24 декември 2010 г.

Щастлива Коледа

Не пожелавам "Весела Коледа", защото според мен Бъдни вечер и Коледа не са за "веселене" в популярния смисъл на думата, обхващащ днес най-вече хвърлянето на салфетки в дискотека и провиквания като "Пуцай, куме!" и "Върти, сучи".
Пожелавам ви Щастлива Коледа. Пожелавам на всеки един човек, след като си каже думите, които се пеят в песента
"So this is Christmas
and what have you done"
да остане щастлив. Щастлив от това, което е направил за другите, света и себе си.
Щастлива и благословена Коледа!
 

8 декември 2010 г.

Дисекция на лакомията и алтруизма

Измежду широкия спектър теми, от които се интересуват медицината и психологията, има една, която вълнува не само учени, прекарващи ежеденонощно времето си в лаборатории и други университетски помещения, но и хора, нямащи нищо общо с науката в професионален план. Това е темата за (много общо казано) доброто и злото.
Научни изследвания за това кой, кога и защо е склонен да извърши анти- или просоциални постъпки има безброй. Експериментите на Милграм за това при какви обстоятелства хората се подчиняват на чужди заповеди и вършат постъпки, противоречащи на общоприетите морални разбирания, са класика в жанра. Прословутият Стaнфордски затворнически експеримент на Зимбардо е, макар и доста оспорван, един от най-известните експерименти в областта на социалната психология, показващ как отделни обстоятелства могат да накарат иначе напълно нормални хора да приложат немислимо насилие и унижение спрямо други хора. Преди известно време ви разказах и за Кент Кийл, който обикаля с мобилния си функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР) затворите на Ню Мексико и изследва структурата и дейността на определени региони в мозъците на осъдени психопати. Напоследък са модерни и изследванията, търсещи връзка между определени гени, различни каскади от биологични сигнали, дисфункция на отделни мозъчни региони и агресивно поведение.
От друга страна, въпросът какво кара хората да помогнат на други хора е също толкова популярен. Социалните психолози измислят хитри компютърни игрички, чрез които участниците в експеримента решават на кого, при какви обстоятелства и как да помогнат (в интерес на истината, в някои от тези игрички участниците трябва да решат освен това кого и как да "накажат", но това е друга история...). Биологичните психолози и психиатрите са още по-големи веселяци: те пренасят същите тези игри в фЯМР-ите и се опитват да установят кои мозъчни региони са свързани с решаването на морални дилеми и взимането на алтруистични решения. По-смелите дори опитват да проследят аспекти на алтруистичното поведение чрез генни анализи.
Разбира се, всички тези изследвания са ценни и нужни. Само чрез тях могат да бъдат разбрани психологичните и биологични основи на анти- и просоциалното поведение.
Понякога обаче животът предлага толкова простички и същевременно толкова гениални примери за такива видове поведение, че може да те остави безмълвен.
В предишния пост писах за лакомията на група депутати, които бяха предпочели презентация на скъпи телефони, съчетана с обещание за също толкова скъп телефон като подарък, пред обсъждането на закон. Т.е., бяха предпочели възможността да намажат нещо пред задължението да работят работата, за която са изпратени в парламента.
Днес разбирам, че след дълга дискусия партията на най-силно представената политическа група сред полакомилите се депутати е избрала да порицае същите полакомили се депутати. Т.е. да ги смъмри, но не и например да ги санкционира или дори да ги изключи от редиците си. Решението, на полакомилите се за телефони депутати да бъде размахан пръст, но не и да бъде показана вратата, е за мен като вестник "Шок" и списание "Блясък": разбирам, че и двете неща се правят или от глупост, или заради пари (или поради и двете причини едновременно), но въпреки това не искам да го повярвам. Гледам записа на разследването, довело до скандала, виждам как депутатите се изхлузват от стаята с журналисти като... хора, бързащи за някъде, и се чудя как е възможно толкова гротескна постъпка да бъде просто "порицана". Един човек ме попита в разговор на тази тема: "Добре де, днес им предлагат телефони и те си зарязват работните места. Утре ще им предложат нещо много повече - тогава на какво ще са способни?". Мисля, че въпросът е не само на място, но и с пределно ясен отговор...
Докато течеше скандалът около телефоните и депутатите, попаднах на едно филмче, което явно набира популярност в социалните мрежи. В него става дума за дядо Добри, един съвсем обикновен човек, който на 96 години живее със 160 лева пенсия и пътува (често пеш, ако не се лъжа) всеки ден от село Байлово до София, за да събира милостиня. Но не за себе си. Дядо Добри събира пари, които после дарява на срутени и западнали манастири и църкви, за да могат те да бъдат подновени. Дребен жест, ще кажете. Дребният жест се оказва най-голямото дарение в момента за храм-паметника "Александър Невски", който е катедрален храм на българския патриарх. Дядо Добри е дарил 37 500 лева, като той е най-щедрият дарител на храма досега. Няма министри, депутати, политици или бизнесмени, които да са дарили по-голяма сума. Камо ли години наред да са работили като него за една-едничка благородна цел.
Надявам се, че хората, избрали съзнателно да не вярват в Бог, няма да приемат филмчето като религиозна агитация. Пускам линка единствено с целта да съпоставя киселите и уплашени физиономии на депутатите, уличени в лакомията си, но оставени от колегите и началниците си на същите работни места, които са напуснали заради телефоните, с благородното лице на един човек, който върши почти незабелязано нещо, достойно за дълбоко уважение. Интересно е да се забележи наглото отношение на депутатите към разобличилите ги журналисти (Лъчезар Иванов например, който неспирно и чак разгневено повтаря "Виновен за кое?") и да се сравни с поклона, който дядо Добри прави пред всеки, пуснал дарение в чашката му.
Наистина, както казва журналистът от филмчето, докъде са стигнали нещата, щом най-щедрият дарител е един грохнал и беден старец? И щом хора, които трябва да представляват интереса на обществото, но явно доста лесно могат да бъдат подмамени да представляват само и единствено собствения си интерес, биват оставени да представляват същия обществен интерес, който те вече доказано са предали... 

