4 август 2010 г.

За алкохола с любов и научен подход

Отдавна съм се убедил, че алкохолът притежава чудната тенденция да бъде консумиран от някои хора доста често с и по време на шопска салата, чалга, мач и сезона на дините. По отношение на това ми убеждение не вярвам скоро да настъпи момент, в който да може да бъде спрян често наблюдаваният при някои хора и смъртоносен за всяка една себеуважаваща се мозъчна клетка кръговрат "Банските на Андреа => Мастика => Шопска салата => Чалга => Банските на Андреа".

Шегата настрана. Алкохолът определено е неделима част от ежедневието на повечето българи и ако трябва да се съди по приказките им, явно всеки  един от тях разбира много от всичко, свързано с пиене и алкохол. Хвалбите за това кой колко е изпил, колко и къде е повръщал, на какви маси се е качил и как го е боляла главата след това преминават в биене в гърдите на кой дядо му каква ракия е сварил, колко градуса е била тя и колко "яко" било, когато неговите родители му давали като малък да пие бира и вино. Броят на шишетата, които биват изпити при всеки един рожден ден, всяка отпуска, прекарана на морето, или всеки един гледан мач, бива превръщан в сложни аритметически операции, които биха смутили всеки един професор по висша математика. Кое уиски е "по-яко" и коя водка била фалшива е тема, по която повечето българи могат да защитят минимум докторат.

Не влагам (почти) никаква ирония в тези думи. Нито пък упреквам някого за предпочитаниeтo му да консумира алкохол с или без мярка. Всичко е въпрос на свободен избор и всеки трябва да има свободата да избере това, което смята за правилно/вкусно/"яко".

Нещото, което обаче не мога да проумея, е как знанията на българина за алкохола изведнъж секват, когато се окаже, че някой има наистина проблем с прекомерната консумация на алкохол. Същите тези хора, които доскоро са обяснявали колко е яко да се натряскаш в някоя квартална кръчма или в някоя дискотека на Слънчев бряг, казват, че  алкохоликът е непрокопсаник, който за нищо не става, който не може да бъде спасен и който сам си е виновен за това докъде се е докарал. Същевременно явно някои от тях са убедени, че ако нещо може да помогне на един алкохолик, то това нещо определено ще се продава по пощата от фирма с името "Спортен риболовец".

Не, това не е сценарий на фантастична комедия, а реалност. Капките против алкохолизъм все още се продават и пращат по пощата: за това колкото интересно, толкова и стъписващо с наглостта си явление в сферата на българското здравеопазване писах вече, като казах, че доводите, изразени на сайта на тази "панацея" в полза на капките като лек за "всякакви зависимости", са повече от абсурдни. Първо, те въобще не са регистрирани като лекарство, а като хранителна добавка; въобще не са тествани от никоя реномирана лаборатория или клиника за "лечебното" си свойство, а в същото време биват рекламирани като метод за "освобождаването от всякакви зависимости – например алкохолизъм, тютюнопушене, пристрастеност към леките дроги, както и всякакви други пороци". Ако тези доводи, както и фактът, че фирма с името "Спортен риболовец ЕООД - Божидар Тодоров Тодоров" рекламира лекарство за алкохолна и всякаква друга зависимост по интернет, продава го и го изпраща по пощата, не стигат за да повдигнат съмнения за етичното и законно основание на тези начинания, може би ще помогне документът, който е качен на сайта на капките и който представлява уж "удостоверение от РИОКОЗ". Единственото, което доказва този документ, е че фирмата е известила РИОКОЗ за намерението си да пусне продукта на пазара като "хранителна добавка за спомагане при абстинентни прояви и подобряване функциите на черния дроб". Най-интересното е, че според същия документ това пускане на пазара става за първи път на 01.06.2010г. Или аз не мога да смятам, или това е чиста лъжа: за пълните абсурди на това "лечение" на алкохолизма съм писал още на 19.03.2010г.

