10 август 2012 г.

Добрите новини



Трудно да ми е да намеря оправдание защо не съм писал повече от година тук.


Може би ще ми е по-лесно да разкажа какво ме накара отново да напиша нещо в блога.

Причината е, че наскоро разговаряхме с приятели дали има само лоши новини в България. Един от тези приятели, Радан, написа доста дълъг и хубав текст за това тук. Мисля, че въпросът за добрите и лошите новини, както и за зараждането, сервирането и консумацията им, може да се обсъжда на много повече редове отколкото аз в момента имам намерението, възможността и желанието да напиша (в Пловдив температурата падна под 35 градуса за пръв път от две седмици насам, денят е прекрасен, а и все пак тази вечер е петък вечер – кога, ако не сега, е време за рок и приятели).

Не мога да не споделя обаче някои от хубавите неща, които ми се случиха последните няколко дни. О, мога да разкажа например и как една кръвожадна кондукторка на рейс размаза с юнашки удари с вестник „Труд“ няколко мухи върху прозореца на рейса на около 10 см от лицето ми и коравото ѝ сърце не трепна дори и от стъписания ми поглед, а труповете продължиха да валят около мен. Но защо да ви занимавам с това? Подобни девиантни изпълнения има навсякъде, а не само в Пловдив или само в България.

Тези дни осъзнах обаче колко много обичам Пловдив и някои от местата и хората му, които го правят това, което той е (поне) в моите очи. Всъщност тези места и хора винаги ги е имало, освен това подобни места и хора има навсякъде, а не само в Пловдив или само в България. Добрата новина е обаче, че тези места и хора наистина все още ги има и те не са загубили нито частичка от чара си.

Обичам тесните стари улички, които са само на минути от шумния център на Пловдив. Улички, по които тишината бива нарушавана единствено от стъпките ти по познатия калдъръм, а по тротоара заобикаляш извисяващите се над теб разлистени дървета, а не паркирани коли.

Обичам хора, които ти се усмихват и те поздравяват, когато избереш отново тяхното разположено сред зеленина прекрасно кафене.

Обичам дори и пирожките с мармалад, които човек може да изяде с наслада на някоя пейка, докато наблюдава суетнята наоколо.

Обичам откритото лятно кино, където приказките се случват под виолетовия плащ на падащия мрак.

Обичам рок-баровете, където осъзнаваш, че няма значение какво пиеш, а с кого си прекарваш страхотно.

Обичам българските групи, които говорят с публиката си по всички възможни начини и се държат изключително земно и човешки, като същевременно всяка една от песните им са изключително преживяване.

Група Ирфан - препоръчвам горещо!

Обичам и Бургас – колко обичам Бургас! Покрай Спирит-а открих една невероятна и неподозирана красота (благодаря ти, Емка!), която ме накара просто да седна на пясъка пред сцената и да съзерцавам, слушам и попивам всяка една капчица от магията, която се разрази пред очите ми тази нощ. Sentimental Swingers – три момичета, чиято музика и чиито усмивки те връщат в епоха, в която всъщност никога не си бил.

Ужасяващо качество на снимките, но страхотна музика и красота, уверявам ви!

И така, поне една от добрите новини за мен е, че тези неща, които обичам, все още ги има.