Блогът на Явор Ялъчков

Портокал с кокаинов механизъм

2011-05-29T11:44:00.000-07:00

„Мозъкът е изключително сложно нещо”, споделят обикновено повечето списания, в които можете да прочетете не само за Валери Божинов и Николета Лозанова, но и да направите тест с десет въпроса от рода на „Какъв тип е моят мозък и как да съм по-секси с него?”. Едва ли би могло да се измисли по-неинформативно и нищоказващо изречение (някой да е вярвал, че мозъкът не е много сложен и всъщност е набързо сглобен от пет нервни клетки? Е, вярно, че при някои хора човек изпитва силни съмнения дали вицът за мутрите не е верен*, но все пак...). Въпреки това, с риск да прозвуча като редактор на списание за моден блясък и ВИП клюки, ще трябва да потвърдя това дълбокосмислено прозрение: да, мозъкът и психиката са изключително сложни неща. Именно затова се надявам, че днешният текст няма да остави впечатлението, че зависимостта е нещо, което може да бъде обяснено в рамките на няколко абзаца. Този текст е продължение на предишна публикация и има за цел да покаже само някои от механизмите, чрез които зависимостта се развива и вплита в мозъчните връзки, поведението и мислите. Не претендирам, че обхващам всичко, което може да се знае по темата, нито пък, че биологичните и психологическите фактори/подходи са единствените гледни точки, през които може да бъде наблюдавана зависимостта. Ще публикувам на порции текста, защото вече няколко души ми се оплакаха, че пиша много дълги текстове (което си е май всъщност само любезен начин да ти кажат да не се хабиш). Освен това предупреждавам, че да се опиташ да обясниш зависимостта и невробиологичните изследвания в областта в рамките на няколко страници, без да използваш много научни термини и да се впускаш в подробности, е като да се опиташ да оправиш държавата за 800 дни или да върнеш българите от чужбина до 3 години: невъзможно...

Разбирането на зависимостта изисква вникване в начина, по който психотропните вещества, причиняващи зависимост, въздействат на мозъка и психичните преживявания в момента на взимането им. С развиването на техники като позитронно-емисионната томография (ПЕТ) и функционалния ядрено-магнитен резонанс (фЯМР) става възможно индиректното изобразяване на мозъчната дейност в реално време. Т.е. доброволци могат да консумират определено вещество и мозъчната им дейност, която възниква в следствие на тази консумация, може да бъде индиректно измерена и после сравнена с обикновена такава, възникнала в контролни условия. Още през деветдесетте години се появяват първите експерименти с ПЕТ и фЯМР, в които доброволци получават кокаин, амфетамини или други психотропни вещества (в повечето случаи интравенозно) непосредствено преди или по време на томографските снимки. Един от най-важните резултати от подобни изследвания е, че всички психотропни вещества, водещи дългосрочно до зависимост, активират при консумация най-вече така наречената система за възнаграждение – система от мозъчни региони, от които в центъра на днешната статия са вентралната тегментална област (ВТО) и вентралният стриатум (ВС).

Схематично изображение на човешкия мозък, "разрязан" наполовина по дължината си и наблюдаван от вътрешната страна. Виждат се допаминергичните ВТО-неврони (обозначени като VTA), чиито аксони достигат вентралния стриатум (nucleus accumbens) и префронталния кортекс (prefrontal cortex) и играят централна роля в системата за възнаграждение. Разбира се, има и други мозъчни региони, които не са изобразени тук, но са част от тази система или са свързани с нея. Източник: National Institute on Drug Abuse (NIDA) (http://www.nida.nih.gov/pubs/teaching/Teaching3.html).

Тези резултати разширяват кръгозора на учените, тъй като демонстрират как зависимостите могат да бъдат свързани с работата на известния още тогава д-р Шулц. Всъщност д-р Шулц не е немски професор от българска реклама за шампоан против пърхот, а едно от големите имена в областта на невронауката, изследващ мозъчните механизми на възнаграждението и работещ в момента в Кеймбридж. Участници в изследванията му са в повечето случаи различни видове маймуни, които по отношение на невроанатомията и неврофизиологията си се доближават достатъчно до хората. Още години преди Шулц да започне да бърника из мозъците на маймуните, се е знаело, че ВТО и ВС имат централна роля за преработката на стимули като храна, течности и секс, които се приемат от организма като важни, имат притегателна сила сами по себе си и покриват някои елементарни физиологични нужди („биологични мотиватори”), например глад, жажда и полов нагон. Шулц изследва как ВТО и ВС реагират на подобни стимули - например когато маймуната получи малко количество портокалов сок. С помощта на фини електроди, които чрез неврохирургични методи биват поставени в дълбините на мозъка, Шулц и колегите му са в състояние да измерят активността на нервните клетки, които лежат във ВТО и чиито аксони (израстъци) стигат до ВС, където освобождават товара си от допаминергични невротрансмитери. Допаминергичните ВТО-неврони са постоянно активни със сравнително ниска честота, но получи ли маймуната портокалов сок (или някакво друго лакомство), импулсите започват да бъдат изпращани с много по-висока честота. Интересното е, че колкото по-голямо е количеството получен портокалов сок, толкова по-голяма е рязката промяна на дейността на допаминергичните ВТО-неврони. С други думи, тези нервни клетки са в състояние да сигнализират за появата на нещо вкусно и ценно и същевременно да отразят размера на вкусотията чрез честотата на импусите си.

Какво се случва обаче ако всеки път преди да ѝ дадат портокалов сок, учените показват на маймуната една и съща произволно избрана, до този момент нищо незначеща за маймуната геометрична фигурка, например цветен квадрат? Маймуната научава след многократно повтаряне на процедурата, че цветният квадрат предизвестява пристигането на портокаловия сок. Интересното е, че след тези заучени асоциации се променя и реакцията на допаминергичните ВТО-неврони. Рязката промяна от ниско- към високочестотна дейност се появява отново, но този път като реакция на визуалния дразнител (в нашия случай цветния квадрат). Т.е., споменатите неврони използват цветната фигурка, която в предишните няколко часа е била асоциирана с получаването на лакомство, като „сигнал”, който предсказва скорошната поява на лакомството, и реагират на „сигнала” по същия начин както до преди малко са реагирали на самото лакомство.

Един от механизмите на зависимостта се крепи на точно тези аспекти на мозъчната система за възнаграждение: дразнителите, свързани с взимането на съответното психотропно вещество, например неговият мирис, начинът, по който изглежда, мястото и хората, където и с които се консумира и т.н. биват асоциирани с въздействието на самото вещество и съответно с високочестотната дейност на допаминергичните ВТО-неврони. В последствие, тези дразнители биват възприети като „сигнали”, предсказващи появата на самото вещество. Това обяснява и защо едни от централните резултати в многобройните фЯМР- и ПЕТ-изследвания, които в последните години са проведени, демонстрират, че свързани с въпросното вещество картинки, филми, звуци, тактилни усещания, мириси, вкусове и т.н. активират при зависими пациенти системата за възнаграждение (ВТО-невроните и свързаните с тях други области) по-силно отколкото други, несвързани с веществото дразнители. Накратко казано, мозъкът „разпознава” определени възприятия и ги интерпретира като важни сигнали, предсказващи появата на или достъпа до съответното вещество. Любимата кръчма, видът на кутията цигари, ситуацията, в която човек най-често надига бутилката или смърка поредната линия, лицето на дилъра и т.н. – примери могат да бъдат изброени много. Повечето от тях се превръщат малко или много в условни дразнители, които не само „поставят” мозъка в състояние подобно на „бойна готовност”, но и сами по себе си имат в следствие на заучените асоциации притегателна сила. Една от възможностите човек да добие представа колко силно могат да въздействат тези заучени дразнители върху поведението, е да изгледа филмче от лабораторията на Кент Беридж (тук или на страницата на лабораторията цък върху "Rats try to eat their preferred Pavlovian conditioned stimulus after opioid microinjection in amygdala"). Да бъдат обяснени главната цел и манипулацията във въпросния експеримент би отнело немалко място и време, така че ще се огранича до важните за настоящия текст неща: един от плъховете, показани във видеото, свързва пластината, излизаща от стената, с получаването на възнаграждение. Асоциацията при другия плъх е между чинийката, в която бива дадено възнаграждението, и самото възнаграждение. Наблюдавайте какво се случва, как плъховете реагират на заучените стимули – те се втурват към тях, биват привлечени от тях, поведението им е изцяло повлияно от тях. Въпреки че самото възнаграждение все още не е пристигнало.

Звучи ли ви познато? По подобен начин (може би не винаги толкова силно изразено, но въпреки това основните принципи остават същите) реагират и зависимите пациенти на свързаните с веществото дразнители – кръчмата, запалката, мястото, където е дилърът, всички те придобиват изключително голяма притегателна сила. Разбира се, да се обясни цялата комплексност на зависимостта само с един процес или мозъчен регион е невъзможно, но въпреки това може да бъде казано, че патологичният начин, по който психоактивните вещества се намесват в дейността на системата за възнаграждение и я „узурпират”, има изключително важно значение за появата на рецидив при зависимите пациенти.

Добре де, това означава ли, че всички ние сме зависими от „естествени” възнаграждения и биологични мотиватори, като храна, вода, секс, шоколад, кока-кола, хобита и т.н., ще попита някой? Както вече споменах по-горе, биологичните мотиватори и естествените възнаграждения действат по подобен начин върху системата за възнаграждение, активирайки допаминергичните ВТО-неврони и използвайки освободените товари допамин, за да изградят заучени асоциации между възнаграждението и предсказващите го дразнители. Помислете как ви въздействат гледката на студена, запотена кока-кола в горещ летен ден; на вкусна, сочна, крехка пържола (или свежа салата за вегетарианците) след дълъг и лишен от хапване ден; или мирисът на кафе рано сутрин. Съществена и много важна разлика обаче все пак има между ествените възнаграждения и психоактивните вещества: количеството допамин, освободено в следствие на високочестотната дейност на ВТО-невроните след приемане на психоактивно вещество, е в пъти по-голямо от това, което бива наблюдавано при биологичните мотиватори. С други думи, психоактивните вещества са в състояние да активират много по-силно мозъчната система за възнаграждение и да изградят много по-силни асоциативни връзки, което обяснява и защо при тях по-скоро можем да говорим за зависимост, отколкото при биологичните мотиватори.

Самата допаминергична система е изключително интересна сама по себе си, но обяснението на основните ѝ принципи би отнело прекалено много място. Затова препращам тези, които се интересуват от други аспекти на работата на Шулц и колегите му, както и на други групи, работещи по темата (например какво става с високочестотната дейност в отговор на самото възнаграждение, когато асоциативните връзки биват вече изградени, или пък как допаминергичните неврони реагират и на други „важни” дразнители, например враждебни такива) към следните статии: тук, тук и тук.

В следващия текст ще продължа да описвам избрани части от изследователската дейност в областта на зависимостите с надеждата, че това не само ще бъде интересно за някои, но и че стигмата, която много хора слагат върху зависимите „те са си изцяло виновни и заслужават съдбата си; това не е болест и т.н.” може да бъде поне малко смекчена.

* А вицът за мутрите е следният: учени изследват значението на отделни части на мозъка. Отварят черепа на първия участник, изрязват малка част от мозъчната кора и човекът губи способността си да говори. Отварят черепа на втория участник, изрязват същата част, случва се същото и при него. Отварят черепа на третия участник, който е мутра, и що да видят: вътре има един единствен неврон, който се простира от лявата до дясната част на черепа на нивото на ушите. Почудили се учените, накрая се решили и прерязали неврона и... на мутрата ѝ паднали ушите...

Чуждите и нашите

2011-05-20T10:53:00.000-07:00

"Ще се облекчи приемът на чуждестранни студенти", съобщиха преди няколко дни от правителството. И освен това "може би трябва да увеличим приема на чужденци и да ги “продаваме“ после", пак според премиера (цитат).

Някакси тези щрихи от плана за спасение на българското висше образование не ми се връзват с днешната грозна, долна и изключително просташка случка пред джамията в София. По принцип намирам самия план за доста абсурден, но това е друга тема.

По-важният въпрос е: кои точно чужденци биха искали да учат там, където принадлежащите към определена етническа група и изповядващите определена религия биват замеряни с яйца, нагрубявани, псувани, бити, а техните молитвени килимчета - подпалвани? Където несъгласието с определена религия бива изразявано чрез юмруци, ритници и камъни? И най-важното - където всички тези случки остават без адекватна реакция от страна на властта?

Изобщо: кой иска да живее по този начин?

Зависимият мозък: виновни ли са наркоманите?

2011-01-21T04:19:00.000-08:00

Текстът на Муша-Буша, който прочетох благодарение на препратка на Радан, е силен и отразява много точно доста голяма част от ежедневието на някои от хората със зависимости .

Някои от коментарите под текста ми напомниха за разсъжденията на хора, с които съм разговарял по един или друг повод на тема зависимости. Същите тези хора, с повечето от които иначе имаме близки виждания по доста въпроси, се преобразяват, когато стане дума за наркомани: „А-а-а, не! Ако има нещо, което не мога да понасям, това са наркоманите. Те са си виновни за положението, в което се намират”.

Всъщност това според мен е мнението на една голяма част от хората: каквото са си надробили сами наркоманите, това и ще сърбат. Тъжно, но факт.

Всъщност тъжното е, че това, което наркоманите са си „надробили”, е една много мъничка част от цялата картинка. А фактът е това, че повечето хора изобщо не знаят за останалата част от картинката.

Понеже биологията, психологията и медицината, и в частност невронауката, която е нещо като пресечната точка на тези три дисциплини, се развиват в последно време с бясна скорост, е много трудно да бъдат следени всички нови познания в тези области. Хубаво е обаче – поне според мен – човек винаги да се интересува от това, какво все пак се знае до момента за даден проблем, преди да взима крайни решения като „Мани ги тия наркомани, те не са болни, а са виновни”.

Зависимостта е болест. Мисля, че всеки един човек, започнал да размишлява върху темата, трябва да започне именно от тук.

Зависимостта е най-вече болест на мозъка, т.е. свързана със структурни и функционални промени на мозъка, които правят човека силно податлив на желанието, преминаващо в по-късните етапи на зависимостта в навик, да посегне към поредната цигара, бутилка бира, спринцовка, линия, масур...

Механизмите на зависимостта, най-вече на така наречената „психическа” зависимост, силно си приличат при повечето видове вещества. Това е също извънредно важна отправна точка, може би втората, с която човек трябва да е наясно, когато стане дума за зависимости. Мисля, че повечето хора знаят, че зависимостта може грубо погледнато да бъде определена като физическа и/или психическа. Физическата е тази, която - също толкова грубо казано - води до „свикването” на тялото с определения вид вещество, до искането на по-голяма доза за постигане на същия ефект (т.е., толеранс) и до появата на абстинентни симптоми при невзимането на нужната доза (различни симптоми при различните видове вещества; изразяват се например в тремор, гадене, повръщане, болки, потене, дерайлиране на жизнените показатели и т.н.). Докато не всички психоактивни вещества водят до „физическа” зависимост, употребата на всички от тях може да доведе до така наречената „психическа” зависимост.

Слагам думата „психическа” нарочно в кавички, защото с риск да разпаля спор по една друга, също толкова интересна и важна тема, твърдя, че симптомите на „психическата” зависимост са причинени от две неща: първо, от съществуващи преди появата на зависимостта определени характеристики на някои мозъчни процеси, които предразполагат човек към развиването на зависимост, и второ, от гореспоменатите структурни и функционални промени в мозъка, които настъпват през различните фази на зависимостта като последица от дълготрайната употреба на веществото. Някои от симптомите на „психическата” зависимост са например неустоимото желание за употреба на веществото въпреки съзнанието за многобройните вреди, с които това е свързано; труден контрол върху консумацията на веществото (всяка вечер сядам да изпия само една бира, ама свършвам вечерта с поне десет бири и под масата); пренебрегване на задължения и дейности, които не са свързани с веществото, и т.н.

„Физическата” зависимост може да бъде „излекувана” с помощта на медикаменти, които успокояват абстинентните симптоми докато тялото лека-полека се върне към своето първоначално състояние. На пациентите тепърва им предстои обаче да се сблъскат с истинската страна на зависимостта. Въпреки многократното заявяване на това, че те нямат да пият/да пушат/да се боцкат повече, много от тях доста бързо се завръщат към консумирането на веществото. Защо, след като тялото им не проявява повече абстинентни симптоми при невзимането на веществото?

Накратко казано, истински важният (и адски интересен от гледната точка на учените и здравните специалисти) въпрос е кое създава „психическата” зависимост, която явно е много по-силно вкоренена в пациентите от „физическата”. Кое кара хората да захвърлят отново семейство, работа, приятели, лично здраве и да се впуснат отново в това, от което най-много са се страхували?

Предполагам, че много от хората биха казали „Ами щото им е гот’ на наркоманите да се боцкат и на алкохолиците да поркат, затова не искат да спрат”. Тук е и ключът от бараката – не „не могат”, а „не искат” е според мнозинството правилният израз за наркоманите. Те просто не искат да спрат. Щото им е гот. Щото им харесва.

Точно на това място смятам да започна с разбиването на митовете. Съвременната наука е на мнение, че началната консумация на веществото е наистина въпрос на личен избор и „харесване” на преживяното (макар че някои хора явно са по-уязвими дори и за първоначалните изкушения на веществата според последните резултати от областта на генетиката и поведенческите невронауки). Тази първоначална консумация обаче, която е в повечето случаи уж само за забавление и/или отпускане и би трябвало да може да бъде спряна по всяко време, лесно може да премине в една бързо развиваща се спирала, водеща до тежка зависимост. И точно преминаването от първоначалната консумация към истинската зависимост определено не е въпрос на личен, съзнателен избор „Аз искам да стана наркоман”. Това, което се случва в действителност, е нещо колкото сложно, толкова и впечатляващо със своята изтънченост. Психоактивните вещества и консумацията им започват една изключителна игра с нормалните функции на мозъка, които ни служат всеки един ден. Всяка една секунда ние научаваме, обмисляме, запомняме, искаме, решаваме и се стремим към определени неща. Всичко това става благодарение на различни процеси на мозъка, тази поразяваща със сложността си машина. Същите тези процеси, благодарение на които научаваме и запомняме, че например шоколадът Милка е нещо страхотно, и благодарение на които после решаваме, че днес ще си купим от Кауфланд вместо едно кило ябълки и банани два шоколада Милка, биват нападнати, повлияни и овладяни от психоактивните вещества и тяхната консумация. Мотивация, памет, заучаване, навици, мисловен контрол върху поведението – всички тези процеси, които ни помагат да функционираме „нормално” и да бъдем такива, каквито сме, биват впрегнати в изграждането на здраво вкоренената в мозъчните синапси зависимост, която кара хората и тяхната „свободна” воля да изглеждат смешни.

Всичко това звучи навярно доста абстрактно и далечно. Затова бих искал да разкажа малко по-подробно за някои от тези водещи до и закрепящи зависимостта мозъчни процеси. От друга страна, бих могъл да изпиша сигурно поне няколко книги на тази колкото вълнуваща, толкова и все още не напълно изяснена тема, и пак да не ми стигне мястото.

Затова бих искал да помоля тези, които са имали търпението да прочетат текста до тук, да оставят кратък коментар дали биха искали да чуят още малко неща за това как зависимостта си проправя път през мозъчните връзки. Ако има желаещи, смятам в следващия текст да опиша някои изследвания с маймуни, да се опитам да разясня какво общо имат портокаловият сок и кокаинът и защо зависимостта (истинската зависимост!) не е въпрос на това какво харесваш, а на това какво мозъкът ти оценя като важно и добро за теб.

За да не си помисли някой, че просто си бръщолевя, ето малко статии, където съавтор е Нора Волков, директор на National Institute on Drug Abuse (NIDA) към National Institutes of Health (NIH), най-голямата научно-здравна институция в САЩ и света, работеща върху проблемите на зависимостта:

- кратко изказване в рамките на един editorial (от преди 5 години, но въпреки това показващ посоката, в която се движи науката в тази област) за някои от най-нашумелите проблеми на въпроса за биологичната основа на зависимостта: тук.

- две отлични, превърнали се междувременно в „класици“ на литературата за зависимости, статии, илюстриращи повечето тези в този текст: тук и тук.

Щастлива Коледа

2010-12-24T04:42:00.000-08:00

Не пожелавам "Весела Коледа", защото според мен Бъдни вечер и Коледа не са за "веселене" в популярния смисъл на думата, обхващащ днес най-вече хвърлянето на салфетки в дискотека и провиквания като "Пуцай, куме!" и "Върти, сучи".

Пожелавам ви Щастлива Коледа. Пожелавам на всеки един човек, след като си каже думите, които се пеят в песента

"So this is Christmas

and what have you done"

да остане щастлив. Щастлив от това, което е направил за другите, света и себе си.

Щастлива и благословена Коледа!

