9 март 2010 г.

Поводи за псувни

Поводи за псувни напоследък има колкото искаш. Макар че не съм директен свидетел на хаоса и преспите по българските улици след снеговалежа и нищоправенето по въпроса от страна на отговорните за това хора от градската управа, е достатъчно да отворя няколко блога или новинарски страници, за да разбера как хората газят в натрупалия сняг, пълзят на четири крака по заледените стъпала на подлезите и псуват тези, които не са си свършили работата.

Поводи за псувни има напоследък и благодарение на постъпката на президента Георги Първанов, който беше режисирал някакво странно подобие на трагикомедия, в която той през цялото време се мъчеше да изглежда като герой от епична приказка, пристигащ на бял кон и сразяващ ламята Дянков, която е изяла не само момите и златните ябълки на селото, но и всякаква наука, икономика и здравеопазване. Уви, впечатлението беше не за героична битка, а по-скоро за някаква пародия, състояща се в жалкото и подло усилие от страна на юнака на белия кон да се погаври с ламята, която дори и да е имала вземане-даване с някоя златна ябълка, едва ли е успяла да омете толкова ябълки и моми колкото юнака и неговата дружина.

В крайна сметка това са оправдани поводи за псувни. Покрай всички тези виртуални и реални ругатни обаче човек често не забелязва това, което се случва на други хора, които също си имат своите собствени, лични поводи да псуват и проклинат.

Може би някои от вас, като прочетат следващите няколко изречения и като разберат, че отново ще мрънкам по повод българското здравеопазване и наука (в частност медицина), както и че ще описвам чужди страдания, ще махнат отегчено с ръка и ще кажат "Абе, я не ме занимавай... На тия хора и без това не може да им се помогне в България, тук изобщо няма техника, апаратура, лекарства, нищо...". Тук обаче биха сгрешили. Може да им се помогне и всъщност не би трябвало да е толкова трудно.

Муковисцидоза или кистична фиброза (mucoviscidosis или cystic fibrosis, CF) е доста подло заболяване, предавано по генетичен път. Ако наследите и от двамата си родители съответния рецесивен алел, болестта CF се проявява и едва тогава разбирате какво означава изразът "да се бориш за глътка въздух". Генът, който е засегнат от болестта, кодира за определен вид протеин, който играе ролята на йонен канал. Без да се впускам в излишни подробности за молекулярната биология на муковисцидозата, е достатъчно само да кажа, че когато в следствие на генетичната промяна протеинът не функционира както трябва, се нарушава свободното движение на (най-вече хлоридни) анйони, които по принцип трябва да бъдат транспортирани с помощта на този йонен канал от вътрешността на клетката в посока извън нея. Това води до задържането на вода в отделящите секрет клетки на белите дробове, а водата по принцип трябва да бъде транспортирана навън заедно с произвеждания от клетките секрет. Тъй като сега обаче водата остава в клетката и не "придружава" секрета, секретът става гъст и жилав и изключително трудно може да бъде изхвърлен от белите дробове. Ако все още не можете да си го представите, си помислете за много гаден секрет (или простичко казано храчка), който не може да изкашляте, колкото и да се опитвате. И ще придобиете само бледа представа за ежедневието на тези хора. За нещастие секретът се оказва и чудесна среда за развитието на всякакви инфекции. А белодробната инфекция определено не е нещо приятно, особено ако трябва човек да я преживява често или ако не бъде лекувана както трябва. В крайна сметка белите дробове на пациента отслабват след всяка една следваща инфекция и всичко това се комбинира и с ефектите, които неправилно работещият йонен канал има и върху други жлези и органи на човешкото тяло. И така хората, страдащи от муковисцидоза, постепенно губят функцията на белите си дробове, дишането им става все по-трудно, изкачване на стълби, бързо ходене и по-тежка физическа работа се превръщат в мъчение, а накрая... няма да описвам какво става накрая, мисля, че се досещате. Добавете към това и постоянните проблеми с храносмилането поради дисфункцията на панкреаса, грижите с черния дроб и проблемите със забременяването, ако някой от пациентите пожелае да има деца, и ще разберете, че на тези хора изобщо не им е леко. А освен че не им е леко, те са принудени постоянно да си правят инхалации, да се тъпчат с лекарства и да вършат какво ли още не, за да удължат живота си, тъй като каузална терапия, която да ги излекува завинаги засега няма (въпреки че се работи по развитието на генна терапия за муковисцидоза, истински успех засега няма). А този живот обикновено не е от най-дългите - средната продължителност на живота в Америка и UK е около 35-40 години. И тук стигаме до проблема и поводът за псувни. Защото в България сме далече от числото 35 или 40. Тук хората с муковисцидоза живеят средно... 12 години!