Явно всеки ден се намират отчаяни хора, които търсят бързо и ефикасно лечение на алкохолизма или някаква друга зависимост. Колкото и да не ми се иска, ще ги разочаровам, като им кажа, че "бързо и ефикасно лечение" на зависимост няма. Колкото и да не ми се иска, няма и да коментирам състоянието на българското здравеопазване, което до голяма степен също носи вина за това доста хора да нямат вече доверие на лекарите и да разчитат на капки, изпратени срещу немалка сума по пощата, да излекуват тяхната или тази на близките им зависимост.

Още в миналата публикация споменах, че

"Дори и да се излекува физическата, остава психическата зависимост, която кара хората дори и години след последната чаша, цигара, спринцовка или линия да изпитват желание да посегнат отново към тях. На психическата зависимост съответстват определени промени в мозъчната дейност (а понякога и в мозъчната структура)..."

Тъкмо към това или към подобни изказвания доста хора биха се отнесли с недоверие. Същите тези хора биха казали също така: "Медицината и науката така или иначе не могат да направят нищо срещу зависимостта. От колко години я изследват и още нищо не са открили. Дай да пробвам едни капки по пощата".

Да, науката все още не е открила "лек" срещу зависимостта. Причините са две: първо, зависимостта е прекалено сложно заболяване, за да може да бъде открито едно-единствено лекарство, което да  я "излекува" автоматично; второ, науката напредва, но тя в крайна сметка се занимава не с реклами, показващи глуповати блондинки, които разнасят бански с цвят на диня по плажа, а именно с научна работа, която сама по себе си изисква много време, търпение и преглъщане на безброй неуспехи преди да се стигне до истинския пробив.

Иска ми се да дам на хората, които са имали търпението да изчетат текста до това място, поне малка представа за тези две неща - как зависимостта е заболяване, което със своята сложност може да занимава, радва и/или обезкуражава едновременно молекулярни биолози, биохимици, физиолози, анатоми, биоинформатици, фармаколози, психолози и лекари, и как групи именно от същите изброени научни сфери работят и постигат заедно напредък в разбирането на зависимостта. На тази тема човек може да пише с дни и пак няма да му стигне времето, затова ще се опитам да дам само бегла представа за многобройните аспекти на зависимостта и нивата, на които тя бива изследвана.

Едни от по-достъпните аспекти за изследване на зависимостта представляват поведението и когницията. Там болестта се изразява най-явно и може да бъде сравнително лесно описана и свързана с конструкти като патологична промяна в процесите на мотивацията и заучаването на определени видове свързани с консумирането на веществото поведение; автоматизирани психически/поведенчески/психофизиологични реакции, асоциирани с условни стимули; импулсивност; намалени изпълнителни функции като например способността за налагане на контрол върху нежелано поведение; когнитивни изкривявания и т.н.

Всички тези конструкти и явления на човешкото поведение и психика могат да бъдат проследени и изследвани и на биологично ниво. С помощта на визуализиращи методи като функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР, functional magnetic resonance imaging, fMRI), позитронно-емисионна томография (ПЕТ, positron emission tomography, PET), магнетоенцефалография (МЕГ, magnetoencephalography, MEG), електроенцефалография (ЕЕГ, electroencephalography, EEG), fNIRS (functional near-infrared spectroscopy) и др., които измерват невробиологичните процеси, протичащи в определени части на мозъка, може да бъде получена информация за локализацията и времевата характеристика на нарушените мозъчни процеси при зависимостта, както и за връзката им с патологичните аспекти на поведението и когницията. Някои от тези методи позволяват също така и да бъдат конструирани модели кои части от мозъка са особено силно свързани помежду си в здравия и в патологично променения човешки мозък, в каква посока протичат взаимодействията между тези части на мозъка и т.н.