Дисекция на лакомията и алтруизма

2010-12-08T01:32:00.000-08:00

Измежду широкия спектър теми, от които се интересуват медицината и психологията, има една, която вълнува не само учени, прекарващи ежеденонощно времето си в лаборатории и други университетски помещения, но и хора, нямащи нищо общо с науката в професионален план. Това е темата за (много общо казано) доброто и злото.

Научни изследвания за това кой, кога и защо е склонен да извърши анти- или просоциални постъпки има безброй. Експериментите на Милграм за това при какви обстоятелства хората се подчиняват на чужди заповеди и вършат постъпки, противоречащи на общоприетите морални разбирания, са класика в жанра. Прословутият Стaнфордски затворнически експеримент на Зимбардо е, макар и доста оспорван, един от най-известните експерименти в областта на социалната психология, показващ как отделни обстоятелства могат да накарат иначе напълно нормални хора да приложат немислимо насилие и унижение спрямо други хора. Преди известно време ви разказах и за Кент Кийл, който обикаля с мобилния си функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР) затворите на Ню Мексико и изследва структурата и дейността на определени региони в мозъците на осъдени психопати. Напоследък са модерни и изследванията, търсещи връзка между определени гени, различни каскади от биологични сигнали, дисфункция на отделни мозъчни региони и агресивно поведение.

От друга страна, въпросът какво кара хората да помогнат на други хора е също толкова популярен. Социалните психолози измислят хитри компютърни игрички, чрез които участниците в експеримента решават на кого, при какви обстоятелства и как да помогнат (в интерес на истината, в някои от тези игрички участниците трябва да решат освен това кого и как да "накажат", но това е друга история...). Биологичните психолози и психиатрите са още по-големи веселяци: те пренасят същите тези игри в фЯМР-ите и се опитват да установят кои мозъчни региони са свързани с решаването на морални дилеми и взимането на алтруистични решения. По-смелите дори опитват да проследят аспекти на алтруистичното поведение чрез генни анализи.

Разбира се, всички тези изследвания са ценни и нужни. Само чрез тях могат да бъдат разбрани психологичните и биологични основи на анти- и просоциалното поведение.

Понякога обаче животът предлага толкова простички и същевременно толкова гениални примери за такива видове поведение, че може да те остави безмълвен.

В предишния пост писах за лакомията на група депутати, които бяха предпочели презентация на скъпи телефони, съчетана с обещание за също толкова скъп телефон като подарък, пред обсъждането на закон. Т.е., бяха предпочели възможността да намажат нещо пред задължението да работят работата, за която са изпратени в парламента.

Днес разбирам, че след дълга дискусия партията на най-силно представената политическа група сред полакомилите се депутати е избрала да порицае същите полакомили се депутати. Т.е. да ги смъмри, но не и например да ги санкционира или дори да ги изключи от редиците си. Решението, на полакомилите се за телефони депутати да бъде размахан пръст, но не и да бъде показана вратата, е за мен като вестник "Шок" и списание "Блясък": разбирам, че и двете неща се правят или от глупост, или заради пари (или поради и двете причини едновременно), но въпреки това не искам да го повярвам. Гледам записа на разследването, довело до скандала, виждам как депутатите се изхлузват от стаята с журналисти като... хора, бързащи за някъде, и се чудя как е възможно толкова гротескна постъпка да бъде просто "порицана". Един човек ме попита в разговор на тази тема: "Добре де, днес им предлагат телефони и те си зарязват работните места. Утре ще им предложат нещо много повече - тогава на какво ще са способни?". Мисля, че въпросът е не само на място, но и с пределно ясен отговор...

Докато течеше скандалът около телефоните и депутатите, попаднах на едно филмче, което явно набира популярност в социалните мрежи. В него става дума за дядо Добри, един съвсем обикновен човек, който на 96 години живее със 160 лева пенсия и пътува (често пеш, ако не се лъжа) всеки ден от село Байлово до София, за да събира милостиня. Но не за себе си. Дядо Добри събира пари, които после дарява на срутени и западнали манастири и църкви, за да могат те да бъдат подновени. Дребен жест, ще кажете. Дребният жест се оказва най-голямото дарение в момента за храм-паметника "Александър Невски", който е катедрален храм на българския патриарх. Дядо Добри е дарил 37 500 лева, като той е най-щедрият дарител на храма досега. Няма министри, депутати, политици или бизнесмени, които да са дарили по-голяма сума. Камо ли години наред да са работили като него за една-едничка благородна цел.

Надявам се, че хората, избрали съзнателно да не вярват в Бог, няма да приемат филмчето като религиозна агитация. Пускам линка единствено с целта да съпоставя киселите и уплашени физиономии на депутатите, уличени в лакомията си, но оставени от колегите и началниците си на същите работни места, които са напуснали заради телефоните, с благородното лице на един човек, който върши почти незабелязано нещо, достойно за дълбоко уважение. Интересно е да се забележи наглото отношение на депутатите към разобличилите ги журналисти (Лъчезар Иванов например, който неспирно и чак разгневено повтаря "Виновен за кое?") и да се сравни с поклона, който дядо Добри прави пред всеки, пуснал дарение в чашката му.

Наистина, както казва журналистът от филмчето, докъде са стигнали нещата, щом най-щедрият дарител е един грохнал и беден старец? И щом хора, които трябва да представляват интереса на обществото, но явно доста лесно могат да бъдат подмамени да представляват само и единствено собствения си интерес, биват оставени да представляват същия обществен интерес, който те вече доказано са предали...

Елитът на България - I know very well what you represent

2010-12-02T22:55:00.000-08:00

"Да, ние сме от елита, аз обичам много такива играчки и с удоволствие ще дойда” (цитат).

Това са думи на един от депутатите, поканени да отидат през работно време на презентация на телефони Vertu, където по предварителна информация щяло да има подарък: телефон на въпросната марка, струващ 6000 лв.

Това е елитът на нацията, поне според самия елит.

"Бях поканен от... с колеги... ето можете да видите там колеги... наши има... бях поканен... решихме да се отзовем и се връщаме в парламента." (цитат).

Това са оправдания на същия елит, който бива запитан по-късно какви по-точно държавнически задължения изпълнява в хотел по време на презентация на луксозни телефони, когато всъщност трябва да е в парламента.

Това е оправдание за предпочитането на телефони и презентации пред скучни закони и обсъждания. Поне според самия елит.

"Знам, че като се обадиш в чужбина има и допълнителни екстри” (цитат).

Това е едно от нещата, които казва един от елита, запитан какво знае за тези телефони, които толкова е държал да получи като подарък.

Това е почти като изказването на един човек, който разправяше, че мобилният му телефон бил малко стар, но иначе нищо му нямало. Знаеш ли как хубаво се чувало, като се обаждал до Варна.

"Недопустимо (е) чрез подобни експерименти да се внушава на българското общество, че парламентът не работи и то в момент, когато колективният орган заседава" (цитат).

Това пък е мнението на върха на елита, който бърза да осъди всякакви опити да се осъжда елита. Е, да, иначе в продължението на изказването прегрешилата част на елита бива словесно порицана, но иначе е недопустимо да се експериментира с елита и да се внушават някакви работи на българското общество.

"Мишел Бонев се оказа, като я видях във Венеция, такава, облечена по-особено, е една красива жена. Какъв е проблемът? Как да кажем, грозна ли да кажем? Просто тя е едно хубаво момиче, лошо няма в това, каквито хубави момичета има много. Второ, все пак сме 100-процентови мъже, основното е да погледнем някоя хубава жена и да дадем оценка за нея. Това е най-малкият проблем." (цитат).

Най-големият проблем на елита на България е явно да се изказва и аргументира подходящо. Но не си мислете, че това е видимо само, когато се налага да се внимава какво да се каже, тъй като в скандала, който е тема на разговор, са забъркани не само българи, но и 1 милион евро, италианска телевизия, италиански министър на културата и др. Не, дори и на "родни теми", елитът е на ниво:

"И затова още в началото, докато всички се оплакваха колко нарушения има, как така БМВ-та се показваха. Аз тука имаше един джип конфискуван не ви го показвах. Що? Дадох го на Народния театър да го джиткат, поне файда да прави, да вършат нещо...Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко...ме хвана така..." (цитат).

Не знам защо явно много хора си мислят, че щом един човек е много добър в определена област, то става за всичко. Навремето склонността на Стоичков да редува блестящи голове със звучни псувни беше описана отлично от един журналист (за съжаление не помня името): "Голям футболист, малък човек". В същия ред на мисли човек може да се запита по силата на каква логика някой решава, че един талантлив и успешен скулптор има нужните качества да ръководи министерството на културата.

Но явно представителите на елита знаят какво правят. Знаят какво правят, дори и да избират 6000 лв. пред два часа дебати по някой закон или бюджет, а после, вместо да признаят вината си, измислят меко казано смешни извинения. Все пак те представляват елита.

Но и аз знам нещичко. Знам какво казва Джон Малкович в "Burn after reading", макар и в малко по-друг контекст:

"Oh, yes. I know very well what you represent. You represent the idiocy of today."

("О, да. Знам много добре какво представлявате. Вие представлявате идиотизма на нашето съвремие".)

Пътепис и петилетка

2010-11-03T00:18:00.000-07:00

Случвало ли ви се е да си казвате: "Каква богата и невероятна история има България! Само ако можеха повече хора да разберат за нея, и българи, и чужденци!"?

Сигурно сте си го казвали поне един път. Почти колкото сигурно е, че тези гении на модерния външен дизайн и прогресивното стрийт-изкуство са си казвали "Еба си якото, дай да го надраскаме т'ва, ски'ай к'во яко става!", докато са полагали своите гениални спрей-щрихи върху табелите, обясняващи на повече от един език за каква постройка, период от историята или име на улица в Пловдив става дума.

Едно от нещата, които нямаше как да не забележа след няколкодневно обикаляне в Пловдив: много от информационните табели са съвсем умишлено надраскани с черен/червен спрей. Причина: изцяло неизвестна. Извършител: много прост.

А случвало ли ви се е да откриете невероятно красиво местенце там, където най-малко очаквате? Женският манастир в Калофер е изумително добре поддържан, впечатлява с много добре подредената и поддържана градина, изключителната тишина и спокойствие, както и с много любезното и уважително отношение на Божиите служители там към всички гости.

По същия начин Калофер - където, признавам, никога преди това не бях ходил - впечатлява с изненадващата приветливост на жителите си. Докато се връщахме от манастира, срещнахме един малък фърфалак* (* фърфалак = дете, чиято опъваща раменете му с поне 500 kN ученическа раница се простира от върха на стърчащите му уши почти до петите му). Минавайки покрай нас, той направи нещо много простичко, но и много готино: поздрави ни с "Добър ден!".

Малко след това влязохме в единственото кафене, което не приличаше на селска кръчма и където май нямаше опасност сервитьорът да те атакува със шкембе-чорба, докато ти искаш да си поръчаш просто дълго кафе с мляко. Барманката не люпеше семки и не решаваше кръстословица. Освен това не продължи да говори със събеседника си и не ни остави да чакаме 15 минути, докато тя разкаже докрая например защо Цонка е взела шунка от Доньо, а не от новия пазар. Напротив, веднага застана зад бара и ни поздрави (първа!) с "Добър ден!". При протичането на парично-обменния поток (т.е. докато плащахме и получавахме ресто и кафе), чух думи, които отдавна бях загубил надежда да чуя: "благодаря", "заповядайте", "моля". Как да не ти е кеф да оставиш бакшиш?

Разбира се, когато си в Калофер, правѝ като другите туристи - отидѝ в къщата на Христо Ботев. Останах повече от приятно изненадан - много красива градина около къщата, а и самата къща си заслужава да бъде видяна. Изобщо Калофер е супер, а през лятото според мен би си заслужавал още повече.

Другите интересни впечатления, които имах в последните няколко седмици също бяха не по-малко забележителни и могат да бъдат описани учудващо добре с откъси от новата песен на Logo5 и DJ Darkstep "Петилетка" (seen at komitata):

Здрав дух, здраво тяло.

Здравеопазването ни процъфтява. Бюджетът и организацията му са най-добрите в Европейския съюз (как иначе!), нищо че хората предпочитат да не се лекуват, да се доверяват на всеки един алтернативен лечител или просто да бутнат пари на медицинската сестра, за да смени памперса на прекаралия инсулт дядо, който иначе ще си лежи в каквото той сам си е надробил (Ние сме на всеки километър и се радвай, щото е възможно аз да съм последния ти лекар).

Въпроса е дали след 5 години ще остана цял.

Политическият ни живот е супер. Докато единият го "обвиняват", че е хомосексуалист, другият разказва чрез писмо до медиите с подробности как са се лашкали с депутатка от друга парламентарна група върху умивалниците в тоалетните на Народното събрание. А трети се чувства длъжен да обяснява какъв бил сексуалният живот в неговата партия (Петилетката е в сила, перфектно адаптираме всеки партиен член към комитета на сеира).

Не си правим сметка какво ще става след т’ва

Пенсионната ни система и тя е супер. Всъщност тя е най-добре реформираната в Европа. Може хората да не са много наясно кое как и защо става или не става, но ние не сме длъжни да им обясняваме. Важното е само да няма протести и някой да не вземе да си помисли да недоволства от водената политика. А що трябва да се прави нещо смислено, като е много по-лесно да се замаже положението? Скибай и мислѝ.

Просто преизпълняваме и тази петилетка!

И президентът ни е супер. Една година преди края на мандата му се говори само за неговия бъдещ граждански проект, който се очаква да се разрастне в политическа партия. Своята петилетка-мандат той е на път да преизпълни доста добре, като обикаля по села и паланки да открива цехове, да държи речи и т.н. Всичко това на държавни разноски, разбира се, което е в реда на нещата, все пак той е президент. Не е в реда на нещата обаче това, в което хората го подозират - че използва цеховете и речите само за предлог, за да може да обикаля и организира бъдещия си политически проект на държавни разноски (Комуна, коминтерн, комитет, комсомол, комсъвет, компартия, комплекси...).

В наше време от седене всеки втори има глисти

Оказва се, че отец Иван, който е посветил голяма част от живота си да помага на хора, изпаднали в беда и нужда, е построил някои от сградите, където се подслоняват хората, търсещи и намиращи помощта му, незаконно и/или несъобразено с мерките за сигурност. Сега те трябва да бъдат съборени или поне драстично подобрени. Без да споря, че необходимите мерки за (например противопожарна) безопасност трябва да бъдат взети, не мога да не забележа, че бюрократите не са си счупили краката от бързане да го подкрепят в бумащината и необходимите документи. В същото време в едно напълно незаконно митничарско село, където съществува така нареченото "Министерство на веселието", след един скандален репортаж някои от уж незаконните строежи на брега на язовира бързо-бързо се сдобиват с разрешителни и другите необходими документи. Абсурден, но напълно реален, изваден от нашата действителност, паралел. Същевременно един философ-политик се оказва най-скъпо платеният консултант-хидролог в България и накрая всички (включително и той и парите му) са чисти (кой real, кой fake се измерва в петолевки, вземи осъзнай в кой век си!).

Идеалите детски днес са станали смешни...

Тези деца толкова си могат

2010-09-20T21:03:00.000-07:00

Ако все още някой не е разбрал, резултатът от съвместното разследване на прокуратурата с Българския Хелзинкски Комитет е, че за последните 10 години в домовете за деца с увреждания са загинали 238 деца (само за справка: в момента в такива домове в цяла България има малко над 1000 деца).

Казвам "загинали", защото много от тях са намерили смъртта си по ужасяващи начини, които са по-типични за Средновековието или за някои държави на африканския континент, отколкото за модерна европейска страна: недохранване, измръзване, лоша хигиена, инфекциозни и други болести, които със средствата на модерната медицина и при едно нормално човешко отношение биха могли да бъдат овладени. Доказаните чрез документи физическо и сексуално насилие върху тези деца, укротяването им изключително и само чрез връзване и невролептици, абсолютната немарливост и пълното безхаберие, липсата на квалифицирани специалисти, но наличието на демотивиран и в доста случаи напълно неподходящ за тази работа персонал са другите резултати от това разследване, което има ясна равносметка: за 10 години 238 живота са не просто унищожени, а са и смачкани, стъпкани, унизени, превърнати в ад, чиито единствен изход е да умреш от глад, студ, рани в следствие на залежаване, мозъчен оток, който с дни не бива прегледан от лекар, или инфекциозна болест, от която в нормалните развити страни хората биват лекувани с почти 100% успех.

Кои са виновните и защо не трябва да се обвиняват само санитарките, които лющят шамари на децата, когато те не спират да плачат, или пък възпитателите, които връзват децата за леглото, за да не трябва постоянно да ги наглеждат, е доста дълга тема. Директорите на домовете, лекарите, които в някои от случаите са проявили явна немарливост, отговорните институции, които също в доста от случаите не са се задействали, и, и, и... Домовете в този им вид е трябвало отдавна да останат в историята. Вместо това е планирано те да бъдат закрити в срок от 15 години. Което означава, че ако се запазят същите темпове на престъпно отношение към тези деца, след 15 години държавата ще има може би около двойно по-малко деца, които да трябва да ги мисли къде и как да ги настанява.

Няма да се впускам в по-дълга полемика (а може много да се говори на тази тема, толкова много: като се почне от това защо тези домове са забутани колкото се може по-далече и на по-скришно място от обществото и се стигне до това как всички обичаме да пращаме SMS-и, портокали и шоколади и с това си "измиваме" съвестта, само и само да не видим или - не дай си Боже - да докоснем някое от тези деца, които обикновено се въргалят в техните секрети и екскременти). Ще спомена само, че г-жа Емилия Масларова, този титан на социалната мисъл и работа, бивш министър на труда и социалната политика, едно време беше казала по адрес на тези деца следното: "Вие трябва да разберете, че тези деца толкова си могат". А за домовете едното от изказванията ѝ е: “Домове за деца винаги ще има, такива с решетки на прозорците” (цитатите са взети от тук).


Ей толкова си могат тия деца (снимка: Фрогнюз)

Без да коментирам колко разминаващи се от всякакви представи за един нормален и компетентен социален министър са тези изказвания, ще припомня само, че г-жа Масларова в момента е доцент в катедра "Социални дейности" на Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора...

Само се моля интегрирането на тези деца в обществото, което трябва да тече вече най-късно след 15 години (колкото е срокът за закриване на всички домове), да не бъде поверено в ръцете на специалисти, които са били обучавани под ръководството на академичния и социален гений на г-жа Масларова...

П.С. Моля се и прокуратурата да си свърши работата и виновните да понесат отговорността си. Лелки, директорки, министри. И най-накрая да спрем тоя ужас.

П.П.С. Страницата на разследването е http://forsakenchildren.bghelsinki.org/

Действай!

Keep pushing: Вяра, Надежда и Любов

2010-09-16T21:54:00.000-07:00

За да не рухнеш, когато животът ти се преобръща с главата надолу, са нужни не само смелост, а и Вяра, Надежда и Любов.

Макар и да е смел до отчаяние, самотният воин, яздещ срещу вятърните мелници, рухва, когато се сблъска с техните непобедими крила.

Мат Майт е човек, чиито живот се променя коренно, когато разбира, че синът му страда от един куп тежки и трудно или изобщо нелечими за момента заболявания като нарушения в развитието, левкодистрофия, мултифокална епилепсия, периферна невропатия, чернодробна фиброза, аутизъм, нарушение на зрението в следствие на дисфункция на мозъчната кора, двигателни нарушения и алакримия.

Кой не би загубил на негово място Вярата си, че има смисъл нещо да бъде направено?

Мат е доцент в университета на Юта, САЩ. Знае, че синът му е обречен да страда от тези болести до края на тежкия си и най-вероятно кратък живот. Знае, че науката е постигнала много, но за съжаление все още не може да предложи ефикасно лечение за детето му. И че най-вероятно и в следващите години няма да може, тъй като въпреки отличните успехи на медицината и биологията в много сфери, все още има много загадки пред лекари и учени.

Кой не би загубил цялата си Надежда и не би казал - мамка му, какъв е смисълът да правя каквото и да било?

Мат решава обаче, че не само може, а и трябва да бъде направено нещо. Може би не толкова за сина му, защото за него явно вече е доста късно - на малкия Бъртранд науката няма да успее да помогне толкова бързо. Но има толкова много други деца, които тепърва ще бъдат диагностицирани с редки генетични заболявания и ще бъдат осъдени на тежка участ без подходящата помощ. Не може ли да направим нещо за тях, да направим нещо за да променим по някакъв начин бъдещето?

Можем, казва си Мат. Той знае, че бъдещите лекари, биолози, биохимици, физиолози, генетици, биоинформатици и други специалисти, които рано или късно ще успеят да помогнат на децата със съдба подобна на тази на сина му, в момента са все още студенти и докторанти. Знае, че те трябва да бъдат подкрепени, защото те са тези, които рано или късно ще постигнат важни открития.

