2 март 2010 г.

"Патриотът 2" с участието на фейсбук

В Nature, едно от най-престижните списания за наука, където се публикуват изследвания само от най-голямо значение, от доста време не съм виждал българска изследователска група, която да представи своите резултати. Последните две български неща, на които попаднах, бяха коментари за авгиевите обори и изключително мудно течащите реформи в българската наука и сфера на висше образование (тук и тук, като един от коментарите даже не е написан от българин).

Днес е 3-ти март, така че честит празник!...


Сигурен съм, че ще прочета или чуя тези две думи - "честит празник" - поне тридесет и осем пъти днес. По всички интернет страници. По повечето блогове. По всички форуми, където след двете думи, написани на латиница, с правописни грешки и гарнирани с много удивителни знаци, са сложени и иконки на усмихнати човечета, размахващи българското знаме. Въпрос на патриотизъм е да поздравиш всички за националния празник 3-ти март, ще каже някой.

Нямам нищо против. Обичам България. И патриотизмът е хубаво нещо. Стига да не е криворазбран патриотизъм, който всъщност не е нищо повече от празноглав национализъм и надъхан колективен нарцисизъм. А по скалата на селското патриотарство всякакви "патриотични" прояви от рода на "да се тупнем в косматите гърди колко патриотично уважаваме великите патриотични българи" са много близко до това явление. Ако все още се изразявам неясно, ще дам един конкретен пример. Във фейсбук от известно време съществува група с името "1 000 000 българи за ВАСИЛ ЛЕВСКИ да бъде обявен за СВЕТЕЦ". Като оставим настрана факта, че сигурно доста от хората, членуващи там, не са много наясно как точно се дефинира "светец", всички бързат да заявят колко много са "за" Васил Левски да стане светец. Толкова много бързат и толкова много са "за", че тук-там се промъкват и мнения като следните:

"ko be6e jiv 6tiazh da bram4a s nego nasam natam da trepa tur4aliata mamkaim mrasna"

"ako beshe sega jiv shteshe da e ot cska"

Ще се постарая да преведа по смисъл за тези, които не могат да разчетат написаното на кроманьонски диалект, като за съжаление няма да запазя умопомрачаващия правопис: "Ако беше жив, щях да бръмча с него насам-натам, за да трепя турчолята, мамка им мръсна" и "Ако беше сега жив, щеше да е от ЦСКА". Сигурен съм, че приматите, написали тези нелепици, не са мнозинството в България. Не, надявам се, че не са мнозинството в България.

Другите съобщения в групата до едно си приличат: "Да, съгласен съм", "Да, аз съм "за" той да бъде обявен за светец" и т.н. Искам само да попитам: е, и какво като сте съгласни? Не, всъщност ще задам още един въпрос: а това ли е начинът да бъдем патриоти? Като оревем целия свят колко сме "за" нещо, което не само че никога няма да бъде осъществено, но и е напълно безсмислено, тъй като няма да подпомогне по никакъв начин развитието на България или пък да спре напредващите с бясна скорост чалга, силикон и златни ланци? Ако днес някой заяви във фейсбук колко много подкрепя идеята Васил Левски да бъде обявен за светец, няма ли този някой утре пак да не може да напише две изречения на български език без правописна грешка? Цялата ситуация ми прилича малко на водещата, която разпалено убеждавала зрителите, че трябвало да гласуват непременно за българската песен, защото... била българска. Иво Беров го е описал чудесно.

Не ме разбирайте погрешно. Уважавам изключително много делата, идеалите и личността на Васил Левски. Но не бих се смятал за голям патриот, ако си татуирам името му на гърдите си. Геройствата на Левски нямат нужда от префърцунени признания. Те са неделима част от нашата история и човек би трябвало да ги познава и да се гордее с тях. Но да си мерим патриотизма в зависимост от това кой участва в повече "Левски"-групи във фейсбук, не води до никъде и не ни прави по-българи. Защото през това време така нареченият ВИП на България, съставен от ивани, преслави, азисовци, митьовци, моделки, миски, физкултурници и всякакви други недоразумения, продължава да бъде на необяснима за мен почит, а научните фондове и нещата, които се правят за задържането и/или привличането на (млади) хора/учени в България, са просто смешни. Човек не трябва да се учудва защо хора като Тенко Райков, Христо Пантев и Крис Петков са водещи имена в своите научни области, но за съжаление други държави имат честта да бъдат мястото, на което тези хора постигат невероятните си успехи, а в България сигурно дори и никой не е чувал за тях.

И все пак честит 3-ти март. Дано винаги не само имаме достатъчно поводи за нашия патриотизъм, но и бъдем свободни от излишно патриотарство!

Няма коментари:

Публикуване на коментар