Снимка на дете, болно от муковисцидоза. Детето е заснето по време на терапията му, целяща да помогне за изхвърлянето на секрета от белите дробове. Снимката е от wikipedia.

Причините за тази фрапираща разлика са много. Недостатъците на българското здравеопазване също са много. Човек не може да махне с вълшебна пръчица и да реши всички проблеми наведнъж, това ми е ясно. Фактът обаче, че за муковисцидозата няма клинична пътека, т.е. понякога се случва болните с муковисцидоза просто да не ги искат и да не ги приемат в болницата, когато те отидат там със своите оплаквания, а друг път болните плащат хиляди левове за антибиотици, за да се възстановят от повалилите ги инфекции, е повод за искрено учудване, ненамиращо отговор недоумение, заслужено възмущение и дори безпомощна ярост. Както и за по-нататъшни въпроси.

Един от тези въпроси, които се нуждаят от спешен отговор, засяга пряко критичното положение на медицинското образование и здравеопазване в България по отношение на муковисцидозата. Най-простичкият и същевременно един от най-ефективните начини да се удължи животът на пациентите, болни от муковисцидоза, е те да правят редовно специална физиотерапия, която помага за отхрачването и освобождаването на белите дробове. За да ви изясня доколко българското здравеопазване е запознато с тази подробност и доколко то предлага такава физиотерапия на CF пациенти, ще споделя историята на една приятелка, която е болна от муковисцидоза. Същата приятелка се обадила в една от централните държавни болници, където и преди е била лекувана от инфекциите си и където се предполага, че хората трябва да си разбират от работата. На въпроса дали могат да Ѝ покажат въпросната физиотерапия и да я научат на нея, Ѝ е било отговорено нещо от рода на: "Ама на теб за к'во ти е тая физиотерапия?".

Надявам се съзнавате за какво става дума тук. Не става дума за скъпи апаратури, непостижими суми за лекарства или каквото и да е било друго. Става дума за физиотерапия, която представлява сбор от специални упражнения, чрез които пациентите изкашлят по-лесно въпросния мъчещ белите им дробове секрет. Наречете го ако искате и специална гимнастика. Макар че не съм специалист по здравен мениджмънт, никой не може да ме убеди, че е толкова трудно да бъдат обучени от чужди специалисти 20 български физиотерапевта, които после да предадат знанията на пациенти и колеги в България. Не вярвам и специализацията да изисква кой знае какви разходи, след като немски специалист-физиотерапевт ми потвърди, че показва на пациентите си как трябва да се правят специалните упражнения в рамките на не повече от 3 или 4 часа, след което те сами могат да ги практикуват. И така да постигнат две неща: да намалят вероятността от развиване на белодробна инфекция и да увеличат шанса си за по-дълъг живот.

Въпреки сравнително ниската стойност на такова поддържащо лечение като физиотерапията, в България тя явно или не се прилага достатъчно, или е изобщо непозната. Липсват специалисти, които да научат CF пациентите как да я правят сами. Всичко това говори, че тези хора не могат да се възползват от възможността да надхвърлят страшните 12 години, от които се състои животът им в нашата мила родина. А това според мен е повече от основателен повод за псуване и ругаене. Но както казва Капитан Керът от книгите на Тери Пратчет "По-добре е да запалиш светлина в тъмнината, отколкото да проклинаш мрака". При такива приказки Сам Ваймс от същите книги обикновено добавя "А понякога е по-добре да запалиш огнехвъргачка в мрака, а не свещ". Състоянието на българското здравеопазване е достойно за много повече от псувни, а нуждата от спешни промени и разумни реформи е още по-належаща.


3 коментара:

  1. Има... даже повече от необходимото (ако необходимо е горната граница, хмм... необходима ти да достигнеш ниво "успокоително" след една терапевтично псувня)

    :)

    ОтговорИзтриване
  2. А ти какво очакваш? Че като внасяш някакви си 34 лева за здравно осигуряване ще имаш здравеопазването на германеца който внася средно 720 лева?

    ОтговорИзтриване
  3. Разликата в размера на здравното осигуряване според мен не е най-решаващият фактор. Неразумното и доста често неумело управление на здравната система, липсващата реформа в същата тази система, всички проявления на тези фактори водят до крайния резултат.

    ОтговорИзтриване