и да увеличат шанса си за по-дълъг живот.

Въпреки сравнително ниската стойност на такова поддържащо лечение като физиотерапията, в България тя явно или не се прилага достатъчно, или е изобщо непозната. Липсват специалисти, които да научат CF пациентите как да я правят сами. Всичко това говори, че тези хора не могат да се възползват от възможността да надхвърлят страшните 12 години, от които се състои животът им в нашата мила родина. А това според мен е повече от основателен повод за псуване и ругаене. Но както казва Капитан Керът от книгите на Тери Пратчет "По-добре е да запалиш светлина в тъмнината, отколкото да проклинаш мрака". При такива приказки Сам Ваймс от същите книги обикновено добавя "А понякога е по-добре да запалиш огнехвъргачка в мрака, а не свещ". Състоянието на българското здравеопазване е достойно за много повече от псувни, а нуждата от спешни промени и разумни реформи е още по-належаща.


2 март 2010 г.

"Патриотът 2" с участието на фейсбук

В Nature, едно от най-престижните списания за наука, където се публикуват изследвания само от най-голямо значение, от доста време не съм виждал българска изследователска група, която да представи своите резултати. Последните две български неща, на които попаднах, бяха коментари за авгиевите обори и изключително мудно течащите реформи в българската наука и сфера на висше образование (тук и тук, като един от коментарите даже не е написан от българин).

Днес е 3-ти март, така че честит празник!...


Сигурен съм, че ще прочета или чуя тези две думи - "честит празник" - поне тридесет и осем пъти днес. По всички интернет страници. По повечето блогове. По всички форуми, където след двете думи, написани на латиница, с правописни грешки и гарнирани с много удивителни знаци, са сложени и иконки на усмихнати човечета, размахващи българското знаме. Въпрос на патриотизъм е да поздравиш всички за националния празник 3-ти март, ще каже някой.

Нямам нищо против. Обичам България. И патриотизмът е хубаво нещо. Стига да не е криворазбран патриотизъм, който всъщност не е нищо повече от празноглав национализъм и надъхан колективен нарцисизъм. А по скалата на селското патриотарство всякакви "патриотични" прояви от рода на "да се тупнем в косматите гърди колко патриотично уважаваме великите патриотични българи" са много близко до това явление. Ако все още се изразявам неясно, ще дам един конкретен пример. Във фейсбук от известно време съществува група с името "1 000 000 българи за ВАСИЛ ЛЕВСКИ да бъде обявен за СВЕТЕЦ". Като оставим настрана факта, че сигурно доста от хората, членуващи там, не са много наясно как точно се дефинира "светец", всички бързат да заявят колко много са "за" Васил Левски да стане светец. Толкова много бързат и толкова много са "за", че тук-там се промъкват и мнения като следните:

"ko be6e jiv 6tiazh da bram4a s nego nasam natam da trepa tur4aliata mamkaim mrasna"

"ako beshe sega jiv shteshe da e ot cska"

Ще се постарая да преведа по смисъл за тези, които не могат да разчетат написаното на кроманьонски диалект, като за съжаление няма да запазя умопомрачаващия правопис: "Ако беше жив, щях да бръмча с него насам-натам, за да трепя турчолята, мамка им мръсна" и "Ако беше сега жив, щеше да е от ЦСКА". Сигурен съм, че приматите, написали тези нелепици, не са мнозинството в България. Не, надявам се, че не са мнозинството в България.

Другите съобщения в групата до едно си приличат: "Да, съгласен съм", "Да, аз съм "за" той да бъде обявен за светец" и т.н. Искам само да попитам: е, и какво като сте съгласни? Не, всъщност ще задам още един въпрос: а това ли е начинът да бъдем патриоти? Като оревем целия свят колко сме "за" нещо, което не само че никога няма да бъде осъществено, но и е напълно безсмислено, тъй като няма да подпомогне по никакъв начин развитието на България или пък да спре напредващите с бясна скорост чалга, силикон и златни ланци? Ако днес някой заяви във фейсбук колко много подкрепя идеята Васил Левски да бъде обявен за светец, няма ли този някой утре пак да не може да напише две изречения на български език без правописна грешка? Цялата ситуация ми прилича малко на водещата, която разпалено убеждавала зрителите, че трябвало да гласуват непременно за българската песен, защото... била българска. Иво Беров го е описал чудесно.

Не ме разбирайте погрешно. Уважавам изключително много делата, идеалите и личността на Васил Левски. Но не бих се смятал за голям патриот, ако си татуирам името му на гърдите си. Геройствата на Левски нямат нужда от префърцунени признания. Те са неделима част от нашата история и човек би трябвало да ги познава и да се гордее с тях. Но да си мерим патриотизма в зависимост от това кой участва в повече "Левски"-групи във фейсбук, не води до никъде и не ни прави по-българи. Защото през това време така нареченият ВИП на България, съставен от ивани, преслави, азисовци, митьовци, моделки, миски, физкултурници и всякакви други недоразумения, продължава да бъде на необяснима за мен почит, а научните фондове и нещата, които се правят за задържането и/или привличането на (млади) хора/учени в България, са просто смешни. Човек не трябва да се учудва защо хора като Тенко Райков, Христо Пантев и Крис Петков са водещи имена в своите научни области, но за съжаление други държави имат честта да бъдат мястото, на което тези хора постигат невероятните си успехи, а в България сигурно дори и никой не е чувал за тях.

И все пак честит 3-ти март. Дано винаги не само имаме достатъчно поводи за нашия патриотизъм, но и бъдем свободни от излишно патриотарство!