Кой би бил способен на Любов към чужди хора, към непознатото бъдеще, което няма нищо общо със собственото ти дете?

Мат стартира чрез интернет сайта и блоговете си, както и чрез други кампании, организацията на финансова и всякаква друга подкрепа за студенти и докторанти, които работят в областта на редките генетични заболявания.

Тъй като той самият работи в академичната област и е ръководител на научните тези на студенти и докторанти, създава кратко илюстрирано ръководство за това как и с каква нагласа би трябвало да се работи върху една докторантура. То е свободно достъпно в интернет, но може и да бъде закупено. Приходите отиват за спосонсорирането на научната работа върху редките генетични заболявания.

Една част от това ръководство е просто гениално:

(следващите картинки и текст са собственост на Matt Might, част са от The illustrated guide to a PhD и са взети от тази страница. Блогът, където той описва развитието на сина си е тук.)

Every fall, I explain to a fresh batch of Ph.D. students what a Ph.D. is.

It's hard to describe it in words.

So, I use pictures.

Read below for the illustrated guide to a Ph.D.

Imagine a circle that contains all of human knowledge:

By the time you finish elementary school, you know a little:

By the time you finish high school, you know a bit more:

With a bachelor's degree, you gain a specialty:

A master's degree deepens that specialty:

Reading research papers takes you to the edge of human knowledge:

Once you're at the boundary, you focus:

You push at the boundary for a few years:

Until one day, the boundary gives way:

And, that dent you've made is called a Ph.D.:

Of course, the world looks different to you now:

So, don't forget the bigger picture:

Keep pushing.

Напред! Науката е грънци!

2010-09-14T22:04:00.000-07:00

Днес е 15-ти септември, а едни от най-ярките ми спомени във връзка с този ден са суматохата покрай букетите за "госпожите", лисването на канче с вода по стълбите и песента "Върви, народе възродени" в чест на започващата учебна година. Дали защото съм от Пловдив, където почти всички пеят "Напред! Науката е слънцИ" или защото като си на шест-седемгодишна възраст доста често ставаш жертва на подли слухови илюзии (например: Трендафил Канемски и Рамбо Силек), тогава ми се струваше доста логично и същевременно забавно да пея заедно с другите начумерени второкласници "Напред! Науката е грънци!", вместо "... Науката е слънце!". Разбира се, имаше и други също толкова остроумни импровизации в контекста на същата песен, които бяха популярни, например "Науката е слънце, която във ушите грей", вместо "във душите", но грънците определено бяха част от моя любим петнадесетосептемврийски репертоар.

Сега разбирам, че явно началото на една учебна година и науката могат да бъдат забавни и по друг начин.

По време на откриването на учебната година в Тракийския университет президентът г-н Първанов е заявил "Категорично не приемам виждането, съгласно което на науката и образованието да се гледа като на някаква тежест, като бреме за бюджета и средствата за висше образование обикновено са на остатъчен принцип" (цитат от тук). Дотук още не е много ясно кое е смешното, ще каже някой. Е, истински забавното идва на следващия ден, когато се появява новината, че бившата министърка г-жа Емилия Масларова ще бъде доцент в същия университет. Викам си - ето сега вече науката наистина се превърна в "бреме за бюджета и средствата за висше образование", но пък после се поуспокоих, мислейки си, че може би е станала някаква грешка. Г-жа Масларова в момента е обвинена в длъжностно присвояване в особено големи размери, така че сигурно университетът не би рискувал да навреди на репутацията си или на каквото друго ценно нещо там му е останало... Но не би: "Масларова няма присъда и може да заеме доцентското място" е обяснението от университета. Спете спокойно, деца.

Алексей Петров не беше ли и той доцент в университет? И ако не се лъжа, той също в момента все още е само обвинен и няма присъда? Ако е така, значи той теоретично също може да продължи да изнася лекции. Колко му е да бъде уредена една видео-конферентна връза от ареста.

Но нека не бъдем късопаметни и да погледнем и назад: науката в България се радва и на други "блестящи" интервенции, които тепърва ще носят богати плодове. Една от тях е например създаването на Пернишкия унивеситет, което беше подкрепено както от президента, така и от премиера, но не и от разумни доводи. Освен това българските ученици, спечелили куп медали от тазгодишните международни олимпиади по информатика, физика, химия и биология бяха наградени с грамоти. А да имаш грамота е гот и е престиж, така че нека да не се оплакват. Освен това двама са получили лаптопи, а останалите - фотоапарат. Ще си щракат снимки и после ще ги гледат всички заедно на лаптопите на двамата. Вярно, да си първи или втори в света по информатика не е като да си гасил пожари край Москва, така че и дума не може да става някой от тях да получи парична награда, стипендия или нещо подобно - все пак нека не превръщаме развитието на науката в бреме за бюджета...

Ако трябва да бъда сериозен, съм доста далече от мисълта, че България в момента би могла да инвестира кой-знае колко много в наука или образование. Както се видя, пари май няма за почти нищо, а и като гледам икономическия устрем, с който свистим по непостроените писти на Формула 1, ще трябва да отложим Нобеловите награди с някоя и друга година. Има обаче немалко възможности науката и интересът към нея да бъдат подпомогнати с минимални средства на различни нива - като се започне от най-малките бъдещи учени и интелектуалци и се стигне до тези, на които им предстои да решат накъде да поеме животът им (виж например кратката информация, която съм давал преди за детския университет и проекта "Brückenschlagen"). Но защо да се прави всичко толкова сложно, като човек може да спокойно да открива учебни години, да реже ленти и да вика "Напред!" и там каквото друго му дойде?..

"Тия мангали"

2010-09-01T20:55:00.000-07:00

Социалният проблем с "нежелаещия да се интегрира" ромски етнос разбуни отново духовете както в Западна Европа, така и в България, най-вече покрай акциите на Саркози, насочени срещу незаконните ромски лагери, от където извират постоянно престъпност, зарази, наркотици, проститутки, плъхове, чума, терористи, високи цени на бензина, закъсняващ градски транспорт, лошо време, ниски заплати и общо взето всичко, което е кофти в обществото и за което трябва спешно да се намерят виновни.

Всъщност това е отдавна наболял проблем в доста държави, по който често се изказват доста пламенни и радикални мнения, но за съжаление предложените разумни решения и направените смислени неща остават изключително малко.

Интересното е, че в Германия съществува подобен проблем не с ромите, а най-вече с много от имигрантите, идващи от Азия и Африка, особено с тези от тях, които са мюсюлмани. Наскоро Тило Сарацин, който е в управителния съвет на Немската Национална Банка, нашумя с изказванията си, в които твърдеше, че мнозинството от имигрантите не само не искат, а и не могат да се интегрират в немското общество. В съвсем наскоро публикуваната му книга "Deutschland schafft sich ab" могат да бъдат прочетени тези като:

- притокът на мюсюлмани-имигранти в Германия е неконтролируем;

- тъй като те не се интегрират и не се грижат за образованието си, в Германия ще има все повече хора от долната класа и населението на Германия все повече ще затъпява, а и поради ниската раждаемост на останалата част от населението, Германия все повече ще намалява откъм жители;

- разбира се, паралелно с това все повече ще се увеличават гетата на имигрантите и все по-големи суми за социални помощи ще бъдат плащани.

Това да ви прилича на нечии български приказки? На мен лично силно ми напомня на прокламациите и лозунгите на разните патриоти и партии, които използват проблема с ромското население в България, за да съберат някой и друг отчаян глас за следващите избори.

Да, проблем с настоящето положение на ромското население има. Но това определено не е проблем само на ромите.

Да, всеки, който не спазва закона, трябва да си понесе последствията - независимо дали е ром или не. Но в момента сме доста далече от това законът да бъде спазван и прилаган стриктно, а честните труд и инициатива да бъдат не само изцяло възможни, а и заслужено възнаграждавани. Така че да се твърди, че ако го няма ромското население ще ни се решат автоматично всички проблеми, ще сме богати и уредени и ще пръцкаме теменужки и рози, е меко казано необмислено.

Доста далече сме и от мисълта, че ромите могат евентуално да поискат да се интегрират. За нас те непременно искат да се търкалят в кал и мръсотия, без изключение, и това не може никога да се промени. Тази нагласа е забележително устойчива на всякакви разумни аргументи. Всъщност, тя е най-доброто оръжие срещу вътрешноличностни конфликти като например "Трябва ли да бъда сега любезен с тоя циганин?" или "Трябва ли да взема на работа тоя циганин или да чакам да се появи някой българин?", тъй като в момента, когато човек си каже "Абе мани ги бе, това са долни мангали, от тях човек не става, няма смисъл да се опитваш да им помогнеш", от раменете ти пада всякаква отговорност и ти си свободен да се държиш с тези хора както си поискаш.

Тъжното е, че тази фундаментално погрешна нагласа се среща често в думите на българи, които учат и работят в Западна Европа и Америка и които би трябвало да са се научили ако не на друго, то поне на уважение към други етноси. Те говорят понякога за "тия мангали". Под "тия мангали" те не разбират само роми, а изобщо всички хора с по-тъмен цвят на кожата или по-други черти на лицето. В "мангали" влагат същата доза презрение, независимо дали става дума за турци, индийци, роми, иранци или пакистанци. На тях "тия мангали" им са гадни, щото имат мазни коси, миришат на кус-кус или дюнер и ходят в джамия. Същевременно много от същите тези българи, презиращи "тия мангали", мятат гюбеци на "мангалска" музика, наливат се до припадък с алкохол, щом попаднат на купон, в последствие на което миришат на нещо много по-лошо от кус-кус или дюнер, а на българските църковни служби на Великден отиват, за да обменят нови клюки и да се разберат в коя кръчма ще ходят да пият когато тоя досаден свещени спре да пее тая досадна литургия. Това неоправдано високомерие към "тия мангали", този въздух под налягане, са представителни за доста голяма част от хора в България и са може би донякъде причината за неподдаващата се на разумни доводи нагласа, че промяна в живота на ромското население в България не може да има, "щото те са тъпи и не щът".

А когато не само не създаваш условия за промяна (например среда, стимулираща спазване на законите и социалния ред), а и си твърдо убеден, че другите не искат тази промяна, е изключително трудно да стигнеш до градивно решение на проблема.

Акция "Моралните"

2010-08-20T12:06:00.000-07:00

Депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание Геновева Алексиева в качеството си на доктор офталмолог е била в журито на конкурс за доценти, сред участниците в който била и дъщеря й. Момичето успява да се класира на едно от общо трите обявени за заемане места, за които кандидатстват десет души. Гласувалата за дъщеря си Алексиева не намира нищо нередно в това и смята, че оповестяването на този факт цели да “очерни и окаля ГЕРБ и нея като депутат“. Не било нужно освен това да си направи самоотвод от журито, тъй като за нея законът е над морала. (цитат от mediapool.bg)

Моралът явно не се радва на особен интерес от страна на г-жа Алексиева. За сметка на закона, на който тя обръща особено внимание.

Преди доста години психологът Лоурънс Колберг постулира теория за стадиите на морално развитие. Силно, ама наистина много силно, съкратената версия на тази теория твърди, че при човека моралът се развива в определна последователност и преминава през определени стадии. Тази последователност е една и съща при всеки един човек. Но не всеки човек достига последното, най-високо ниво на морално развитие.

Двете най-ниски нива на развитие са белязани от мотиви на "подчинение" и личен интерес. Водещите въпроси за индивида на тези нива са "Как мога да избегна наказанието?" и "Какво печеля от това?".

Преминавайки през следващите нива, индивидът достига ниво четири, където моралът се изразява грубо казано в абсолютно спазване на законите, каквото и да става.

Последните нива на морално развитие са по-абстрактни. Една от идеите там е, че законите не биват следвани сляпо и фанатично, а биват спазвани, защото и ако това наистина е разумно и от полза на всички хора.

Когато преди известен брой години слушах лекцията по психология на развитието, засягаща трудовете на Колберг, въобще не съм си и помислял, че една българска депутатка и лекарка ще достави на света толкова нагледно доказателство за твърденията на Колберг, че не всички хора достигат до последните нива на морално развитие, а остават да се люшкат някъде между "избягване на наказание/личен интерес" и "сляпо спазване на закона".

Нееевадааа

2010-08-16T06:49:00.000-07:00

Чувствате се сами?..

Чувствате се неоценени, а може би и несправедливо пренебрегнати?..

Не се отказвайте, не се колебайте, не чакайте - елате при нас! Ние ще ви оценим както трябва!

Горе-долу така си представям рекламния клип на новия университет в Перник, който започва да приема от този семестър студенти директно без изпит и ще опрощава част от семестриалната такса дори и на студенти, които имат годишен успех "добър (4)". Тези щедри отстъпки от една страна са разбираеми - все пак университетът е нов, трябва тепърва да набере популярност, трябва да се рекламира и по някакъв друг начин освен чрез готовността си да раздава допълнителни стипендии на магистри, ако те "мотивират убедително своето искане", както се твърди на интернет-страницата. От друга страна, разбирам и защо Къци едно време подскачаше енергично по сцената и обещаваше на хората, че ако извикат достатъчно силно "Нееевадааа", ще излязат отпред да играят и пИчелят.

Правителството и президентът подкрепиха категорично инициативата за създаване на университета в Перник. Не че има нещо лошо - напротив, частната инициатива е чудесно нещо. Когато държавата я подкрепя, е още по-добре.

Само че не съм останал с впечатлението, че в останалите повече от 50 университета в страната професорите се замерят с пари и нобелови награди по коридорите, а студентите се блъскат да влязат в аудиториите. Т.е., положението там е далече от задоволителното и затова се питам как държавната подкрепа за откриването на още един университет ще оправи положението в останалите 50.

В същото време се твърди, че зад пернишкия университет стоят фирми-офшорки на Каймановите и Вирджинските острови. Като вземем предвид и факта, че създаването на университета, този нов Балкански образователен център, беше доста пришпорено, за да стане действителност преди да бъде приет законът, който трябваше да прекрати практиката един човек да преподава на 38 места едновременно за сметка на качеството на преподаването, идеята за честна конкуренция съвсем избледнява.

Като допълнение към тези повдигащи духа новини Божидар Димитров ни учи, че думичката "шибан" в българския език не е "чак толкова обидна", защото означавала "човек, който е брулен или набрулен, бит с пръчки". А Цецка Цачева се застъпва за него, като казва, че думичката "шибан", произнесена пред медиите, е "една емоционално изпусната реплика. Не може да бъде повод за искане на оставката". Изпуснал си нервите човекът, какво толкова.

Знайно защо, това ми напомня как преди известно време хората на Доган разправяха, че той, философът, имал лаборатория вкъщи и постоянно контактувал с академици, та затова разбирал толкова от хидрология и бил заслужил напълно хонорара си от 1,5 милиона лева за консултация по проекта "Цанков камък".

Чудя се само, може ли когато някой се опитва да замаже положението, поне да не се опитва да ни взима за идиоти?

Акция "Шибаняците"

2010-08-09T06:59:00.000-07:00

Шибан народ.
Шибани колеги.

Тези два израза бяха произнесени от Божидар Димитров преди няколко дни и мигновено се превърнаха в едни от най-често цитираните от медиите и обсъжданите по блоговете изказвания. Като цяло (почти) всички заявиха, че Б.Д. е преминал границата на доброто възпитание.

Б.Д. обаче не се дава лесно: казва, че думата "шибан" няма пейоративно значение и затова няма нужда да се извинява. Пък сигурно ще да е прав. А "майка му стара" от устата на министър по време на интервю за медия сигурно има копулативно значение. Тъй като същият министър се беше заел да бори отрицателния прираст на населението, този израз сигурно също би трябвало да бъде приет с обществено одобрение.

Не че сме цъфнали, та вързали. Докато Азис си развява гъза по билбордове, а Андреа си търкаля дините по плажа в ефирно време, културата на доста хора слиза до ниво, на което изрази като "шибани" и "майка му стара" са ежедневие и имат задължително присъствие във всяко трето изречение (при някои хора и във всяко второ, тъй като не могат да свържат повече от две смислени изречения). Така че не бива да се учудваме.

Б.Д. не иска да се извинява и смята, че той не е сбъркал никъде. Б.Д. е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина.

Аз смятам, че един министър трябва да се държи подобаващо, дори и когато държавата му е залята от простотия. Аз съм българин в чужбина и смятам, че Б.Д. е министър не само без портфейл, а явно и без подходящото възпитание и поведение за един министър.

Не че и всичките ни политици и министри са цъфнали, та вързали. Но това оправдание ли е?

Преди известно време бившият вече президент на Германия направи изявление, което предизвика ожесточена критика. Той прие яростната атака на политици и журналисти, които го обвиниха, че е застъпник на военни действия в защита на немските икономически интереси, като несправедлива и подаде оставка. Двата случая не могат да се сравняват, но съм изкушен въпреки това да направя една малка съпоставка: Б.Д. направи изявление, което предизвика ожесточена критика. Той прие яростната атака на журналисти и блогъри, които го обвиниха, че е наговорил доста просташки и вулгарни неща по време на интервю, като несправедлива и им каза, че няма да им се извинява. Чудесно, нали?

За алкохола с любов и научен подход

2010-08-04T11:45:00.000-07:00

Отдавна съм се убедил, че алкохолът притежава чудната тенденция да бъде консумиран от някои хора доста често с и по време на шопска салата, чалга, мач и сезона на дините. По отношение на това ми убеждение не вярвам скоро да настъпи момент, в който да може да бъде спрян често наблюдаваният при някои хора и смъртоносен за всяка една себеуважаваща се мозъчна клетка кръговрат "Банските на Андреа => Мастика => Шопска салата => Чалга => Банските на Андреа".

Шегата настрана. Алкохолът определено е неделима част от ежедневието на повечето българи и ако трябва да се съди по приказките им, явно всеки един от тях разбира много от всичко, свързано с пиене и алкохол. Хвалбите за това кой колко е изпил, колко и къде е повръщал, на какви маси се е качил и как го е боляла главата след това преминават в биене в гърдите на кой дядо му каква ракия е сварил, колко градуса е била тя и колко "яко" било, когато неговите родители му давали като малък да пие бира и вино. Броят на шишетата, които биват изпити при всеки един рожден ден, всяка отпуска, прекарана на морето, или всеки един гледан мач, бива превръщан в сложни аритметически операции, които биха смутили всеки един професор по висша математика. Кое уиски е "по-яко" и коя водка била фалшива е тема, по която повечето българи могат да защитят минимум докторат.

Не влагам (почти) никаква ирония в тези думи. Нито пък упреквам някого за предпочитаниeтo му да консумира алкохол с или без мярка. Всичко е въпрос на свободен избор и всеки трябва да има свободата да избере това, което смята за правилно/вкусно/"яко".

Нещото, което обаче не мога да проумея, е как знанията на българина за алкохола изведнъж секват, когато се окаже, че някой има наистина проблем с прекомерната консумация на алкохол. Същите тези хора, които доскоро са обяснявали колко е яко да се натряскаш в някоя квартална кръчма или в някоя дискотека на Слънчев бряг, казват, че алкохоликът е непрокопсаник, който за нищо не става, който не може да бъде спасен и който сам си е виновен за това докъде се е докарал. Същевременно явно някои от тях са убедени, че ако нещо може да помогне на един алкохолик, то това нещо определено ще се продава по пощата от фирма с името "Спортен риболовец".

Не, това не е сценарий на фантастична комедия, а реалност. Капките против алкохолизъм все още се продават и пращат по пощата: за това колкото интересно, толкова и стъписващо с наглостта си явление в сферата на българското здравеопазване писах вече, като казах, че доводите, изразени на сайта на тази "панацея" в полза на капките като лек за "всякакви зависимости", са повече от абсурдни. Първо, те въобще не са регистрирани като лекарство, а като хранителна добавка; въобще не са тествани от никоя реномирана лаборатория или клиника за "лечебното" си свойство, а в същото време биват рекламирани като метод за "освобождаването от всякакви зависимости – например алкохолизъм, тютюнопушене, пристрастеност към леките дроги, както и всякакви други пороци". Ако тези доводи, както и фактът, че фирма с името "Спортен риболовец ЕООД - Божидар Тодоров Тодоров" рекламира лекарство за алкохолна и всякаква друга зависимост по интернет, продава го и го изпраща по пощата, не стигат за да повдигнат съмнения за етичното и законно основание на тези начинания, може би ще помогне документът, който е качен на сайта на капките и който представлява уж "удостоверение от РИОКОЗ". Единственото, което доказва този документ, е че фирмата е известила РИОКОЗ за намерението си да пусне продукта на пазара като "хранителна добавка за спомагане при абстинентни прояви и подобряване функциите на черния дроб". Най-интересното е, че според същия документ това пускане на пазара става за първи път на 01.06.2010г. Или аз не мога да смятам, или това е чиста лъжа: за пълните абсурди на това "лечение" на алкохолизма съм писал още на 19.03.2010г.