2 декември 2010 г.

Елитът на България - I know very well what you represent

"Да, ние сме от елита, аз обичам много такива играчки и с удоволствие ще дойда” (цитат).
Това са думи на един от депутатите, поканени да отидат през работно време на презентация на телефони Vertu, където по предварителна информация щяло да има подарък: телефон на въпросната марка, струващ 6000 лв.
Това е елитът на нацията, поне според самия елит.
"Бях поканен от... с колеги... ето можете да видите там колеги... наши има... бях поканен... решихме да се отзовем и се връщаме в парламента." (цитат).
Това са оправдания на същия елит, който бива запитан по-късно какви по-точно държавнически задължения изпълнява в хотел по време на презентация на луксозни телефони, когато всъщност трябва да е в парламента.
Това е оправдание за предпочитането на телефони и презентации пред скучни закони и обсъждания. Поне според самия елит.
"Знам, че като се обадиш в чужбина има и допълнителни екстри” (цитат).
Това е едно от нещата, които казва един от елита, запитан какво знае за тези телефони, които толкова е държал да получи като подарък.
Това е почти като изказването на един човек, който разправяше, че мобилният му телефон бил малко стар, но иначе нищо му нямало. Знаеш ли как хубаво се чувало, като се обаждал до Варна.
"Недопустимо (е) чрез подобни експерименти да се внушава на българското общество, че парламентът не работи и то в момент, когато колективният орган заседава" (цитат).
Това пък е мнението на върха на елита, който бърза да осъди всякакви опити да се осъжда елита. Е, да, иначе в продължението на изказването прегрешилата част на елита бива словесно порицана, но иначе е недопустимо да се експериментира с елита и да се внушават някакви работи на българското общество.
"Мишел Бонев се оказа, като я видях във Венеция, такава, облечена по-особено, е една красива жена. Какъв е проблемът? Как да кажем, грозна ли да кажем? Просто тя е едно хубаво момиче, лошо няма в това, каквито хубави момичета има много. Второ, все пак сме 100-процентови мъже, основното е да погледнем някоя хубава жена и да дадем оценка за нея. Това е най-малкият проблем." (цитат).
Най-големият проблем на елита на България е явно да се изказва и аргументира подходящо. Но не си мислете, че това е видимо само, когато се налага да се внимава какво да се каже, тъй като в скандала, който е тема на разговор, са забъркани не само българи, но и 1 милион евро, италианска телевизия, италиански министър на културата и др. Не, дори и на "родни теми", елитът е на ниво:
"И затова още в началото, докато всички се оплакваха колко нарушения има, как така БМВ-та се показваха. Аз тука имаше един джип конфискуван не ви го показвах. Що? Дадох го на Народния театър да го джиткат, поне файда да прави, да вършат нещо...Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко...ме хвана така..." (цитат).
Не знам защо явно много хора си мислят, че щом един човек е много добър в определена област, то става за всичко. Навремето склонността на Стоичков да редува блестящи голове със звучни псувни беше описана отлично от един журналист (за съжаление не помня името): "Голям футболист, малък човек". В същия ред на мисли човек може да се запита по силата на каква логика някой решава, че един талантлив и успешен скулптор има нужните качества да ръководи министерството на културата.
Но явно представителите на елита знаят какво правят. Знаят какво правят, дори и да избират 6000 лв. пред два часа дебати по някой закон или бюджет, а после, вместо да признаят вината си, измислят меко казано смешни извинения. Все пак те представляват елита.
Но и аз знам нещичко. Знам какво казва Джон Малкович в "Burn after reading", макар и в малко по-друг контекст:
"Oh, yes. I know very well what you represent. You represent the idiocy of today."
("О, да. Знам много добре какво представлявате. Вие представлявате идиотизма на нашето съвремие".)