4 юни 2010 г.

От Франкфурт до Лозана: история за двете библиотеки

Няма нищо по-хубаво от нова книга. Няма нищо по-хубаво от интересна книга. Няма нищо по-хубаво от нова, интересна книга, с която човек да се прибере вкъщи след работа, да се изпъне на дивана, разлиствайки я с едната ръка, а с другата крепейки голяма чаша студено вкусно нещо (кола, бира, сок и т.н.; подлежи на промяна в зависимост от собствените предпочитания...)

Наскоро се натъкнах на нещо, което може да направи едно такова преживяване още по-приятно. Открих на главната улица на квартала ми една малка, достъпна по абсолютно всяко време и отворена за всички, библиотека. Всъщност, на външен вид не представлява нищо особено: прилича на малка витрина, с рамка и полици от дърво, със стъклена врата.


Малка, но много ценна инициатива на местния съвет. Библиотечката не се заключва, така че всеки - да, абсолютно всеки - може по всяко едно време да отиде до нея, да я отвори, да разгледа книгите, които са вътре, и съвсем свободно да вземе тази, която си хареса. Прочита я и я връща, когато намери време и възможност. Ако не я върне, може да занесе вместо нея друга книга. Дори и да я върне, пак може да занесе друга книга, така че да "спонсорира" библиотечката.

Няма пазачи. Няма карти или абонаменти. Не знам откога точно е там библиотечката, но в интернет има статия за нея от септември 2009. Снимката по-горе е от юни 2010. Това прави поне около 9 месеца живот, а по самата библиотечка не видях нито драскотина, нито петънце, да не говорим за надписи от рода на "Само Локо", "Циганите на сапун", "Атака" или някакви други графити, вариращи от скейтърски завъртулки до неграмотно нарисувани наобратно свастики.

Някакви хора доброволно са изявили готовност да се грижат за библиотеката. Да я наглеждат от време на време. Да я позабърсват от праха.

Други хора пък носят книги, които вече са прочели и смятат, че няма да прочетат отново. Две седмици след като минах оттам за първи път, броят на книгите беше нараснал поне двойно. Вярно, доста от книгите не са най-новите или най-вълнуващите, които човек би могъл да си пожелае, но:

1) вкусове всякакви, все на някой може да му харесва да чете John Sandford, докато друг пък по-скоро би си паднал по Han Suyin.

2) намират се даже доста добри неща от време на време:


Един приятел се въодушеви от идеята и планира да организира подобна библиотечка в България. Макар че не съм сигурен доколко тази библиотечка ще може да просъществува сред българските улици, без стъклата да бъдат счупени и надраскани, рамките и полиците да бъдат изкъртени, видиите и другите чаркове да бъдат загубени, а книгите да бъдат откраднати, все пак опитът и ентусиазмът според мен си заслужават. Една такава библиотечка би могла да бъде своеобразен тест за българското общество - доколко то е готово за такова нещо. А дори и то да се провали на този тест... Хм, нали все от някъде трябва да се почне? Успех, приятелю, стискам палци!

Макар и да се осъществяват на различен принцип, от различни хора и с различен замисъл, намерих сходства между идеята за малката библиотечка на централната улица, отворена за всички, и идеята на The Blue Brain Project.

The Blue Brain Project е проект, по който се работи в момента в Brain Mind Institute в Лозана, Швейцария. Целта му е най-простичко казано да постигне възможно най-добра компютърна симулация на мозъка и неговата дейност. Представете си милиардите клетки, от които е изграден човешкият мозък. Всяка от тези клетки изгражда със съседите си химични и/или електрически контакти, в следствие на което възникват трилиони синапси (местата, на които електрохимичната информация в нервната система бива предавана от една на друга нейна клетка). Всяка една клетка има своите протеини, йонни канали и всякакви други малки биологични машинарийки, за да може не само да поддържа себе си жива, но и да участва в комуникацията с нейните съседи. Представете си сега как цялото това неописуемо огромно множество от отделни елементи работи заедно и ще добиете може би една много малка представа за комплексната архитектура и функция на мозъка, на които обаче дължите всяка една от своите собствени функции - като почнете от това, че сте избрали да сложите точно този чифт чорапи днес и стигнете до там, че сте в състояние да пълзите с поглед по екрана пред вас, докато четете тези редове. Именно тази мозайка се опитват да наредят хората от The Blue Brain Project. Събират данни за функцията и характеристиките на отделните парчета от пъзела (гени, протеини, йонни канали, неврони, синапси и т.н.) и ги нареждат в компютърен модел. Целта е да бъде изграден (програмиран, проектиран, симулиран, изберете думата, която ви се струва най-подходяща) модел на една много малка част от кората на мозъка, а по-късно и на цялата кора. С годините това нещо трябва да се придвижи от мозъка на гризача, където се намира в момента, през други бозайници и да стигне до човешкия мозък. Основната идея е да бъде разбран по-добре мозъка в неговата цялост. Същото е и с всеки един пъзел - когато гледаш отделните парченца, всичко ти изглежда странно и не си сигурен, кое къде принадлежи. Събереш ли всички парченца на едно място, ти се изяснява картинката. Един готов, емпирично изпитан компютърен модел на мозъка може да бъде изключително полезен не само като носител на познания за това как са свързани помежду си нервните клетки и как подаден сигнал в единия край на системата води до промяна на активността в цялата система, но и в съвсем практически смисъл: всеки един модел може да бъде напасван спрямо индивидуални параметри, така че да бъдат провеждани симулации, засягащи отделни индивиди. Така би могло например по-лесно да се разбере как и дали определена интервенция (например психофармакологична) би повлияла върху определен човек с неговия индивидуален генотип и неговата нервна система с нейните особености. Т.е., това би било от огромна полза за така наречената персонализирана медицина.

Жаждата за знание и волята да бъде направено нещо, така че от събраното знание да бъде извлечена максимална полза и още възможности за по-нататъшно познание, е според мен общото между малката библиотечка със 100-200 книги във Франкфурт и огромната компютърна библиотека със симулираните нервни клетки, заемащи огромно число терабайтове и ангажиращи безброй процесори в Лозана.

Горещо препоръчвам и краткото филмче за Blue Brain Project, включващо и интервю с ръководителя му Henry Markram.

Bluebrain | Year One from Couple 3 Films on Vimeo.