Явно всеки ден се намират отчаяни хора, които търсят бързо и ефикасно лечение на алкохолизма или някаква друга зависимост. Колкото и да не ми се иска, ще ги разочаровам, като им кажа, че "бързо и ефикасно лечение" на зависимост няма. Колкото и да не ми се иска, няма и да коментирам състоянието на българското здравеопазване, което до голяма степен също носи вина за това доста хора да нямат вече доверие на лекарите и да разчитат на капки, изпратени срещу немалка сума по пощата, да излекуват тяхната или тази на близките им зависимост.

Още в миналата публикация споменах, че

"Дори и да се излекува физическата, остава психическата зависимост, която кара хората дори и години след последната чаша, цигара, спринцовка или линия да изпитват желание да посегнат отново към тях. На психическата зависимост съответстват определени промени в мозъчната дейност (а понякога и в мозъчната структура)..."

Тъкмо към това или към подобни изказвания доста хора биха се отнесли с недоверие. Същите тези хора биха казали също така: "Медицината и науката така или иначе не могат да направят нищо срещу зависимостта. От колко години я изследват и още нищо не са открили. Дай да пробвам едни капки по пощата".

Да, науката все още не е открила "лек" срещу зависимостта. Причините са две: първо, зависимостта е прекалено сложно заболяване, за да може да бъде открито едно-единствено лекарство, което да я "излекува" автоматично; второ, науката напредва, но тя в крайна сметка се занимава не с реклами, показващи глуповати блондинки, които разнасят бански с цвят на диня по плажа, а именно с научна работа, която сама по себе си изисква много време, търпение и преглъщане на безброй неуспехи преди да се стигне до истинския пробив.

Иска ми се да дам на хората, които са имали търпението да изчетат текста до това място, поне малка представа за тези две неща - как зависимостта е заболяване, което със своята сложност може да занимава, радва и/или обезкуражава едновременно молекулярни биолози, биохимици, физиолози, анатоми, биоинформатици, фармаколози, психолози и лекари, и как групи именно от същите изброени научни сфери работят и постигат заедно напредък в разбирането на зависимостта. На тази тема човек може да пише с дни и пак няма да му стигне времето, затова ще се опитам да дам само бегла представа за многобройните аспекти на зависимостта и нивата, на които тя бива изследвана.

Едни от по-достъпните аспекти за изследване на зависимостта представляват поведението и когницията. Там болестта се изразява най-явно и може да бъде сравнително лесно описана и свързана с конструкти като патологична промяна в процесите на мотивацията и заучаването на определени видове свързани с консумирането на веществото поведение; автоматизирани психически/поведенчески/психофизиологични реакции, асоциирани с условни стимули; импулсивност; намалени изпълнителни функции като например способността за налагане на контрол върху нежелано поведение; когнитивни изкривявания и т.н.

Всички тези конструкти и явления на човешкото поведение и психика могат да бъдат проследени и изследвани и на биологично ниво. С помощта на визуализиращи методи като функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР, functional magnetic resonance imaging, fMRI), позитронно-емисионна томография (ПЕТ, positron emission tomography, PET), магнетоенцефалография (МЕГ, magnetoencephalography, MEG), електроенцефалография (ЕЕГ, electroencephalography, EEG), fNIRS (functional near-infrared spectroscopy) и др., които измерват невробиологичните процеси, протичащи в определени части на мозъка, може да бъде получена информация за локализацията и времевата характеристика на нарушените мозъчни процеси при зависимостта, както и за връзката им с патологичните аспекти на поведението и когницията. Някои от тези методи позволяват също така и да бъдат конструирани модели кои части от мозъка са особено силно свързани помежду си в здравия и в патологично променения човешки мозък, в каква посока протичат взаимодействията между тези части на мозъка и т.н.

Тези неинвазивни методи имат предимството, че позволяват зависимите пациенти да бъдат изследвани без да се налага някой наистина да отваря черепа им, за да види "какво става в мозъка". Ако човек слезе едно ниво по-надолу, ще намери най-вече невробиолозите, анатомите и физиолозите, които работят с инвазивни, неврохирургични методи - разбира се, почти във всички случаи върху животни (плъхове, мишки, маймуни и т.н.). Създавайки модели на зависимост в опитните животни и манипулирайки определени части от тяхната мозъчна активност и/или структура, науката постига невероятен напредък в разбирането на това как, къде и защо зависимостта "прониква" в човешкия мозък, който в много отношения прилича на този на повечето бозайници. Същевременно тези познания биват използвани например от биоинформатици, които построяват модели за това как групи от неврони работят както отделно, така и помежду си, за да въздействат върху поведението и мотивацията в здравия или в зависимия мозък.

Още по-"надълбоко" в човешкия мозък се ровят други лаборатори, които се стремят да разберат основите на зависимостта на клетъчно ниво: как се променя структурата на невроните, кои връзки между кои неврони биват особено силно стимулирани или подтискани след хронична консумация на психоактивни вещества, как в следствие на това някои от тях могат много по-лесно или по-трудно да бъдат възбудени и т.н.

Учените, работещи на молекулярно ниво, имат не по-малко сложна задача. Тяхната цел е да установят какви промени настъпват в някои изключително важни молекулярни частици в клетката след еднократната или продължителна употреба на психотропни вещества. Може би най-впечатляващият пример за това до какви измерения може да достигне науката в опита си да разбере зависимостта е работата на една научна група, която наскоро показа, че дори хистоните - малките протеини, които служат като "ролки", върху които бива "навита" нашата ДНК, за да може да бъде събрана в малкото място, което е на разположение в клетъчното ядро - биват променени след хронична употреба на кокаин. Това се отразява в крайна сметка на транскрипцията и на производството на протеини, което пък допринася за промени на клетъчно ниво. Подобни открития бяха направени в последно време и от други групи, показващи, че промени на генетично ниво позволяват на психоактивните вещества да предизвикат увеличаване или намаляване на определени видове дейност в определени видове клетки.

Всяка една от тези области на науката има уникален принос към постигнатия до момента напредък в разбирането на механизмите на зависимостта. Истинското предизвикателство е да се сглобят отделните парченца от мозайката, за да се получи цялостна картина. Хубавата новина е, че вече има стъпки в тази посока: има нови изследвания, които демонстрират, че определени варианти на отделни гени са свързани например с различна функция на отделни видове протеини, което пък води до отклонение от приетата за "нормална" активност в определени мозъчни структури, което пък от своя страна при някои хора се проявява като разлика в поведението и когницията в сравнение с други хора.

Други предизвикателства пред развитието на науката и медицината в областта на зависимостите са разбира се нанотехнологиите, които все по-бързо се развиват, и многобройните техники, които предлагат възможност на учените/лекарите да стимулират или подтискат определени мозъчни дейности (писал съм за това тук). Ще спра обаче дотук, надявайки се, че съм успял да дам беглата представа за работата на науката в сферата на зависимостите, която обещах по-горе. Важно е човек да запомни, че - както посочих по-горе - науката не прави нещо, което става бързо (например реклами с Андреа, дини и мастика). Да, в момента повечето лекарства и терапевтични методи за зависимости имат успех, който не винаги се доближава до желаното измерение. И да, в България даже и тези лекарства и терапевтични методи не са толкова лесно достъпни, колкото са в повечето страни в Западна Европа. Но това - да се надяваме - ще се промени след някоя и друга година. А наличните в момента медицински и психотерапевтични лечения на зависимостите в България според мен все още са по-добрият избор пред капки, изпратени по пощата.

В крайна сметка наистина всичко се свежда до избор - ако някой се довери да бъде лекуван с помощта на хранителна добавка на фирма с името "Спортен риболовец", то това е негово лично право. Както и - поне според мен - негова лична грешка.

Снимката за статията е взета от тук: източник

От Франкфурт до Лозана: история за двете библиотеки

2010-06-04T15:47:00.000-07:00

Няма нищо по-хубаво от нова книга. Няма нищо по-хубаво от интересна книга. Няма нищо по-хубаво от нова, интересна книга, с която човек да се прибере вкъщи след работа, да се изпъне на дивана, разлиствайки я с едната ръка, а с другата крепейки голяма чаша студено вкусно нещо (кола, бира, сок и т.н.; подлежи на промяна в зависимост от собствените предпочитания...)

Наскоро се натъкнах на нещо, което може да направи едно такова преживяване още по-приятно. Открих на главната улица на квартала ми една малка, достъпна по абсолютно всяко време и отворена за всички, библиотека. Всъщност, на външен вид не представлява нищо особено: прилича на малка витрина, с рамка и полици от дърво, със стъклена врата.

Малка, но много ценна инициатива на местния съвет. Библиотечката не се заключва, така че всеки - да, абсолютно всеки - може по всяко едно време да отиде до нея, да я отвори, да разгледа книгите, които са вътре, и съвсем свободно да вземе тази, която си хареса. Прочита я и я връща, когато намери време и възможност. Ако не я върне, може да занесе вместо нея друга книга. Дори и да я върне, пак може да занесе друга книга, така че да "спонсорира" библиотечката.

Няма пазачи. Няма карти или абонаменти. Не знам откога точно е там библиотечката, но в интернет има статия за нея от септември 2009. Снимката по-горе е от юни 2010. Това прави поне около 9 месеца живот, а по самата библиотечка не видях нито драскотина, нито петънце, да не говорим за надписи от рода на "Само Локо", "Циганите на сапун", "Атака" или някакви други графити, вариращи от скейтърски завъртулки до неграмотно нарисувани наобратно свастики.

Някакви хора доброволно са изявили готовност да се грижат за библиотеката. Да я наглеждат от време на време. Да я позабърсват от праха.

Други хора пък носят книги, които вече са прочели и смятат, че няма да прочетат отново. Две седмици след като минах оттам за първи път, броят на книгите беше нараснал поне двойно. Вярно, доста от книгите не са най-новите или най-вълнуващите, които човек би могъл да си пожелае, но:

1) вкусове всякакви, все на някой може да му харесва да чете John Sandford, докато друг пък по-скоро би си паднал по Han Suyin.

2) намират се даже доста добри неща от време на време:

Един приятел се въодушеви от идеята и планира да организира подобна библиотечка в България. Макар че не съм сигурен доколко тази библиотечка ще може да просъществува сред българските улици, без стъклата да бъдат счупени и надраскани, рамките и полиците да бъдат изкъртени, видиите и другите чаркове да бъдат загубени, а книгите да бъдат откраднати, все пак опитът и ентусиазмът според мен си заслужават. Една такава библиотечка би могла да бъде своеобразен тест за българското общество - доколко то е готово за такова нещо. А дори и то да се провали на този тест... Хм, нали все от някъде трябва да се почне? Успех, приятелю, стискам палци!

Макар и да се осъществяват на различен принцип, от различни хора и с различен замисъл, намерих сходства между идеята за малката библиотечка на централната улица, отворена за всички, и идеята на The Blue Brain Project.

The Blue Brain Project е проект, по който се работи в момента в Brain Mind Institute в Лозана, Швейцария. Целта му е най-простичко казано да постигне възможно най-добра компютърна симулация на мозъка и неговата дейност. Представете си милиардите клетки, от които е изграден човешкият мозък. Всяка от тези клетки изгражда със съседите си химични и/или електрически контакти, в следствие на което възникват трилиони синапси (местата, на които електрохимичната информация в нервната система бива предавана от една на друга нейна клетка). Всяка една клетка има своите протеини, йонни канали и всякакви други малки биологични машинарийки, за да може не само да поддържа себе си жива, но и да участва в комуникацията с нейните съседи. Представете си сега как цялото това неописуемо огромно множество от отделни елементи работи заедно и ще добиете може би една много малка представа за комплексната архитектура и функция на мозъка, на които обаче дължите всяка една от своите собствени функции - като почнете от това, че сте избрали да сложите точно този чифт чорапи днес и стигнете до там, че сте в състояние да пълзите с поглед по екрана пред вас, докато четете тези редове. Именно тази мозайка се опитват да наредят хората от The Blue Brain Project. Събират данни за функцията и характеристиките на отделните парчета от пъзела (гени, протеини, йонни канали, неврони, синапси и т.н.) и ги нареждат в компютърен модел. Целта е да бъде изграден (програмиран, проектиран, симулиран, изберете думата, която ви се струва най-подходяща) модел на една много малка част от кората на мозъка, а по-късно и на цялата кора. С годините това нещо трябва да се придвижи от мозъка на гризача, където се намира в момента, през други бозайници и да стигне до човешкия мозък. Основната идея е да бъде разбран по-добре мозъка в неговата цялост. Същото е и с всеки един пъзел - когато гледаш отделните парченца, всичко ти изглежда странно и не си сигурен, кое къде принадлежи. Събереш ли всички парченца на едно място, ти се изяснява картинката. Един готов, емпирично изпитан компютърен модел на мозъка може да бъде изключително полезен не само като носител на познания за това как са свързани помежду си нервните клетки и как подаден сигнал в единия край на системата води до промяна на активността в цялата система, но и в съвсем практически смисъл: всеки един модел може да бъде напасван спрямо индивидуални параметри, така че да бъдат провеждани симулации, засягащи отделни индивиди. Така би могло например по-лесно да се разбере как и дали определена интервенция (например психофармакологична) би повлияла върху определен човек с неговия индивидуален генотип и неговата нервна система с нейните особености. Т.е., това би било от огромна полза за така наречената персонализирана медицина.

Жаждата за знание и волята да бъде направено нещо, така че от събраното знание да бъде извлечена максимална полза и още възможности за по-нататъшно познание, е според мен общото между малката библиотечка със 100-200 книги във Франкфурт и огромната компютърна библиотека със симулираните нервни клетки, заемащи огромно число терабайтове и ангажиращи безброй процесори в Лозана.

Горещо препоръчвам и краткото филмче за Blue Brain Project, включващо и интервю с ръководителя му Henry Markram.

Bluebrain | Year One from Couple 3 Films on Vimeo.

За мишките и хората: от Масларова до Митьо Крика

2010-05-02T07:43:00.000-07:00

Събитията от последните седмици се трупат ли, трупат, а на мен все не ми остава време да ги коментирам. А не бива така, защото сред тях наистина имаше по някой и друг ценен феномен на антикризисната мисъл или апогей на интелекта. Затова ще се опитам да направя кратко обобщение на нещата, които ме впечатлиха, изумиха и/или накараха да си задавам въпроси без да чакам отговори през изминалите (около 3?) седмици.

Разбира се, първо място в тази явно несъзнателно но за сметка на това повсеместно организирана надпревара по умопомрачителни идеи и изказвания грабва г-жа Емилия Масларова, бившата министърка на труда и социалната политика. Макар нейното изказване към края на април да остана някакси недостатъчно забелязано и удостоено с внимание от страна на медиите, в мен то остави дълбоко впечатление. "Един ден да не ядем и със спестените пари да купуваме държавни облигации... Така ще помогнем повече на държавата, отколкото антикризисните мерки, допълни Масларова, като припомни, че по такъв начин е бил изграден на времето градът на голямата социалистическа химия Димитровград." (цитат от mediapool). Брех. Как не сме се сетили. В този дух, запленен от подхвърлените от г-жа Масларова незнайно дали като шега или съвсем сериозно предложения, бързам и аз да се включа в антикризисната програма на България. То се е видяло, че май всеки може и иска да каже по нещо там, защо и аз да не се пробвам. Даже ще предложа нещо от биологичната химия директно на г-жа Масларова, а тя с нейните спомени и явно носталгични чувства за социалистическата химия може да го намери дори и за добро. Предлагам на вниманието на г-жа Масларова следната картинка:

Източник: macroevolution.net

Мишката вдясно е съвсем нормална и здрава. Мишката вляво е генетично променена, в резултат на което тялото ѝ не е в състояние да произвежда хормона лептин, който е един от главните регулатори на чувството за засищане и глад. Лептин бива произвеждан най-вече от клетките на мастната тъкан. Има ли тялото достатъчно енергийни резерви (т.е. човек е хапнал достатъчно и мастната тъкан е солидно запасена), се пристъпва към отделяне на лептин, който достига в крайна сметка хипоталамуса, където чувството за глад бива централно регулирано и в последствие на сигнала лептин - подтиснато. Т.е., гладен си => хапваш кюфтета с пържени картофи => отделяне на лептин от мастната тъкан => лептин действа върху хипоталамуса => вече не си гладен. Нямаш ли достатъчно лептин (както мишката вляво на горната картинка), си вечно гладен. И плюскаш безспир. И дебелееш. Обратно - ако имаш достатъчно лептин, регулираш както трябва количеството храна, което поемаш.

Ето защо предлагам на г-жа Масларова направо да раздава лептин на хората. Няма какво да ги увещава да не ядат. Я някой я е послушал, я не. Давай направо радикално с лептина и не питай. Хората като са наблъскани с лептин до козирката и без това няма да ядат. Така де. Тогава ще има средства и за държавни облигации, и за социалистически заводи, и за всичко.

Няма как да отмина другото събитие, внесло смут в крехката ми душа. Митьо Крика просветли всички мъже какви трябва да бъдат, за да си вземат жена, и всички жени какви мъже трябва да търсят, за да намерят "идеалния". Според него всеки един уважаващ себе си мъж трябва да има голяма кола, щото никой не те бръсне иначе за нищо, да има хубави дрехи, да не е дебел и да има добро телосложение, да бъде с къса коса или гола глава, защото голата глава можела да бъде разглеждана дори като фалически символ, и да има хубава жена, като задължително отделно от жената има и любовница. Цялата житейска философия и пътеводна светлина на Митьо в това отношение може да бъде видяна на тази страница. Тъй като към такива проникновени екзистенциални виждания трудно може да бъде добавено нещо смислено, аз ще замълча. Не смея да кажа нищо, и без това не отговарям на почти никой от критериите за идеалния мъж, така че май не трябва да се обаждам. Единствено ще си позволя да дам моя скромен принос в дискусията за това какъв трябва да бъде българският мъж чрез едно визуално доказателство в полза на тезата на Крика относно това, че голата глава е нещо задължително за истинския мъж. Вижте следната картинка и ми кажете, че Митьо не е прав като казва, че тази гола глава, този фалически символ, трябва да е задължителен атрибут при всеки уважаващ себе си мъж:

Източници: simpsoncrazy.com и justdesktopwallpapers.com

Бях намислил да напиша и коментар по една научна статия за мозъчните механизми на конверзионните психични разстройства (хистерии), но се отказах. Как една научна статия може да намери интерес у читателите след като те са били вече под влиянието на М & M? Заливащите ни иновативни идеи и интелектуални проблясъци от страна на г-жа Масларова и Митьо Крика ще ни държат на всички влажно поне до следващия път. А тогава, ако всички все още не сме преситени с гений и интелект, може и някоя скромна статийка да изкоментираме.

Човешка анатомия в служба на здравната "просвета"

2010-04-06T16:15:00.000-07:00

Предполагам, че преди повече или по-малко години някои от вас са седяли в часа по биология и са разлиствали страниците за здравна "просвета", като заедно с "другарчето" си по чин са разглеждали общата анатомия на човека и са се побутвали, кикотели и сочили с пръст голите мъжки и женски тела по страниците на учебника. А на съседната страница или пък на подвързията на същия учебник са драскали прилежно с химикал Judas Priest, Iron Maiden, Metallica или Само Левски.

Започвам текста по този начин, тъй като вече два пъти присъствам на едно доста революционно мероприятие в областта на здравната и биологична "просвета", което според моите впечатления в Германия бива активно посещавано и от доста ученически и студентски групи, водени от своите учителки и учители, курсови ръководители и т.н. А впечатленията ми от това мероприятие определено си заслужават да бъдат описани.

Става дума за Körperwelten (Bodyworlds), творението на Гюнтер фон Хагенс. Изложбата на гениалния, но смятан от някои хора и за прекалено ексцентричен, германец представя истински човешки тела, чията кожа е махната, така че посетителите да имат възможността да се запознаят с най-големите подробности на човешката анатомия. Труповете са на истински хора, които са дали своето съгласие телата им да участват в тази изложба. Самите тела са обработени по специален начин, така че да не се налага съхраняването им във формалин, което прави и излагането им на открито пространство възможно. Геният на Гюнтер фон Хагенс е стигнал дотам, че той придава на всяко едно тяло определена поза и действие. Някои тела например са поставени чрез специални помощни средства във въздуха, сякаш прескачат препятствие. Други свирят на саксофон. Трети си партнират с друго тяло и сформират танцова двойка или практикуват заедно някакъв вид спорт. Всичко това е направено по такъв начин, че мускулите и костите, които играят решаваща роля при въпросните движения и композиции, се откриват в цялата си елегантност пред посетителя.

Но това не е всичко (както казваше едно време човекът от рекламата на WS-Teleshop, продаващ нещо, което комбинира ренде и прахосмукачка в един уред). Доста голяма част от изложбата се занимава и с вътрешните органи и нервната система на човешкото тяло - сърце, бял и черен дроб, мозък, черва, отделителна и репродуктивна система и т.н. Всички органи и части на тялото са прилежно разфасовани и могат да бъдат разгледани както отделно от тялото, така и като елемент от неповторимите "пластинации/пластификации" (както той сам ги нарича) на фон Хагенс. Освен това някои от тях са от хора, страдали приживе от определени заболявания: така човек може да се запознае отблизо с доста неща - от изкуствена тазобедрена става до бял дроб на пушач.