Тези неинвазивни методи имат предимството, че позволяват зависимите пациенти да бъдат изследвани без да се налага някой наистина да отваря черепа им, за да види "какво става в мозъка". Ако човек слезе едно ниво по-надолу, ще намери най-вече невробиолозите, анатомите и физиолозите, които работят с инвазивни, неврохирургични методи - разбира се, почти във всички случаи върху животни (плъхове, мишки, маймуни и т.н.). Създавайки модели на зависимост в опитните животни и манипулирайки определени части от тяхната мозъчна активност и/или структура, науката постига невероятен напредък в разбирането на това как, къде и защо зависимостта "прониква" в човешкия мозък, който в много отношения прилича на този на повечето бозайници. Същевременно тези познания биват използвани например от биоинформатици, които построяват модели за това как групи от неврони работят както отделно, така и помежду си, за да въздействат върху поведението и мотивацията в здравия или в зависимия мозък.

Още по-"надълбоко" в човешкия мозък се ровят други лаборатори, които се стремят да разберат основите на зависимостта на клетъчно ниво: как се променя структурата на невроните, кои връзки между кои неврони биват особено силно стимулирани или подтискани след хронична консумация на психоактивни вещества, как в следствие на това някои от тях могат много по-лесно или по-трудно да бъдат възбудени и т.н.

Учените, работещи на молекулярно ниво, имат не по-малко сложна задача. Тяхната цел е да установят какви промени настъпват в някои изключително важни молекулярни частици в клетката след еднократната или продължителна употреба на психотропни вещества. Може би най-впечатляващият пример за това до какви измерения може да достигне науката в опита си да разбере зависимостта е работата на една научна група, която наскоро показа, че дори хистоните - малките протеини, които служат като "ролки", върху които бива "навита" нашата ДНК, за да може да бъде събрана в малкото място, което е на разположение в клетъчното ядро - биват променени след хронична употреба на кокаин. Това се отразява в крайна сметка на транскрипцията и на производството на протеини, което пък допринася за промени на клетъчно ниво. Подобни открития бяха направени в последно време и от други групи, показващи, че промени на генетично ниво позволяват на психоактивните вещества да предизвикат увеличаване или намаляване на определени видове дейност в определени видове клетки.

Всяка една от тези области на науката има уникален принос към постигнатия до момента напредък в разбирането на механизмите на зависимостта. Истинското предизвикателство е да се сглобят отделните парченца от мозайката, за да се получи цялостна картина. Хубавата новина е, че вече има стъпки в тази посока: има нови изследвания, които демонстрират, че определени варианти на отделни гени са свързани например с различна функция на отделни видове протеини, което пък води до отклонение от приетата за "нормална" активност в определени мозъчни структури, което пък от своя страна при някои хора се проявява като разлика в поведението и когницията в сравнение с други хора.

Други предизвикателства пред развитието на науката и медицината в областта на зависимостите са разбира се нанотехнологиите, които все по-бързо се развиват, и многобройните техники, които предлагат възможност на учените/лекарите да стимулират или подтискат определени мозъчни дейности (писал съм за това тук). Ще спра обаче дотук, надявайки се, че съм успял да дам беглата представа за работата на науката в сферата на зависимостите, която обещах по-горе. Важно е човек да запомни, че - както посочих по-горе - науката не прави нещо, което става бързо (например реклами с Андреа, дини и мастика). Да, в момента повечето лекарства и терапевтични методи за зависимости имат успех, който не винаги се доближава до желаното измерение. И да, в България даже и тези лекарства и терапевтични методи не са толкова лесно достъпни, колкото са в повечето страни в Западна Европа. Но това - да се надяваме - ще се промени след някоя и друга година. А наличните в момента медицински и психотерапевтични лечения на зависимостите в България според мен все още са по-добрият избор пред капки, изпратени по пощата.

В крайна сметка наистина всичко се свежда до избор - ако някой се довери да бъде лекуван с помощта на хранителна добавка на фирма с името "Спортен риболовец", то това е негово лично право. Както и - поне според мен - негова лична грешка.
Снимката за статията е взета от тук: източник

Няма коментари:

Публикуване на коментар