Фантазията на фон Хагенс и желанието му да просвети обществото на всички възможни медицински/биологични теми понякога не се харесват на по-консервативно настроените членове на същото това общество. Редом до сравнително невинните модели като тези, които ви показах по-горе, фон Хагенс показва по време на различните си изложби и обработени тела на бременни жени, орангутан, жираф, дядо Коледа в шейна, носещ опаковани като подаръци малки бебета, ездач и неговия кон и други. Както елените на дядо Коледа, така и конят на ездача и всякакви други животни са задължително също толкова одрани, колкото и човешките тела. Може би най-разделящият общественото мнение на две елемент на изложбата са двойките човешки тела, които са моделирани и събрани в композиция, показваща половия акт с всичките му подробности.

Ако сте чели текста до тук с по-скоро погнуса отколкото интерес, може би вече се питате кому по дяволите са нужни тези неща. Отговорът е много простичък: нужни са на всички нас. Доста хора си нямат ни най-малка представа как функционира тяхното тяло, познанията им за най-релевантните болести, засягащи обществото, са отчайващи, а практическите занимания на учениците по биология често се ограничават до дисекция на жаби. Обща култура, съзнание за крехкостта на човешкото тяло, подтик към по-осъзнат начин на живот и едно определено заслужаващо си преживяване за тези, които са решили да поемат по професионалния път на медици, биолози и други подобни, са само някои от причините, поради които изложбата обикаля света вече в продължение на няколко години и то с огромен успех. А ексцентризмът на Гюнтер фон Хагенс, който между другото е лежал преди доста време по политически причини около 2 години в затворите на Източна Германия, явно е неделима част от чара на изложбата и върви като "бонус" към Körperwelten.

П.С. Снимките са от следните страници:
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6

Науката и човекът-пърдел

2010-03-26T04:56:00.000-07:00

Изминалата седмица може да се опише само като вълнуваща. Малко други такива седмици е имало, които да са изпълнени с толкова много примери за блестяща наука и изтънчена култура.

Чета как Камен Костадинов от ДПС защитавал Ахмед Доган за взетите 1.5 милиона лева. Защо хората се съмняват, че тези пари са заслужени? Ами че Доган е "много добре подготвен по тази тема. Ахмед Доган е почетен член на Водородното дружество и освен това има лаборатория в дома си, общува с учени, постоянно се среща с хора от БАН" (цитатът е взет от тук).

Доколкото успях да разбера Доган е философ по образование. Сега от думите на Костадинов разбирам, че контактите му с други учени, домашната му лаборатория и силно развитият му академичен дух са му помогнали да се преориентира и да стане "идеологът на развитието на енергия от алтернативни източници в България". Не само това, ами благодарение на далновидното си академично съзнание, той е успял да спечели немалката сума от 1.5 милиона лева.

Не се чудете. Не се възмущавайте. Не завиждайте. Историята познава и други такива случаи. Аз например веднага се сещам за един човек, който е със само една година по-млад от дядо ми. Човекът, за когото си мисля, е завършил първо история и литература. После обаче се преориентирал и решил да се занимава с психоанализа. За целта трябвало да завърши обаче първо медицина, което той, явно с все още останали след историята и литературата енергия и ентусиазъм, и направил. Някакси обаче психоанализата в тогавашния си вид не му била по вкуса и той се преориентирал към невробиологията и академичната наука. Тогава тези поприща не били много популярни, заради което се наложило общо взето без много чужда подкрепа сам да утъпква неизвървени пътища. От тази си преориентация той станал известен даже като "идеологът" в неговата сфера, хората го уважавали и спечелил около 1.5 милиона долара. Е, вярно, вече бил на 71 години, а пък и трябвало да си подели тези пари с още двама "играчи" в далаверата, но какво пък.

Е, тази история не ви ли звучи доста близо до тази на Доган - смяна на попрището, научна работа напук на трудностите, печалба на престиж и доста пари?

Има обаче една разлика. И то доста голяма. Доган хич не е любим на повечето здравомислещи хора в България. Не защото има нещо общо с турците, което е не само расистки, а и тъпанарски аргумент, а защото според същите здравомислещи хора той е част от едно доста долно и мръсно статукво, което от десетки години осуетява повечето промени към добро в България. Доган с малко повечко късмет и воля все някога ще го разследват за незаконно придобити средства, сред които може би ще бъдат и тези 1.5 милиона лева. А научните постижения на Доган, които биват хвалени от негови съпартийци, предизвикват в същите здравомислещи хора само насмешка.

В същото време човекът, започнал пътя си от история и литература и преминал към медицина и психоанализа, за да се озове в сферата на невробиологията, в крайна сметка стига през 2000 г. до Стокхолм, където му връчват Нобеловата награда за Физиология или Медицина във връзка с откритията му за молекулярните и клетъчните основи на паметта, а заедно с тази награда и принадлежащите към нея 10 милиона шведски крони (около 1.5 милиона долара). Човекът се казва Ерик Кандел. Аз него бих нарекъл "много добре подготвен" по неговата тема, нищо че не е свързана с най-първоначалното му образование. А Доган не знам как да нарека. Нека поне като изпраща някой от неговите хора да го защитават пред медиите, да си избира хора, които няма да използват аргументи, които да ни разсмиват.

Изминалата седмица ни предлага и разни други вълнуващи изживявания. Например как чалга-певици откриват изложба на Уорхол. Не разбирам много от изкуство. Но пък мога да разбера кога някой е там, където не му е мястото. Няма лошо чалга-певици да се интересуват от изкуство. Всеки е свободен да се интересува от каквото си иска. Но изпадам в едно доста странно чудене, когато разни каки със смазващи всякаква представа за вкус подобия на дрешки са лицата, които представят произведения на изкуството. Както едно време се чудих как може хората да се радват и да превъзнасят по разни предавания, където уж търсят таланти, човека-пърдел, който може да "изпърди" виенския валс на Щраус "На хубавия син Дунав".

А за завършек на седмицата си имаме страстите в Сарая, както доста добре е обобщила Нървъс Шарк. Само се надявам хората да се заглеждат по-малко по мръсното бельо, което се вади на показ в последните няколко дни по вестници и телевизии, а да си направят извода за някои неща, които хем отдавна са наболял проблем, хем много малко хора се осмеляват да ги обсъждат открито (виж тук и тук).

Капки за лечение на наглост

2010-03-19T04:08:00.000-07:00

Капка по капка вир става (народна мъдрост).

Капка ми падна на сърцето (прословут куплет от Голдън Иърс на чалгата).

Образът на капката е виден и неизменно присъстващ в битието и съзнанието на българина символ. Докато разни камъни и капки падат на сърца, други капки преливат чаши, а трети капки образуват вирове, някои хора са далеч по-практично мислещи и развиват науката, здравната индустрия и общественото здраве в България с помощта на силата на капките.

Ако все още се чудите за какво говоря, може да хвърлите едно око на сайта kapkite.com. Там имате възможността да си поръчате капки за лечение на алкохолизъм. Ако пък нито Вие, нито Ваш близък не страдате от алкохолизъм, може все пак да се поинтересувате за капките, които влияят "благоприятно на централната нервна система, действайки като специален вид „успокоително”. Никога не се знае кога може да се поболеете от алкохолизъм и да Ви се наложи да търсите лек за „вируса” на конкретния порок", чието "лечение може да става като се атакува именно централната нервна система". А пък в такъв случай няма защо да ходите на разни доктори и психолози - само плащате 64 лева за едноседмична доза, даже може да поръчате направо 2 и спестявате по този начин 6 (!!!) лева от доставката, и получавате капки за лечение на алкохолизъм, които "могат да се слагат и тайно в готвено, бира, вино и др.". Ако все още се колебаете и всичко това Ви звучи недостатъчно привлекателно, имайте предвид, че зеленият овес, който е една от главните съставки на капките, "спомага за преодоляване на различните прояви на абстиненцията, независимо дали тя е причинена от липса на алкохол, цигари, дрога или нещо друго, към което сте зависими". Ще бъдете избавени от "Нервност и раздразнителност; Безсъние; Други абстинентни прояви, като гадене, стремеж незабавно да си набавим „дозата” и тъй нататък".

Много ми се искаше сега да изнеса една тирада, в която изливам яростта си, състояща се в това, че в цялата отврат, гнус и мерзост, които са част от българското ежедневие, има едни особено гадни хора, които намират начин да правят пари благодарение на отчаянието на болни хора или техни близки. Толкова ми се искаше да направя това, че за малко щях да ги сравня с едни други хора като тези тук.

Но колкото и да ми се иска да направя това, ще се въздържа от прибързани присъди и ще коментирам само фактите.

1. Чудотворен лек, който да действа срещу "абстиненцията, независимо дали тя е причинена от липса на алкохол, цигари, дрога или нещо друго, към което сте зависими", е трудно да се измисли. Вярно е, че някои медикаменти се прилагат при детоксификация не само на едно, а и на други видове вещества, но пеницилинът на абстиненцията е дори теоретично погледнато трудно достижим, тъй като абстинентните симптоми например при хероин и алкохол са предизвикани от различни промени в нервната система.

2. Детоксификацията на алкохолно зависими може да протече доста трудно, да настъпят усложнения, а ако човекът изпадне по време на детокса в делириум тременс, всичко това може да завърши при неадекватно отреагиране със смъртта му. Най-вече поради тези причини детоксът от алкохол трябва да се извърши в болница, където компетентни медицински лица следят постоянно състоянието на пациента. Разни капки, които даже не са описани как точно действат и се препоръчват срещу "вируса на порока", не са достатъчна гаранция срещу делир и оттам срещу усложнение на детокса, което може да завърши смъртоносно.

3. Капките явно имат широк диапазон на действие. На сайта се рекламира и лечение на принципа "отвращение от алкохола". Такова лечение наистина съществува в медикаментозна форма, но няма нищо общо с никакви капки и е доста рисковано. Обикновено се изписва Disulfiram (Antabus), който се намесва в метаболизма на алкохола и спира пълното му разграждане, като по този начин в организма се натрупва ацеталдехид. Така пациентите се сблъскват с последиците от повишената концентрация на ацеталдехид всеки път, когато решат да пият отново. А тези последици хич не са приятни - гадене, повръщане и т.н. В крайна сметка се формира наистина отвращение от алкохола. Проблемът е, че ако пациентът тегли една майна на лечението с Антабус (а това не се случва толкова рядко) и се напие по стар навик до безпаметност, отравянето с ацеталдехид може да завърши смъртоносно. Ето защо това лечение не се прави по пощата и срещу 64 лева, а само след преценка дали пациентът е готов за такова лечение и изключително подробна и внимателна консултация с лекар.

4. Дори и да се излекува физическата, остава психическата зависимост, която кара хората дори и години след последната чаша, цигара, спринцовка или линия да изпитват желание да посегнат отново към тях. На психическата зависимост съответстват определени промени в мозъчната дейност (а понякога и в мозъчната структура), но медицината все още не е излязла с напълно годно решение как да се излекува психическата зависимост чрез физически манипулации на мозъка (операция, стимулиране и т.н.). Затова засега психотерапията е най-достъпният и изпитан метод за лечение на "психическата" зависимост. А разни капки просто няма как да действат толкова специфично, че да атакуват точно тези промени в мозъка, които са отговорни за психическата зависимост.

5. Мога да изброявам още много други аргументи, които говорят против това лечение. Но ще спра дотук. Ще добавя само, че дори и да не съм прав, дори и капките да са някакво ново, чудотворно лечение, което досега е отбягнало на науката, има няколко доста смущаващи фактa в начина, по който то бива прилагано в България:

- някакъв бдителен читател на сайта kapkite.com се е заинтересувал защо на едно място в сайта пише, че дозировката е 20 капки, а на друго - 40. Компетентния отговор от някакъв анонимен е "Истината е, че няма опасност от предозиране. Може и по 50 капки да слагате!". Туш. Шах с пешка.

- усмихнати лели, баби и тетки ни разказват от страниците на сайта в рекламиращ стил WS-Teleshop за премеждията на синовете, съпрузите и бащите си, които са били алкохолици, но които са се избавили от болестта си благодарение на загрижените си роднини, които са слагали тайно капките в пърцуцата и имамбаялдътъ на пияниците. Дори и да приемем, че тези хора наистина съществуват и описаното от тях е вярно, прави впечатление, че още първите два разказа съдържат доста близки изречения. Христо Димитров казва:

"Опитах се да поговоря с него и разбрах, че той не си признава проблема. Наша близка ни препоръча капките против алкохолизъм ... Още не смея да се зарадвам, но вече два месеца брат ми пиел само бира и то рядко".

Станислава Станева пък разказва следното:

"Опитах се да поговоря с нея и разбрах, че само с воля тя не може да се откаже ... Колежка ми каза за Капките против алкохолизъм ... Още не смея да се зарадвам, но от три месеца тя изобщо не е докосвала бутилката".

Всичко това прилича на доста зле копи-пейстнат и тук-там променен текст.

- не можеш да претендираш, че лекуваш хората от нещо, да им искаш съвсем явно немалко пари и същевременно да не даваш никаква информация дали продуктът ти е бил тестван, контролиран и одобрен от институциите, отговорни за допускането на лекарства на пазара.

Най-лошото е, че не мога да намеря никаква информация в интернет дали властите вече са проверили законността на тези капки и тяхното предлагане. В някаква статия на "Новинар" от 2003 г. се споменава за фирма "Нан Цян", която разпространява китайски капки за лечение на алкохолизъм, които се оказват, че не са регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата. И толкова. Нито дума повече. А капките продължават съвсем нагло да се предлагат срещу 64 лева, с 6 лева отстъпка при поръчка на две едноседмични дози.

Щом е така, смятам и аз да се захвана с фармацевтична дейност. Иска ми се да открия също лечебни капки. Само че не против алкохолизъм, щото там конкуренцията е жестока и пазарната ниша вече е заета. Моите ще бъдат за лечение на наглост. Ще се предлагат безплатно, с препоръката при някои хора приложението им да бъде задължително, даже принудително. Ще ви държа в течение как се развива проектът ми.

П.С. На сайта за капките попаднах, докато рових в линковете за магнитни бури, дадени в съответната статия на Нървъс Шарк.

Поводи за псувни

2010-03-09T05:04:00.000-08:00

Поводи за псувни напоследък има колкото искаш. Макар че не съм директен свидетел на хаоса и преспите по българските улици след снеговалежа и нищоправенето по въпроса от страна на отговорните за това хора от градската управа, е достатъчно да отворя няколко блога или новинарски страници, за да разбера как хората газят в натрупалия сняг, пълзят на четири крака по заледените стъпала на подлезите и псуват тези, които не са си свършили работата.

Поводи за псувни има напоследък и благодарение на постъпката на президента Георги Първанов, който беше режисирал някакво странно подобие на трагикомедия, в която той през цялото време се мъчеше да изглежда като герой от епична приказка, пристигащ на бял кон и сразяващ ламята Дянков, която е изяла не само момите и златните ябълки на селото, но и всякаква наука, икономика и здравеопазване. Уви, впечатлението беше не за героична битка, а по-скоро за някаква пародия, състояща се в жалкото и подло усилие от страна на юнака на белия кон да се погаври с ламята, която дори и да е имала вземане-даване с някоя златна ябълка, едва ли е успяла да омете толкова ябълки и моми колкото юнака и неговата дружина.

В крайна сметка това са оправдани поводи за псувни. Покрай всички тези виртуални и реални ругатни обаче човек често не забелязва това, което се случва на други хора, които също си имат своите собствени, лични поводи да псуват и проклинат.

Може би някои от вас, като прочетат следващите няколко изречения и като разберат, че отново ще мрънкам по повод българското здравеопазване и наука (в частност медицина), както и че ще описвам чужди страдания, ще махнат отегчено с ръка и ще кажат "Абе, я не ме занимавай... На тия хора и без това не може да им се помогне в България, тук изобщо няма техника, апаратура, лекарства, нищо...". Тук обаче биха сгрешили. Може да им се помогне и всъщност не би трябвало да е толкова трудно.

Муковисцидоза или кистична фиброза (mucoviscidosis или cystic fibrosis, CF) е доста подло заболяване, предавано по генетичен път. Ако наследите и от двамата си родители съответния рецесивен алел, болестта CF се проявява и едва тогава разбирате какво означава изразът "да се бориш за глътка въздух". Генът, който е засегнат от болестта, кодира за определен вид протеин, който играе ролята на йонен канал. Без да се впускам в излишни подробности за молекулярната биология на муковисцидозата, е достатъчно само да кажа, че когато в следствие на генетичната промяна протеинът не функционира както трябва, се нарушава свободното движение на (най-вече хлоридни) анйони, които по принцип трябва да бъдат транспортирани с помощта на този йонен канал от вътрешността на клетката в посока извън нея. Това води до задържането на вода в отделящите секрет клетки на белите дробове, а водата по принцип трябва да бъде транспортирана навън заедно с произвеждания от клетките секрет. Тъй като сега обаче водата остава в клетката и не "придружава" секрета, секретът става гъст и жилав и изключително трудно може да бъде изхвърлен от белите дробове. Ако все още не можете да си го представите, си помислете за много гаден секрет (или простичко казано храчка), който не може да изкашляте, колкото и да се опитвате. И ще придобиете само бледа представа за ежедневието на тези хора. За нещастие секретът се оказва и чудесна среда за развитието на всякакви инфекции. А белодробната инфекция определено не е нещо приятно, особено ако трябва човек да я преживява често или ако не бъде лекувана както трябва. В крайна сметка белите дробове на пациента отслабват след всяка една следваща инфекция и всичко това се комбинира и с ефектите, които неправилно работещият йонен канал има и върху други жлези и органи на човешкото тяло. И така хората, страдащи от муковисцидоза, постепенно губят функцията на белите си дробове, дишането им става все по-трудно, изкачване на стълби, бързо ходене и по-тежка физическа работа се превръщат в мъчение, а накрая... няма да описвам какво става накрая, мисля, че се досещате. Добавете към това и постоянните проблеми с храносмилането поради дисфункцията на панкреаса, грижите с черния дроб и проблемите със забременяването, ако някой от пациентите пожелае да има деца, и ще разберете, че на тези хора изобщо не им е леко. А освен че не им е леко, те са принудени постоянно да си правят инхалации, да се тъпчат с лекарства и да вършат какво ли още не, за да удължат живота си, тъй като каузална терапия, която да ги излекува завинаги засега няма (въпреки че се работи по развитието на генна терапия за муковисцидоза, истински успех засега няма). А този живот обикновено не е от най-дългите - средната продължителност на живота в Америка и UK е около 35-40 години. И тук стигаме до проблема и поводът за псувни. Защото в България сме далече от числото 35 или 40. Тук хората с муковисцидоза живеят средно... 12 години!

Снимка на дете, болно от муковисцидоза. Детето е заснето по време на терапията му, целяща да помогне за изхвърлянето на секрета от белите дробове. Снимката е от wikipedia.

Причините за тази фрапираща разлика са много. Недостатъците на българското здравеопазване също са много. Човек не може да махне с вълшебна пръчица и да реши всички проблеми наведнъж, това ми е ясно. Фактът обаче, че за муковисцидозата няма клинична пътека, т.е. понякога се случва болните с муковисцидоза просто да не ги искат и да не ги приемат в болницата, когато те отидат там със своите оплаквания, а друг път болните плащат хиляди левове за антибиотици, за да се възстановят от повалилите ги инфекции, е повод за искрено учудване, ненамиращо отговор недоумение, заслужено възмущение и дори безпомощна ярост. Както и за по-нататъшни въпроси.

Един от тези въпроси, които се нуждаят от спешен отговор, засяга пряко критичното положение на медицинското образование и здравеопазване в България по отношение на муковисцидозата. Най-простичкият и същевременно един от най-ефективните начини да се удължи животът на пациентите, болни от муковисцидоза, е те да правят редовно специална физиотерапия, която помага за отхрачването и освобождаването на белите дробове. За да ви изясня доколко българското здравеопазване е запознато с тази подробност и доколко то предлага такава физиотерапия на CF пациенти, ще споделя историята на една приятелка, която е болна от муковисцидоза. Същата приятелка се обадила в една от централните държавни болници, където и преди е била лекувана от инфекциите си и където се предполага, че хората трябва да си разбират от работата. На въпроса дали могат да Ѝ покажат въпросната физиотерапия и да я научат на нея, Ѝ е било отговорено нещо от рода на: "Ама на теб за к'во ти е тая физиотерапия?".

Надявам се съзнавате за какво става дума тук. Не става дума за скъпи апаратури, непостижими суми за лекарства или каквото и да е било друго. Става дума за физиотерапия, която представлява сбор от специални упражнения, чрез които пациентите изкашлят по-лесно въпросния мъчещ белите им дробове секрет. Наречете го ако искате и специална гимнастика. Макар че не съм специалист по здравен мениджмънт, никой не може да ме убеди, че е толкова трудно да бъдат обучени от чужди специалисти 20 български физиотерапевта, които после да предадат знанията на пациенти и колеги в България. Не вярвам и специализацията да изисква кой знае какви разходи, след като немски специалист-физиотерапевт ми потвърди, че показва на пациентите си как трябва да се правят специалните упражнения в рамките на не повече от 3 или 4 часа, след което те сами могат да ги практикуват. И така да постигнат две неща: да намалят вероятността от развиване на белодробна инфекция и да увеличат шанса си за по-дълъг живот.

Въпреки сравнително ниската стойност на такова поддържащо лечение като физиотерапията, в България тя явно или не се прилага достатъчно, или е изобщо непозната. Липсват специалисти, които да научат CF пациентите как да я правят сами. Всичко това говори, че тези хора не могат да се възползват от възможността да надхвърлят страшните 12 години, от които се състои животът им в нашата мила родина. А това според мен е повече от основателен повод за псуване и ругаене. Но както казва Капитан Керът от книгите на Тери Пратчет "По-добре е да запалиш светлина в тъмнината, отколкото да проклинаш мрака". При такива приказки Сам Ваймс от същите книги обикновено добавя "А понякога е по-добре да запалиш огнехвъргачка в мрака, а не свещ". Състоянието на българското здравеопазване е достойно за много повече от псувни, а нуждата от спешни промени и разумни реформи е още по-належаща.

"Патриотът 2" с участието на фейсбук

2010-03-02T16:11:00.000-08:00

В Nature, едно от най-престижните списания за наука, където се публикуват изследвания само от най-голямо значение, от доста време не съм виждал българска изследователска група, която да представи своите резултати. Последните две български неща, на които попаднах, бяха коментари за авгиевите обори и изключително мудно течащите реформи в българската наука и сфера на висше образование (тук и тук, като един от коментарите даже не е написан от българин).

Днес е 3-ти март, така че честит празник!...

Сигурен съм, че ще прочета или чуя тези две думи - "честит празник" - поне тридесет и осем пъти днес. По всички интернет страници. По повечето блогове. По всички форуми, където след двете думи, написани на латиница, с правописни грешки и гарнирани с много удивителни знаци, са сложени и иконки на усмихнати човечета, размахващи българското знаме. Въпрос на патриотизъм е да поздравиш всички за националния празник 3-ти март, ще каже някой.

Нямам нищо против. Обичам България. И патриотизмът е хубаво нещо. Стига да не е криворазбран патриотизъм, който всъщност не е нищо повече от празноглав национализъм и надъхан колективен нарцисизъм. А по скалата на селското патриотарство всякакви "патриотични" прояви от рода на "да се тупнем в косматите гърди колко патриотично уважаваме великите патриотични българи" са много близко до това явление. Ако все още се изразявам неясно, ще дам един конкретен пример. Във фейсбук от известно време съществува група с името "1 000 000 българи за ВАСИЛ ЛЕВСКИ да бъде обявен за СВЕТЕЦ". Като оставим настрана факта, че сигурно доста от хората, членуващи там, не са много наясно как точно се дефинира "светец", всички бързат да заявят колко много са "за" Васил Левски да стане светец. Толкова много бързат и толкова много са "за", че тук-там се промъкват и мнения като следните:

"ko be6e jiv 6tiazh da bram4a s nego nasam natam da trepa tur4aliata mamkaim mrasna"

"ako beshe sega jiv shteshe da e ot cska"

Ще се постарая да преведа по смисъл за тези, които не могат да разчетат написаното на кроманьонски диалект, като за съжаление няма да запазя умопомрачаващия правопис: "Ако беше жив, щях да бръмча с него насам-натам, за да трепя турчолята, мамка им мръсна" и "Ако беше сега жив, щеше да е от ЦСКА". Сигурен съм, че приматите, написали тези нелепици, не са мнозинството в България. Не, надявам се, че не са мнозинството в България.

Другите съобщения в групата до едно си приличат: "Да, съгласен съм", "Да, аз съм "за" той да бъде обявен за светец" и т.н. Искам само да попитам: е, и какво като сте съгласни? Не, всъщност ще задам още един въпрос: а това ли е начинът да бъдем патриоти? Като оревем целия свят колко сме "за" нещо, което не само че никога няма да бъде осъществено, но и е напълно безсмислено, тъй като няма да подпомогне по никакъв начин развитието на България или пък да спре напредващите с бясна скорост чалга, силикон и златни ланци? Ако днес някой заяви във фейсбук колко много подкрепя идеята Васил Левски да бъде обявен за светец, няма ли този някой утре пак да не може да напише две изречения на български език без правописна грешка? Цялата ситуация ми прилича малко на водещата, която разпалено убеждавала зрителите, че трябвало да гласуват непременно за българската песен, защото... била българска. Иво Беров го е описал чудесно.

Не ме разбирайте погрешно. Уважавам изключително много делата, идеалите и личността на Васил Левски. Но не бих се смятал за голям патриот, ако си татуирам името му на гърдите си. Геройствата на Левски нямат нужда от префърцунени признания. Те са неделима част от нашата история и човек би трябвало да ги познава и да се гордее с тях. Но да си мерим патриотизма в зависимост от това кой участва в повече "Левски"-групи във фейсбук, не води до никъде и не ни прави по-българи. Защото през това време така нареченият ВИП на България, съставен от ивани, преслави, азисовци, митьовци, моделки, миски, физкултурници и всякакви други недоразумения, продължава да бъде на необяснима за мен почит, а научните фондове и нещата, които се правят за задържането и/или привличането на (млади) хора/учени в България, са просто смешни. Човек не трябва да се учудва защо хора като Тенко Райков, Христо Пантев и Крис Петков са водещи имена в своите научни области, но за съжаление други държави имат честта да бъдат мястото, на което тези хора постигат невероятните си успехи, а в България сигурно дори и никой не е чувал за тях.

И все пак честит 3-ти март. Дано винаги не само имаме достатъчно поводи за нашия патриотизъм, но и бъдем свободни от излишно патриотарство!

Психологически профил на лирическата героиня от песента на Ивана

2010-02-28T14:45:00.000-08:00

Години наред се борех с мисълта "Що е чалга и... що хората я харесват?". В крайна сметка се убедих, че без психологически профил на лирическата героиня на една типична чалга-певица и анализ на една типична нейна песен няма да мога да напредна в разгадаването на този така вълнуващ ме въпрос. За целта избрах "Нещо нетипично" на Ивана. Ако и вие като мен сте сред хората, които не са чалга-спецове и за които имена като Ивана, Тони Стораро и Бони звучат като имена на герои от селска епопея, може би се чудите коя ли е тази песен на Ивана. Ще ви подскажа, като спомена, че основната тематика на песента е напиване и сбиване в квартална кръчма, полудяване тази нощ, минаване с автомобил на червено, псувни и бясна ревност на другите персонажи в кръчмата, насочени към лирическата героиня и нейния възлюбен, когото тя доста усилено подтиква да стори нещо откачено заради нея. Сетихте ли се? Ако все още не сте, тук може да видите даже и клип на нощната кръчмарска ода.

Ще започна психологическия профил с коментар на началните куплети на песента.

"Какво ще кажеш да се напием
и всички глупави клишета да разбием.
О-о-о, да полудеем тази нощ.

Поне за малко да сме различни,
да сме отракани и даже нелогични.
О-о-о, да полудеем тази нощ.

Тече живота, не виждаш ли
и няма време, разбираш ли?
Води ме някъде тръгваме,
все едно къде."

Лирическата героиня отправя директно предложение за напиване към нейния партньор в разбиването на глупави клишета. Това говори за поемане на инициативата и известна доза екстравертност. Ясно изразеното нежелание за конформизъм с общоприетите норми и всякаква логика е белег за силно отстояване на собствените мотиви и принципи под натиска на социалните групи, налагащи глупави клишета. От друга страна думите на героинята, които описват стремeжa Ѝ към битието на "отракан" човек, будят подозрение, че самата тя питае силни съмнения в своята отраканост и е по-склонна да вярва, че досегашният Ѝ живот е бил белязан от логичност и глупави клишета. Всичко това е ясен знак за мощни защитни психически механизми, които лирическата героиня ползва, за да може да осигури баланс между своите То-, Аз- и Свръх-Аз-структури, които разкъсват нежната Ѝ психика и я тласкат между два полюса: този на логиката и този на напиването. Невинно изразеното предложение за напиване и подтикът към разбиване на неумните социални правила намират своята кулминация в призива към полудяване тази нощ. Тук лирическата героиня буди сериозни съмнения по отношение на психичното си здраве, изразявайки с едно твърде емоционално "о-о-о" силното си желание за полудяване. Необходимостта от близко наблюдение на нейната личност се подчертава от факта, че героинята не ограничава пристъпите на бягство от реалността до себе си, а държи те да обхванат и нейните околни, като ги подтиква да бъдат част от нейните налудности и да тръгнат с нея по пътища, водещи "все едно къде". Липсата на географска ориентираност се дължи вероятно на временната дезориентация, която съпътства героинята в нейното проницание, че животът тече. Постулирането на хипотезата, че няма време, говори за действието на неподлежащите на обуздаване импулси на героинята, подтикващи я към поемане на инициативата.

Силно впечатление прави и припевът на песента:

"Води ме в някоя квартална кръчма
и поръчвай, пий за мене
и се сбий заради мене.
Всичко живо да ни псува,
от целувките ни бясно да ревнува.
Бясно карай на червено,
направи за мене нещо откачено.
Нещо диво, нетипично,
все едно какво, но нека е различно.
О-о-о, да полудеем тази нощ."

Тук, вероятно под въздействието на моментна ремисия, дезориентацията на героинята изчезва и крайната Ѝ пътна цел се конкретизира в образа на кварталната кръчма. За съжаление думите и призивите Ѝ към нейния придружител като "поръчвай", "пий", "сбий се" говорят за тежък маниен епизод, който по принцип се отличава с повишена готовност на индивида за социално общуване, възбуда, импулсивност и консумация на психоактивни вещества. Заявяването на готовност за целувки от страна на героинята пък е белег за необуздано хиперсексуално поведение, което е също типично за манийните епизоди. Наличието на желания за "нещо откачено" и "нещо диво, нетипично" затвърждават породените дотук съмнения, че организацията на психическата структура на героинята не е стабилна и се нуждае от продължително и строго наблюдение, а вероятно и от спешна интервенция. Специално внимание трябва да бъде обърнато и на открито асоциалните прояви като призива да се кара бясно на червено. В този призив не личи ни най-малък оттенък на шега, което говори за сериозността на желанието на героинята за ПТП, респективно за близка среща с катаджия.

Ценна информация за психологическия профил се крие и в последния куплет:

"Не искам вече да сме прилични,
да сме порядъчни и вечно романтични.
О-о-о, да полудеем тази нощ."

Тук бентът, удържащ мощните първични импулси на героинята, не издържа на безмилостните напори на непорядъка, и рухва, отприщвайки водите на неприличността, които заливат всякаква романтика по пътя си. Всякакви други интерпретации на думите на героинята биха били заблуждаващи, както става ясно от нейния призив, който тя отново повтаря тук: "О-о-о, да полудеем тази нощ". Всичко това прави силно вероятно предположението, че екзекутивната и контролна система на героинята са със значителна дисфункция.

В заключение е нужно да се добави, че цялостната картина, която се изгражда въз основа на психологическия анализ, навежда на мисълта, че лирическата героиня бива измъчвана от силни личностни конфликти, които не само вредят на нейното психическо здраве, но и я правят опасна за музикалния вкус на околните. Препоръчва се строго наблюдение и интензивно лечение с високи дози качествена музика. След първоначален успех е нужна поддържаща терапия с цел превенция на релапс и завръщане към старите чалгаджийски симптоми. Належаща е забраната на контакт с лица, знаещи повече песни на Глория от нещата, които са прочели през живота си, като спортни вестници, еротични и автомобилни списания и бележки на вратата на хладилника не се броят за четива.

За по-либерален режим за пушачите в заведенията и за по-строг режим за мислителите в парламента

2010-02-20T17:54:00.000-08:00

От известно време насам мисля върху предложената от няколко депутата eвентуална отмяна на забраната за тютюнопушене в заведенията и все не мога да разбера тяхната логика. Следващите цитати са от статията на в. "Дневник". Паралелно с това описвам какви бяха реакциите ми, докато четях тези безумия.

"Да отпадне пълната забрана за тютюнопушене в заведения, която трябваше да влезе в сила от 1 юни... "

Учудих се, като го прочетох. Някакси не можех да се сетя спонтанно за аргументи, които биха обосновали внезапната идея за отпадане на забраната.

"Аргументът на вносителите на поправките е, че пълната забрана за пушене в заведенията, която трябваше да влезе в сила от 1 юни, ще затрудни както бизнеса, така и туризма, а най-вероятно и няма да се изпълнява."

Моля?! Че в началото по-малко хора ще посещават заведенията е ясно. Но това по-важно ли е от здравето на хората? Още повече ме втрещиха последните думи. Най-вероятно няма да се изпълнява ли? Законите не са ли, за да се изпълняват? Това да не е игра на жмичка, където никога не можеш да бъдеш сигурен, че този, който уж трябва да жми, докато брои, няма все пак да погледне и да види къде се криеш? Не, доколкото знам това е държава и законите се правят с идеята после да бъдат спазвани. А който не ги спазва, трябва да си понесе последствията.

"По думите на Светлин Танчев от ГЕРБ преходът трябва да е по-плавен и тоталната забрана може да бъде въведена след 4-5 години."

А защо по-точно трябва да бъде по-плавен? За да не ни друса ли? И какви по-точно ще бъдат ползите за здравето на хората, ако "преходът" е по-плавен? Изобщо пък не можах да разбера защо трябва да е "преход" - законите вече постепенно ли ще ги въвеждат? Кажете тогава на хората поне, нека да се настроят да спазват законите постепенно. Не отведнъж. Да не би да се повредят нещо.

"В кулоарите на парламента съпредседателят на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова и председателят на здравната комисия Лъчезар Иванов (ГЕРБ) подкрепиха идеята на съпартийците си. Фидосова отбеляза, че така ще се създаде по-работещ механизъм, защото така или иначе пълната забрана няма да се изпълнява."

Отново гледам и не вярвам на ушите си. Така или иначе пълната забрана нямало да се изпълнява. Моля? Ами че то и законите против корупция, кражба, убийства и всякакви други гнусотии (извинявам се на юристите, просто не знам как точно иначе да обобщя всичките конкретни закони) доста често не се изпълняват - направо да ги отменим, предлагам. Какво ще си играем на закони. Така или иначе не се изпълняват. Пък и явно механизмът за тези закони така или иначе не е работещ, щом толкова малко хора държат да ги изпълняват.

"Идеята е за заведения до 100 кв.м собственикът сам да определя дали да се пуши или не, като това трябва да е ясно обозначено"... "Идеята е, че сега ще има яснота и всеки ще знае в какво заведение влиза, тъй като ще има ясно обозначение дали е за пушачи или не и така контролът ще е по-лесен".

Мдаа, а преди това хората направо гадаеха в какво ли заведение ще попаднат, когато прекрачат прага. Сега обаче поне ще им стане ясно, че влизат със сигурност на място, където ще се пуши. Защото едва ли повечето собственици на заведение биха се съгласили да забранят пушенето при положение, че имат вратичка, през която все още могат да прибират някаква допълнителна печалба. А пък контролът... Абе аз предлагам за по-лесно, така или иначе МВР имат вече опит в тази област, да се инсталират във всяко заведение камери с интерфейс или както е по-модерно да се казва от няколко седмици насам мониторинг център, за да може нарушителите да се хващат на място. Така де. Щом трябва контролът да е по-лесен - ето, какво по-лесно от това?

Колкото и да бях потресен от пълната липса на аргументи, подчиняващи се на здравия разум, успях все пак да си задам въпроса: добре де, има ли всъщност смисъл от забраната на пушенето по заведенията? Може би депутатите, внесли предложението за отпадане на забраната, знаят нещо повече от нас. Отговорът на първия въпрос е "да", а на втория - "не". Има смисъл от забраната на пушенето. А депутатите явно не знаят нещо повече от нас. Прилагам линкове от някои набързо открити в научната литература статии, които се занимават с ефектите върху общественото здраве след забраната на пушенето по обществените места:

1. Натиснете тук.
2. Натиснете тук.
3. Натиснете тук.

Това не са всички изследвания или статии по въпроса. Има и още, и то много. Както вече казах, това са набързо открити статии. Ако човек се задълбочи и посвети повечко време на въпроса (каквато всъщност трябва да е задачата на тези, които изготвят подобни закони), сигурно би открил и други аргументи против падането на забраната. Разбира се, някой песимист би казал "Ами ок, обаче аз не вися по цял ден в заведенията. Пасивен пушач съм в продължение на час и половина дневно, докато си пия кафето/бирата/сока с приятели там. Така че тези изследвания не важат за мен. Забраната за пушенето на останалите обществени места си остава, така че мога да бъда спокоен/спокойна."

Да, ама не. Ето една обзорна статия от тази година, която обобщава резултати, показващи, че дори и краткото излагане на цигарен дим може да бъде вредно: натиснете тук. За съвсем кратка справка две изречения от самата статия, като bold-форматирането е от мен, а SHS означава secondhand smoke (но е най-добре да се прочете цялата статия!):

1. Based on the presented biological evidence, it is concluded that brief, acute, transient exposures to SHS may cause significant adverse effects on several systems of the human body and represent a significant and acute health hazard.

2. Until recently, the acute effects of SHS on the human respiratory system remained elusive, yet it is now known that even a 1-h exposure to SHS at bar/restaurant levels generates significant decrements on lung function...

При положение, че вредите от пасивното пушене са доказани, защо депутатите настояват да продължава да се пуши в заведенията, при това с аргументи, които са направо смешни?

Някои хора казват "Ами нека непушачите да не ходят по заведенията. Никой не ги принуждава. Ние си пушим, на нас ни е кеф, и ако някой не иска да се излага на цигарен дим, негов си е проблемът". Тук според мен става дума вече по-скоро за възпитание и принципи. Предварително се извинявам за сравнението, което ще направя, но ако на човек му се насъберат газове, докато си стои в заведението с приятели, и той реши да се облекчи, какво прави? Изпуска се на масата или става и отива до тоалетната? Не е ли по-логично и пушачът да отиде да пуши навън, за да не омирисва душата на другите? Човекът с газовете също може да си направи кефа и да ги изпусне, докато е на масата с останалите хора, но дали на тях също би им било толкова кеф? И веднага след това човекът би могъл да каже: "Ами техен си проблем. Нека тези, които не се изпускат на маса и не искат да им мирише, да си ходят някъде другаде".

Знам, че има много различни мнения от моето. Знам, и че някои пушачи виждат в тази забрана ограничение на своята свобода. Аз лично съм непушач и наистина няма как да познавам толкова добре гледната точка на пушачите. Но пък и хора, които пушат, са на същото мнение като моето: например Радан.

Завършвам текста с все същото недоумение, с което го започнах. Недоумение как подобни безумни решения като това, за което ставаше дума досега, не само могат да бъдат предлагани, но и по всяка вероятност ще бъдат приети в парламента.

ГМО-играчки

2010-02-17T17:16:00.000-08:00

Oт няколко седмици насам следя в българските интернет-медии обществената дискусия на тема "за" и "против" генетично модифицираните организми (ГМО). Не съм сигурен, че точно така трябва да изглежда една дискусия по толкова важен въпрос. Аргументите, които се хвърлят против ГМО, са в доста от случаите продиктувани от страха и паниката от нещо ново и непознато, противоречат на здравия разум и са неподкрепени от научни изследвания. От друга страна аргументите, които се изказват за ГМО, понякога се базират на изследвания, които май не са напълно независими или пък не са проведени в дългосрочен план. Всичко това е само мое лично мнение, което в случая не означава експертно. Определено силата ми не е в селскостопанското приложение на ГМО, поради което изобщо не смятам и аз да се опитвам да надвикам всички останали, които крещят по интернет-форумите, издигайки лозунги "за" или "против". Факт е обаче, че в някои от блоговете позицията на авторите им (каквато и да е била тя) беше изразена ясно, спокойно и подкрепена със стабилни аргументи, а беше посрещната с отпор - неразбираем, яростен и лишен от доказателства, но за сметка на това обилно гарниран с обиди и псувни, достойни за всеки един каруцар. Въпреки че съм далеч от заблудата, че из интернет-форумите броди само интелигенцията на нацията, всичко това ме навежда на мисълта, че разумна дискусия трудно може да се получи по толкова важни теми, особено когато явно повечето хора не са осведомени по въпросите, по които толкова разпалено спорят. Питам се тогава, когато един ден генетичните модификации заиграят още по-голяма роля в живота ни, как ще подходим? Как ли ще се спори в българското общество на тема трансгенна терапия? Или пък на теми от областта на невроетиката? Дали когато става дума за генетична или друга драстична биологична промяна не на патладжана или карфиола (макар че ГМО-патладжан и карфиол май все още няма, някой да ме поправи ако се лъжа!), а на теб самия или на твой близък, няма гласовете на тези, които са объркали дискусията и форума с футболния стадион, да зазвучат още по-високо?

Ще ви дам един пример. За някои от психичните и неврологични разстройства от известно време насам се разработват терапевтични методи, които да променят определени функции на мозъка и по този начин да облекчат симптомите на пациентите или да ги излекуват изцяло. Идеята - да се промени с терапевтична цел функцията на определени структури на мозъка - не е много по-различна от идеята, която се крие зад взимането на лекарства за тези болести. Разликата е, че новите методи изглеждат много по-екзотично от шарените опаковки на хапчетата, а имената им звучат дори страшно: транскраниална магнитна стимулация (ТМС), дълбока мозъчна стимулация или оптогенетика. При ТМС се използват фокусирани магнитни полета, които трябва да достигнат през черепа до определени части на мозъка и там да окажат своето действие върху функцията на невроните. Действието на ТМС е ограничено най-вече до по-повърхностните части на мозъка, например до повечето части на мозъчната кора. Подкоровите структури могат да бъдат трудно достигнати с ТМС и затова там се използва дълбоката мозъчна стимулация (ДМС). При нея се вкарват фини електроди в структурите, чиято функция трябва да бъде променена, и по тях се пуска електрически ток. Този метод се използва например при особено тежки случаи на Паркинсон, но от известно време и при някои "класически" психиатрични заболявания като депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, зависимости и т.н. Недостатъците на тази техника са освен рисковете от усложнения поради неврохирургичната намеса и появяващите се понякога странични ефекти като промяна в характера и поведението. Причината е в до известна степен не толкова специфичното въздействие на ДМС. В мозъка има огромен брой нервни и други клетки, които са свързани помежду си в рамките на много малко пространство. Това означава, че там, където електродите създават своето електрическо поле, разположението на клетките е далеч по-заплетено от взаимоотношенията в турски сериал. Така електрическото поле въздейства и върху клетки, които не са част от структурите, които трябва да бъдат "излекувани". Тук идва и последната новост: така наречената оптогенетика. Оптогенетиката е сравнително ново направление в науката и представлява смесица между оптика, генно инженерство, молекулярна биология и невронауки. С нейна помощ могат да бъдат стимулирани или подтискани отделни клетки с невероятна точност. Целта е проста: да накараме определени клетки да отварят или затварят някои от своите йонни канали и по този начин да изграждат по наше разпореждане потенциал на действие, който е всъщност езикът, с помощта на който невроните говорят помежду си. Проблем: тези йонни канали трябва да са точно определени, за да са под наш контрол. Решението е гениално: има йонни канали, които са чувствителни към определена светлина - например към светлина, която е с определена дължина на вълната и е от определена част от спектъра на светлината. С тяхна помощ можем да контролираме дейността на цялата клетка, като прожектираме тази определена светлина върху йонните канали всеки път, когато желаем да променим функцията на клетката. Такива йонни канали за съжаление няма в мозъчните структури, които са цел на терапията на неврологичните и психиатрични болести. Т.е., те трябва да бъдат "вкарани" отвън. Вируси, чиито генетичен материал кодира за такива йонни канали, биват инжектирани селективно в мозъчната област, която ни интересува. С помощта на специални биохимични и генетични технологии генетичният материал на тези вируси бива вграден и активиран в ДНК-то на клетката. Така клетката започва да произвежда чуждия генетичен материал и не след дълго си има свои собствени чувствителни към светлина йонни канали, които биват вградени в нейната мембрана и изпълняват там своята функция: да правят това, което ние им кажем да правят (т.е. да се отварят и затварят), всеки път когато пуснем определената светлина върху им. Светлината се провежда по много тънки оптични влакна, които както при ДМС биват вкарани дълбоко в мозъка. Резултатът е повече от убедителен, а възможностите, които ни се откриват, огромни. С оптогенетиката могат да бъдат стимулирани точно определни клетки, почти без нежелани странични ефекти върху други аспекти на поведението, възприятието и характера. Така могат да бъдат променени целенасочено и определени аспекти от патологичното поведение на психиатрични пациенти или пък да бъдат премахнати страданията на неврологичните пациенти. За момента оптогенетиката се прави само с гризачи, но със сигурност ще дойде времето, когато ще бъдат направени първите опити и с примати - с маймуни, а после и с хора. А при една технология, която е по-ефективна от дълбоката мозъчна стимулация и няма нейните странични ефекти, е само въпрос на време да се разпростре из целия свят и да навлезе дори и в други сфери на обществото освен здравеоопазването. Някои хора вече изказват предположението, че дълбоката мозъчна стимулация и оптогенетиката, които са в състояние да накарат опитни животни като гризачи или насекоми да се движат когато и както ние пожелаем, могат да стигнат и дотам да ни осигурят нови играчки: или с имплантирани електроди, или пък генно модифицирани с йонни канали чувствителни към светлина. Крайният резултат и в двата случая е например плъх с дистанционно. Какво бихте казали за това?

Далеч по-достойни за дискусия обаче са въпросите за приложението на тези технологии върху хора: можем ли да прилагаме оптогенетична терапия на пациенти? Може ли да използваме ДМС и оптогенетиката вместо сутрешната чаша кафе - ставайки, си теглим по няколко бързи токови/светлинни импулса и в резултат на това определени структури в мозъка ни вече са толкова стимулирани, че можем да се справим с дневните задължения без никакъв проблем. Спомням си един доклад от конференция, на която бях миналата година. Един екип от лекари беше имплантирал ДМС на една пациентка с обсесивно-компулсивно разстройство. Симптомите Ѝ (ако не се лъжа в случая беше прекалено често и интензивно миене на ръце) не се бяха подобрили в резултат на лечението, но пък за сметка на това тя се чувствала всеки път невероятно щастлива, когато електродите били активни и стимулирали определени подкорови структури на мозъка Ѝ. Лекарите поискали да махнат електродите и да прекратят ДМС-лечението, но тя отказала. Въпреки че симптомите все още били налице, пациентката не страдала от тях, тъй като ДМС-стимулацията я карала да се чувства щастлива. Можете да си представите дилемата на лекарите: дали трябва да изпълнят желанието на пациентката си и да я оставят да се "ощастливява" с ДМС наволя, въпреки че това не променя по никакъв начин симптомите, заради които тя е постъпила в болница, или не? В крайна сметка са я убедили да прекрати ДМС-лечението, но този пример показва до какви дебати могат да доведат новите технологии в тази сфера.

Именно за дебатите ми беше мисълта. Написах всичките тези редове, най-вече за да покажа, че има и други технологични и ГМО-играчки, които тепърва ще навлизат в употреба - първо в здравеопазването, а после навярно по някакъв начин и в други области на обществото ни. И ако хората не могат да водят дебати нормално, а бързат да отхвърлят, наругаят и напсуват всичко, което е ново и се различава от тяхното мнение, едва ли ще стигнем далече.

За финал пускам адреса на едно филмче, което показва оптогенетиката в действие. Мишката е с имплантирана оптогенетична технология и това, което стърчи от главата Ѝ, е канюлата, през която минават оптичните влакна, провеждащи светлината. Забележете как мишката е сравнително кротка в началото, но започва да се движи веднага, щом светлината (синя на цвят!) протече по влакната, стигне до целевите мозъчни моторни структури и ги активира. Светлината изгасва и мишката спира да тича.

Филмчето: тук

Още едно нещо, което трябва да се види: доклад на Карл Дайсерот от Станфорд, един от най-известните учени в областта на оптогенетиката и приложенията Ѝ в психиатрията/неврологията. Говори за оптогенетиката тук.

Ето и малко статии за всичките методи, споменати от мен по-горе, и тяхното приложение:

1. Натиснете тук.

2. Натиснете тук.

3. Натиснете тук.

4. Натиснете тук.

5. Натиснете тук.

Снимката по-горе е от stanford.edu

Ботичели, Фройд и невробиологията

2010-02-09T09:41:00.000-08:00

През уикенда имах щастието да посетя изложба на Ботичели. Тъй като съм почти пълен лаик на тема изкуство ще се въздържа от "професионални" коментари за качеството на изложбата. Като обикновен човек, който е прекарал 2 доста приятни часа сред картините на изложбата и е успял да се наслади на това време без да обръща внимание на тълпите суетящи се лели и чичовци, които заедно с развеждащите ги служители на музея успяваха да организират по-големи струпвания пред картините от хора пред място, където раздават нещо безплатно, бих могъл да кажа само едно: хареса ми изключително много.

Картината, която ми направи най-силно впечатление, беше "Палада и кентавърът".

Снимка: wikipedia.org

Сигурен съм, че има и други интерпретации на картината, както и че човек може да се разпростре надълго и нашироко, говорейки за смисъла ѝ. Това, което аз разбрах от аудио-гида, който човек може да използва, разхождайки се из галерията, и което за мен звучи доста точно, е, че изобразената Минерва или Атина Палада (жената с алебардата) е символ на мъдростта и разума, които побеждават първичните, животински инстинкти и мотиви, изобразени чрез фигурата на Кентавъра. Така Кентавърът, който е наполовина човек и наполовина животно (т.е. доста точно олицетворение на човешките първични страсти), остава под властта на ръката на Минерва/Атина Палада (която явно символизира доводите на разума, а на картината е хванала победоносно Кентавъра за косата).

Освен с красотата и замисъла си, картината ме впечатли и с друго. Сетих се, че мотивът за битката между две "страни" на човешката душа го има и в някои области на науката - психологията, медицината и невробиологията.

Доколкото човек може да нарече психоанализата наука (мисля, че и друг път съм споменавал, че не съм от най-големите фенове на Фройд), нейният баща Зигмунд Фройд също е постулирал схватките между първичното и разума/моралните идеали - представени в неговите творби най-вече чрез концепциите на "То" и "Свръх-Аз" - като решаващи за поведението и психичното състояние на човека. Моралните и разумни доводи на "Свръх-Аз"-а трябва да надделеят над импулсите на "То", за да може човек да бъде горе-долу пригоден за живеене в едно общество с други хора и да не се впусне в кръговрат от непрестанни първични страсти.

Интересното е, че подобни виждания, разбира се в доста по-друг и по-научен вид, са застъпени и в модерната психология/медицина/невронаука. Сред някои от мозъчните системи, които играят изключително важна роля за поведението на човека, са две определени, които доста напомнят на кентавъра и на Минерва/Атина Палада на Ботичели. От една страна определени мозъчни подкорови ядра и структури ("Кентавърът") са важни не само за изпитването на удоволствие, но и за оценката на това, което ни се случва и с което се сблъскваме, от което се раждат и нашите мотиви и страсти, тласкащи ни към извършването на определени дейности. От друга страна тези мозъчни региони си взаимодействат и в повечето случаи са под контрола на други мозъчни области ("Минерва/Атина Палада"), например префронталната кора, които със своите неврони им "слагат юздите". Случаите, когато контролиращите региони от префронталната кора не успяват да "обуздаят" подкоровите и някои други мозъчни региони, служещи на "първичната" мотивация, могат да бъдат срещнати при зависимостите (виж например тук или тук, но имай предвид, че зависимостите имат и много други аспекти!).

"Шифърът на Леонардо" и закодираното послание на Леонардо да Винчи ряпа да ядат. Не бих се учудил ако Ботичели тайно е ходел на курсове по невробиология :) Явно темата за битката между страсти и разум е доста стара. И обхваща не само изкуството, но и науката. Обваща дори и живота и ежедневието на всеки един човек...

Волен Сидеров и Юрий Галев: тестостеронът на българските политици

2010-02-03T21:54:00.000-08:00

Разбирам от различни сайтове, че Волен Сидеров е имал среща с немската полиция на летището на Франкфурт на Майн. Според повечето медии (виж например тук), както и според говорителя на Министерството на външните работи Драговест Горанов, който е потвърдил това пред някои от медиите, Сидеров е бил задържан от полицията заради непристойно поведение на борда на самолет на „Луфтханза”. За задържан български депутат от крайнодясна формация потвърдил и говорителят на федералната полицейска дирекция на летището във Франкфурт на Майн Армин Тийл (тук). Според самия Сидеров това е „дезинформация” и той всъщност е имал само „едно обяснение с персонала на самолета и с летищния персонал”. Коя от двете позиции е по-близо до истината и дали Сидеров наистина е бил задържан от полицията, ще оставя на времето, медиите (най-вече немските) и говорителите на немската полиция да покажат.

Тази малка случка привлече вниманието ми не само заради факта, че аз самият живея във Франкфурт на Майн, но и защото ми напомни за една друга също толкова „малка” случка отново с представител на „Атака”, която нашумя наскоро. Преди няколко дни Юрий Галев, общински съветник от „Атака”, преби с помощта на свои приятели двама охранители на ски-лифт, защото охранителите не били пуснали сина му да ползва лифта без билет (виж репортаж и кратко видео от близка до мястото на инцидента камера). Дори и да оставим настрана този ярък пример за липса не само на възпитание, но и на интелектуални способности, които да надхвърлят тези на средностатистически кечаджия, както и последвалите наглост и безочие, състоящи се в това, че полицаите дошли, поговорили си с Галев и компания и след това си тръгнали без да предприемат нищо (а задържането на Галев е станало едва по-късно), прави впечатление съществуването на няколко конфликтни и не особено компетентни в социалните взаимоотношения личности в българската политика. За да не бъда обвинен в необективност, трябва да призная, че представители и на други политически сили освен тази на „Атака” са правили впечатление на обществото със своите не много джентълменски обноски или директно казано с просташко и агресивно поведение (припомням например Камен Влахов от НДСВ и случката с вдигнатата му кола). Агресията като начин за решаване на проблемите явно не е чужда и на премиера ни Бойко Борисов, който разказа как заварил дъщеря си разплакана и после набил приятеля ѝ (тук). Може да има случки с депутати и от други партии, за съжаление сега не се сещам за повече.

Логично е човек да се запита каква е причината някои от фигурите на българската политическа сцена да постъпват понякога по не най-джентълменския начин и да показват известна агресия. Някои може би ще кажат, че българските политици се отличават с високо ниво на тестостерон. А тестостеронът, както биха допълнили същите тези някои, знаем, че води до агресия.

Да, ама не. Наскоро в Nature беше публикувано изследване на Айзенегер, Фер и техни колеги (тук), което показва, че високите концентрации на тестостерон не водят задължително до повече прояви на агресия. Идеята на изследването е колкото проста, толкова и брилянтна:

За действието на тестостерона има две хипотези. Едната, тази, която го свързва с агресията, произтича от данни, които сочат, че примерно затворници (мъже И жени!) с високи концентрации на тестостерон лежат за по-тежки престъпления и са по-склонни да влизат в конфликти и да нарушат правилата на затвора по време на излежаването на присъдата си. Т.е., много тестостерон те кара да искаш по-честичко да счупиш нечия кратуна или да се изрепчиш на някого.

Другата хипотеза, която не е толкова известна, предполага, че индивидите с високи концентрации на тестостерон не са отначало сами по себе си агресивни личности, а се стремят да запазят социалния си статус, когато той е застрашен. Съвсем естествено е в криминалната среда или в затвора, където социалният статус се измерва именно в антисоциални постъпки, това да води индиректно до агресия. Т.е., много тестостерон не буди директно в теб желанието да счупиш нечия кратуна или да се изрепчиш на някого, а да продължиш да бъдеш или пък да станеш по-важен и по-голям шеф. А такъв можеш да (о)станеш в среда като затвора само ако счупиш нечия кратуна или се изрепчиш на някого.

Във въпросното изследване, публикувано в Nature, участват 121 жени, като задачата, която им била поставена, била да играят по двойки една простичка игра. В играта участник А е предлагащият, а участник Б е отговарящият. А получава начална сума от 10 франка. От тези 10 франка А трябва да предложи на Б определена част, като сам може да определи колко да му предложи – 5, 3, 2 или 0. Б няма право да прави сам предложение, а трябва само да каже „да” или „не” на предложението на А. Ако приеме, двамата си разделят парите по предложения от А начин. Ако отхвърли предложението, никой от двамата не взима никакви пари и 10-те франка биват загубени и за двамата. Накратко, ако А е справедлив и се държи що-годе социално, ще предлага по-често по 5 франка на Б, така че и двамата да спечелят по нещо в крайна сметка. Ако пък А се държи агресивно, грубо и егоистично, той ще предлага на Б несправедливи суми (примерно 0 или 2 от общо 10 възможни франка), като в крайна сметка никой от двамата няма да спечели нищо. Разбира се, повечето хора се държат сравнително справедливо, защото иначе не биха спечелили нищо. Сега идва ключовият момент - ако на участниците от тип „А” им бъде дадено известно количество тестостерон, има две възможности за по-нататъшно развитие, които съответстват на двете хипотези за въздействието на тестостерона върху поведението:

Възможност номер 1. В следствие на въздействието на тестостерона А се държи по-гадно, става агресивен и предлага по-несправедливи оферти на Б.

Възможност номер 2. По принцип Б би отхвърлил едно предложение, ако му се струва, че А е несправедлив и предлага нечестни оферти. Т.е., за да може А да запази социалния си статус на „справедливо предлагащ” в тази игра и да избегне социална конфронтация с Б, той трябва да предлага горе-долу по равно разпределени суми. В следствие на въздействието на тестостерона А обаче би се стремил още по-усилено неговите предложения да бъдат приети, а не отхвърлени от Б, за може да бъде запазено неговото социално положение на справедливо предлагащ играч. С други думи, А ще предлага по-справедливи суми на Б.

Как се развили нещата? Едни от „предлагащите” участнички в експеримента получили преди самия експеримент 0.5 mg тестостерон, а други – 0.5 mg плацебо (т.е., субстанция, която била приета по същия начин, но иначе нямала никакво особено въздействие). Резултатът?

Участничките, получили тестостерон, предлагали действително по-справедливи суми от останалите участнички. Т.е., хипотезата, че тестостеронът прави автоматично човек агресивен, е невярна. В една игра като тази, където човек трябва да бъде справедлив и честен към партньора си, за да запази социалния си статус и да не бъде „отхвърлен”, тестостеронът явно не води до агресивни постъпки като например абсурдно нечестни оферти, а задейства точно обратното – хората избягват по-често социалните конфликти, които биха възникнали от несправедливи оферти. Изводът е, че тестостеронът разкрива своето въздействие в зависимост от контекста, в който човек се намира. Разбиването на нечии глави в затвора е начин да се запази собствения социален статус на бияч и човек, с който шега не бива. Предлагането на равни суми в описаната игра също е начин човек да не загуби статуса си или повреди имиджа си.

Интересно е, че след края на експеримента участничките били попитани какво според тях са получили: плацебо или тестостерон. Тези, които смятали, че са получили тестостерон, се държали по-агресивно (т.е., правили по-несправедливи оферти) от другите! И това независимо от факта, дали те наистина били получили тестостерон или не. С една дума, убедеността в правотата на това, което уж „всички знаят” ("тестостерон = агресия" или хипотеза номер 1), е повлияла също доста силно на поведението на участничките.

Чудя се каква ли е истината за някои от българските политици. Дали наистина имат високи нива на тестостерон? Ако отговорът е да, то тогава те може би се опитват да запазят или спечелят някакъв социален статус – Галев като набие охранителите на лифта, а Сидеров като се сдърпа със стюардесите или като „обвини” Яне Янев в хомосексуализъм. Ако пък отговорът е не, то тогава мистерията на българските политици остава пълна. Защо ли би потрябвало на някои от политиците да се бият и държат просташки? Та те са толкова възпитани и интелигентни...

Вип-икебана

2010-01-29T03:16:00.000-08:00

Докато преглеждах сутрешната порция от блогове, попаднах на една доста добра статия от блогъра д-р Колевски. В една част от нея той разказва, че на сайта bg-vip.com имало лого с текста "От учене не се умира, но трябва ли да се рискува", и съвсем справедливо се възмущава, като сравнява сполучливо откритото проповядване на неграмотност с наглостта на детската порнография. Поразрових се и се уверих със собствените си очи, че наистина на споменатия сайт може да бъде прочетен текстът "Никой не е умрял от учене, но защо трябва да рискувам!". Това, което най-много ме шашна, е, че същият текст е в рубриката "Мисъл на деня". Като оставим настрана факта, че се запитах дали на този сайт няма всъщност само една мисъл за целия ден и може би затова я наричат "мисъл на деня", представата за това, каква би могла да бъде мисълта на седмицата или на годината, ме ужаси. И за да не попадна случайно и на тази рубрика, курсорът на мишката ми бързо-бързо натисна хиксчето в горния край на екрана.

След това се замислих. Вчера бях в едно училище по линия на проекта "Brückenschlagen". Самият проект съществува вече от няколко години благодарение на града Франкфурт и организира учени от различни университети и научни институти от околността Рейн-Майн, които изнасят лекции в училищата. Лекциите се провеждат по-разчупено отколкото в университетите и имат за цел не само да запознаят учениците с различни актуални и вълнуващи материи, но и да им покажат, че науката може да бъде доста интересна. Всъщност самото име на проекта (Brückenschlagen) описва отлично основната идея: да се създаде "мост" между учениците и науката.

Както всеки може да се досети, не винаги цялата група от ученици, пред които човек се е изправил, слуша с интерес. Вчера в моите две групи няколко души си приказваха, нагъваха кифли или пък хъркаха тихичко, но това винаги е така. Хубавото е, че останалите 90 процента слушат. И задават въпроси. И изглежда им е интересно. Същите впечатления имаха и другите колеги от техните групи. И това независимо дали става дума за метаболизъм при животните, механизми на растеж на туморите, ХИВ/СПИН, съдебна медицина, зависимости, психология на развитието, експерименти с тежки йони или клетъчна и молекулярна анатомия. Всяка една от тези теми може да бъде представена по интересен начин, така че учениците да добият някаква представа и за другата, далеч по-голяма и по-вълнуваща част на науката, която за съжаление често остава скрита от обществото.

Знам, че впечатлението ми от мисълта на деня на българската вип страница не може и не бива да бъде сравнявано с впечатлението, оставено вчера у мен от немските ученици. Едното е клюкарска страница в интернет. Другото е проект, зад чиито гръб стои градът Франкфурт, както и различни учени от университетите. Две различни неща, които имат съвсем различни цели. Но въпреки това се замислих, че при положение, че в България поне доколкото знам инициативи, които да правят "мостовете" между ученици и наука възможни, няма или са малко, е тъжно и неправилно да унищожаваме грамотността, която има шанс да се развие и превърне в такъв "мост". Една "мисъл на деня" от някакъв си клюкарник може и да няма кой знае какво драматично въздействие, но пък денонощното бомбардиране с биг брадъри, блясъци, випове, икебани и дървеса, денсове и всякакъв друг шит, може да надделее и ако тогава няма какво да възстанови равновесието, става страшно.

П.С. Интересното е, че в Германия има и инициатива "Детски университет", където децата отиват веднъж в годината в университета и могат да задават въпроси на чичковците и лелките зад катедрата, които пък имат възможността да ги запалят от рано по науката.

Румяна Желева, зрителните измами и баскетболните топки

2010-01-22T03:33:00.000-08:00

Макар и темата да не е от най-актуалните вече, бих искал да кажа няколко думи по нея.

Некомпетентното представяне на Румяна Желева при изслушването ѝ за поста на еврокомисар беше очевидно. Последвалите критики и негативни оценки бяха очаквани с оглед на доста слабите отговори на г-жа Желева. Цялата случка може да бъде обобщена по следния начин:

слабо представяне => негативна оценка => оттегляне на кандидатурата

Г-жа Желева обаче явно вижда нещата по друг начин (виж тук). За нея, както става ясно от изказването ѝ, нещата са се развили ето така:

негативна оценка => слабо представяне => оттегляне на кандидатурата

От думите ѝ аз разбирам, че негативната кампания, подета от самото начало срещу нея, е била причината тя да се провали на това изслушване. Ако не била тази кофти нагласа спрямо нея, тя щяла да се представи чудесно. Това ми напомня донякъде за зрителната илюзия „слепота, причинена от движение” (motion induced blindness, MIB) и новите открития във връзка с нея, публикувани наскоро в авторитетното научно списание Current Biology.

MIB е зрителна измама, която може да видите на тази страница. Накратко казано, ако на екрана бъдат показани няколко малки кръгчета, които са неподвижни, и участникът в експеримента фиксира с поглед центъра на екрана, а върху кръговете бъде насложена специална визуална решетка, която се върти, субективното възприятие на участника относно кръговете се променя периодично. Човек ту възприема всички кръгчета като показани на екрана, ту вижда как някои изчезват и после пак се появяват. А те си седят през цялото време там, изобщо не помръдват. Чудесна зрителна илюзия, малко повече информация за която може да бъдат намерена от тези, които се интересуват от нея, тук или тук.

Новото при тази илюзия и общото ѝ с Румяна Желева е въпросното изследване, което наскоро беше публикувано в Current Biology. Д-р Ву и другите учени от групата, провела въпросния нов експеримент, използвали MIB в малко по-друг вариант. Всеки път, когато някой от кръговете „изчезвал” от възприятието на участниците (т.е. те вярвали, че не го виждат, макар че той продължавал да бъде там), компютърна програма автоматично включвала за много кратко време проблясваща светлина в центъра на кръга. Тази проста манипулация „връщала” обратно „изчезналия” кръг във възприятието на хората, които казвали, че сега го виждат отново. Интересното и съществено откритие на този експеримент било обаче, че според участниците първо се появявал кръгът, а чак след това проблясващата светлина – мнение, което нямало нищо общо с реалността. Защо и как човешкият мозък „обръща” последователността на събитията при този простичък експеримент и поставя следствието (възвърналия се във възприятието кръг) преди причината (проблясващата светлина), може да прочетете в самата статия (може да бъде намерена тук). Демонстрация на самия експеримент, върху който се базира статията, може да намерите пък тук.

Лошото в случая с г-жа Желева е, че тя очевидно също като възприятието на участниците в експеримента бърка причината със следствието и смята, че негативните настроения срещу нея са причината тя да се представи не толкова успешно в решителното изслушване в Европейския парламент. Още по-лошото е, че в случая на г-жа Желева не става дума за кръгове и проблясващи светлинки на екрана на компютър, а за евродепутати и еврокомисари.

В контекста на политическите новини, които намират своето странно съответствие в света на науката, разбрах, че съвсем между другото е минал през българския парламент един закон, който ограничава правата за граждански протест (Закон за изменение и допълнение на закона за събранията, митингите и манифестациите). Малко повече подробности за този закон може да намерите при Комитата и Нървъс Шарк. И докато чета как този закон е минал на второ четене, а явно немалка част от обществото не е разбрала за това или пък не дава пет пари дали ще може да протестира на определени места, ако например нарушават правата му, се сещам за едно доста старо филмче, което отново е на тема възприятие и съзнание. Няма да обяснявам за какво става дума, сами ще разберете. Цъкнете тук.

Сега разбирате ли как се е промушил този закон, без повечето хора да му обърнат внимание? Явно хората са били заети да броят колко епизода още остават до последното излъчване на „Перла”, да броят рокадите в Министерски съвет или пък вниманието им е било отклонено от броенето на някакви други баскетболни топки.

П.С. Повечето хора разбират за какво става дума в клипчето с баскетболната топка действително едва в края на филма...

От ЗЕС и МВР до хлебарките и роботите

2010-01-14T11:09:00.000-08:00

В Wired открих статия от миналата година, която изброява 10-те най-впечатляващи видео-материали за научни проекти от областта на кибернетиката, невронауките и роботиката. Критериите за избор на точно тези 10 филмчета не са ясни, но това все пак е неофициална класация, целяща единствено да популяризира по-значимите киборг-новости.

От тези 10 аз избрах 3-те, които на мен ми се струват най-интересни, и прибавих малко коментар от мен:

3. Робот, управляван от хлебарка (натиснете тук за видеото)

Доста впечатляващ материал за това как гигантската мадагаскарска съскаща хлебарка (няма майтап, така се казва този вид животинка) може да бъде научена да управлява робот. Повече за проекта може да бъде намерено на тази страница, където авторът споменава и евентуалните приложения в областта на сигурността и военната техника. Във връзка с актуалните проблеми около Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и намерението на МВР да слухти навсякъде, където си поиска, представата как специални бойни хлебарки, обучени и разработени от МВР в Симеоново, се промъкват през канализацията на нищо неподозиращия гражданин, за да търсят доказателство за престъпления, ме втрещи.

2. Насекоми с дистанционно управление (натиснете тук за видеото)

Няколко примера за различни експерименти, където целта е с помощта на електроди, имплантирани в мускулите или невроните на насекоми, да бъде постигнат контрол върху тяхното поведение (малко повече информация за тези примерни проекти тук). Изключително бързо развиващ се клон на науката, където се използват не само насекоми, но и мишки, плъхове, червеи и всякакви други видове животни, а от известно време и... хора. Изследванията с човешки участници са разбира се по-скоро терапевтично приложение на стимулация на определени мозъчни области при различни видове пациенти отколкото строги научни експерименти. При животните се използва междувременно не само електрически ток за стимулиране или подтискане на активността на мозъчните клетки, а и един друг нов подход, който благодарение на комбинацията между оптика, генетика и невронауки позволява контролирането на дейността на невроните чрез оптични влакна и светлина. Това обаче е една не само интересна, но и доста дълга тема, която смятам да оставя за по-нататък. Иначе от изследванията с насекомите, които биват описани във видео-материала, са силно заинтересовани (познайте кой?) военните: моля, превключете отново на сценария с МВР и ЗЕС, само че този път си представете как малкият шпионин, въоръжен с пипала и електроди, се вмъква не през канализацията, а влетява през дупка в мрежата за комари на отворения ви прозорец.

1. Робот, управляван от човек чрез мозъчно-компютърен интерфейс (натиснете тук за видеото)

Бях писал за Аватар, brain-machine и brain-computer interface (BCI) преди известно време тук. В проекта, от който идва видеото, е постигнато едно доста интересно приложение на BCI: като регулират сами мозъчната си дейност, участниците са в състояние да задвижат цял робот, който може не само да ходи, но и да вдига разни дребни предмети. Според мен едно страхотно постижение, което ако бъде доразвито още малко, може да бъде от невероятна помощ за всичките парализирани хора, които са обречени да чакат докато науката измисли начин, чрез който да се постигне пълна регенерация на нервните клетки. Приложения са възможни и в други сфери, не на последно място за съжаление и във военната област. Повече информация за лабораторията, развила BCI-робота, може да бъде намерена тук.

Цялата статия от Wired се намира тук. Някои от другите 10 видео-материали съм ги споменавал вече: маймуната, която с помощта на мозъчната си дейност и ръка-робот успява да си похапне банан (виж статията за Аватар); ръката-робот, която бива свързана с човешка тъкан при пациенти с ампутирани крайници (виж линковете, които съм дал в коментарите на статията за Аватар).

Снимки: Concept Lab, Infinite Unknown, YouTube

Румяна Желева, Бусманци и домовете

2010-01-12T16:21:00.000-08:00

Направи ми впечатление репортажът на Иван Кулеков за дома за нелегални бежанци и имигранти в Бусманци. Нямаше да разбера за този дом, ако не бях попаднал случайно на сайта на Светла Енчева, където може да бъде видян и самият репортаж.

Гледам репортажа и си мисля, че в дома в Бусманци съвсем очевАдно се потъпкват човешки права: колкото и един репортаж да не може да бъде напълно обективен, колкото и да е възможно винаги да има две страни на истината, не е човешко някой да бъде държан 7 месеца в изолатор, нито пък някой да бъде ритан, защото раните, които са му останали след като се е самозапалил от отчаяние, го болят и той не може да върви в крачка с останалите в строя.

Гледам репортажа за Бусманци и се сещам за разследването на Яна Бюрер Тавание, което показа един доста потресаващ откъс от абсолютната мизерия, липсата на компетентни грижи и също толкова грубото (макар и извършвано по друг начин) потъпкване на човешки права, които царят в повечето институции за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България.

Гледам и изказването на Румяна Желева пред евродепутатите по повод поста еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи. Размишлявам над идеята ѝ да отиде на място в кризисни зони като Аденския залив, Конго, Афганистан и Газа, за да координира хуманитарната помощ на Европейския съюз.

Накрая май стигам до извода, че нямаше да е зле, ако можеше някой да координира действията в помощ на тези хора в България, които най-много се нуждаят от подкрепа. За целта този някой даже не би имал нужда непременно да ходи до всички „кризисни региони“ в България. Достатъчно е като първа стъпка да направи така, че да се промени статуквото на тези „домове”, които са винаги възможно най-далече от нашия поглед и където винаги крием всичко, що е различно, друго и непознато за нас. И да се погрижи да няма повече случаи на хора, които се плашат от думата „дом” и я свързват не с уюта, топлината и сигурността на мястото, където живееш, а със страха, неизвестността и обречеността на някаква институция, където си затворен.

Разходка из мозъците на престъпници и психопати

2010-01-08T04:23:00.000-08:00

Питали ли сте се някога що за мисли минават през ума на Малкия и Голям Маргин, на Баретата, на Митьо Очите и на всички останали хора с причудливи прякори, вариращи от Картофа до Кюнеца? Чудили ли сте се някога дали хора, обвинени в извършване на престъпление, могат да бъдат хванати в лъжа при даването на показания и това да бъде използвано срещу тях? Мислите ли, че хора, които са извършили ужасяващо престъпление като например умишлено убийство на малко дете, могат да бъдат оневинени на базата на биологични и съдебно-психиатрични доказателства, сочещи, че те страдат от психопатия?

Независимо какви ще бъдат вашите отговори и коментари на тези въпроси, това са проблеми, върху които след известно време не само юристи, но и философи, а защо не и цялото общество ще размишляват още по-усилено, отколкото го правят в момента. Не, не вярвам да има нещо философско в същността на хора с прякори като Тиквата, Бъчвата и Компира. Причината е по-скоро, че философите наред с юристите и другите хора, занимаващи се с подобни въпроси, ще трябва да излязат с някакво становище по проблема, за който ще ви разкажа накратко в следващите няколко изречения.

Наскоро в САЩ за първи път в съдебната история бяха използвани официално резултати от изследване на подсъдимия с функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР) като доказатество, целящо да смекчи вината му. Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е метод на невронауките, за който навярно повечето от вас са чували, че бива използван, за да се направят снимки, подобни на рентгеновите. Така е – ЯМР може да се използва за добиване на доста добри снимки на различни части от тялото, включително и на черепа и мозъка. Хубавото е, че не работи на принципа на рентгена или компютърната томография и затова е безвреден, т.е. няма вредно облъчване. Използват се силни магнитни полета и радиовълни, но освен ако нямате пейсмейкър, метални части в тялото и други подобни, няма от какво да се страхувате при изследване с ЯМР. Предимството на фЯМР-изследването пред обикновеното ЯМР-измерване е, че може да измерва не само анатомията на черепа и мозъка, но и функцията на мозъка – т.е. мозъчната дейност. Комбинирайте двете неща и можете да кажете с доста голяма точност как и къде точно фЯМР-сигналът в мозъка на един човек се променя в зависимост от това какво върши, мисли, вижда, чува или усеща този, когото измервате.

Картината на Пиер-Пол Прюдон "Справедливост и Божествено Отмъщение преследват Престъпление". Дали в бъдеще те ще могат да го застигнат с помощта на новите технологии?
Снимка: wikipedia.org

Поводът за мисловния ми скок от интелектуалните низини на дебелите вратове, златните ланци и бандитските сдружения до върховете на модерната медицинска технология е американското 10-годишно момиченце Джанин Никарико, което е било убито през 1983г. Обвиняемият за престъплението Брайън Дъган излежава две доживотни присъди за други две убийства. През 2009г. се гледа делото срещу Дъган за убийството на малката Джанин, като прокуратурата иска смъртна присъда за Дъган. Защитниците му издействат той да бъде изследван от Кент Киел, известен американски учен, който изследва мозъчните функции на престъпници, окачествени от съдебни експертизи като психопати и лежащи в затворите на САЩ.

Ще използвам възможността да вметна една интересна подробност за споменатия американски учен: д-р Киел е финансиран едновременно от 4 проекта от National Institutes of Health в САЩ, които плащат разходите, възлизащи на $ 900 000 (деветстотин хиляди долара) годишно, за да може Киел да се разхожда из щата на Ню Мексико с мобилния си ЯМР-скенер и разрешително от губернатора за извършването на изследователски дейности върху затворници от всичките 12 държавни затвора на територията на Ню Мексико. Подвижният ЯМР-скенер (който е, разбира се, способен и на фЯМР-измервания) струва около $ 2.3 000 000 (2.3 милиона долара) и се помещава в специален камион, дълъг 15-метра. Целта на проекта на Киел е да разбере по какъв начин се различава мозъкът на така наречените „психопати” – хора, неспособни на съчувствие към болката на другите, неспазващи социални и морални норми, импулсивни и способни на всякакви деяния, за да постигнат това, което искат – от мозъка на обикновените хора. Като „психопати” са окачествени от съдебно-психиатрични експертизи някои от хората, лежащи в затворите на Ню Мексико и тъкмо те са обектите на изследванията на д-р Киел. Резултатите са повече от интересни: в някои от мозъчните области, които са отговорни за или отразяват феномени като емпатия, разбиране на чуждата болка, регулиране на импулсивни реакции и т.н., така наречените психопати наистина показват нарушена дейност в сравнение със здрави, „нормални” хора.

Не, това не е новата каравана на някой незаконно забогатял бизнесмен с безброй луксове и екстри, а мобилен ЯМР, подобен на този, с който Киел обикаля затворите на Ню Мексико и изследва психопати.
Снимка: medical.siemens.com

Киел прави фЯМР-измерване на Дъган, подлага го и на други тестове и изследвания. Заключението му е, че мозъчната дейност на Дъган е същата като тази, която той и науката познават от изследвания на психопати. Не претендира, че патология на мозъка на Дъган е била причина за неговото деяние 26 години преди самото изследване, но заключенията му биват използвани от защитата на Дъган като доказателство, което трябва да смекчи вината на техния клиент и да го избави от смъртната присъда. Въпреки резултатите от изследванията на Киел върху обвиняемия Дъган, Дъган бива осъден на смърт.

Това е само един отделен случай от многото, които в бъдеще със сигурност ще бъдат разглеждани в съда с помощта на експерти от областта на невронауките. Този смел поглед върху нещата не подлежи на съмнение, тъй като невровизуализиращи методи като фЯМР търсят и намират и други приложения в юридическата сфера: трескаво се работи например върху развитието и оптимизирането на фЯМР като модерен детектор на лъжата. Действително, фЯМР може да отчете разликата в мозъчната дейност при изричането на лъжа в сравнение с казването на истината.

Същевременно има и доста критики, насочени към въвеждането на фЯМР и други подобни технологии в съдебната сфера. Някои от тях са от чисто технологически вид: фЯМР-измерванията не са перфектни, сигналът не е свързан директно, а косвено с дейността на нервните клетки, а също така може да бъде манипулиран чрез начина, по който е зададен въпросът, чрез състоянието, вниманието, концентрацията на тествания, крайният резултат зависи от стратегията на анализ, която бъде избрана, и т.н. Къде отива личната отговорност, ако престъпниците търпят смекчени наказания или биват оневинявани в следствие на дейността на мозъка им, който се различава от този на мнозинството, е друг въпрос, който задават много от критиците на установяването на фЯМР като нов вид инструмент на съдебната или разследващата власт.

Дали в бъдеще технологии като фЯМР ще бъдат част от решението, определящо пътя от съдебната зала до решетките на затвора?
Снимки: machanemenachem.wordpress.com, advancedimaging.info, frylake.com

Компетентно мнение по тези и други подобни въпроси трябва да бъде дадено не само от правото, философията, психологията и медицината, но и от сравнително младите, но пък изключително интересни области на био- и невроетиката. Трябва обаче да се предвиди, че фЯМР и другите невротехнологии тепърва ще бъдат подобрявани. Както казваше професорът ми по неврофизиология, като става дума за развитие на медицински технологии, винаги трябва да се мисли в перспектива. Помислете например за апарата за изкуствено кръвообращение, който е почнал да се използва някъде между 1950 и 1960г. Умопомрачителен брой хора, които са били оперирани с помощта на този уред, са починали. Причината: все още технологията не е била достатъчно развита. Днес уредът се използва доста успешно най-вече в сърдечната хирургия, където в рамките на операцията трябва да замести за кратко време функциите на сърцето и белия дроб. И е спасил безброй животи.

С други думи, надеждата, че фЯМР и останалите подобни технологии ще се развият до такава степен, че да могат да бъдат използвани като точни, неподатливи на манипулация и обективни детектори на лъжата или пък с цел установяването на определена мозъчна патология като доказателство в съда, може би не е илюзорна или напразна. Доколко това е съвместимо с етиката и правото, е друг въпрос, който едва ли би могъл да бъде разгледан подробно и обективно в рамките на няколко изречения.

Интересно, дали перспективата, че някой може да установи със сигурност дали лъжат или не, както и дали са извършили престъпленията, в които са или биха могли да бъдат обвинени, би изплашила и възпряла от погазването на закона сегашните и евентуални престъпници на България, независимо от техния ранг и прякор?