24 декември 2010 г.
Щастлива Коледа
8 декември 2010 г.
Дисекция на лакомията и алтруизма
2 декември 2010 г.
Елитът на България - I know very well what you represent
3 ноември 2010 г.
Пътепис и петилетка
Едно от нещата, които нямаше как да не забележа след няколкодневно обикаляне в Пловдив: много от информационните табели са съвсем умишлено надраскани с черен/червен спрей. Причина: изцяло неизвестна. Извършител: много прост. |
20 септември 2010 г.
Тези деца толкова си могат
Ей толкова си могат тия деца (снимка: Фрогнюз) |
16 септември 2010 г.
Keep pushing: Вяра, Надежда и Любов
14 септември 2010 г.
Напред! Науката е грънци!
1 септември 2010 г.
"Тия мангали"
20 август 2010 г.
Акция "Моралните"
16 август 2010 г.
Нееевадааа
9 август 2010 г.
Акция "Шибаняците"
Шибан народ.
Шибани колеги.
Тези два израза бяха произнесени от Божидар Димитров преди няколко дни и мигновено се превърнаха в едни от най-често цитираните от медиите и обсъжданите по блоговете изказвания. Като цяло (почти) всички заявиха, че Б.Д. е преминал границата на доброто възпитание.
Б.Д. обаче не се дава лесно: казва, че думата "шибан" няма пейоративно значение и затова няма нужда да се извинява. Пък сигурно ще да е прав. А "майка му стара" от устата на министър по време на интервю за медия сигурно има копулативно значение. Тъй като същият министър се беше заел да бори отрицателния прираст на населението, този израз сигурно също би трябвало да бъде приет с обществено одобрение.
Не че сме цъфнали, та вързали. Докато Азис си развява гъза по билбордове, а Андреа си търкаля дините по плажа в ефирно време, културата на доста хора слиза до ниво, на което изрази като "шибани" и "майка му стара" са ежедневие и имат задължително присъствие във всяко трето изречение (при някои хора и във всяко второ, тъй като не могат да свържат повече от две смислени изречения). Така че не бива да се учудваме.
Б.Д. не иска да се извинява и смята, че той не е сбъркал никъде. Б.Д. е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина.
Аз смятам, че един министър трябва да се държи подобаващо, дори и когато държавата му е залята от простотия. Аз съм българин в чужбина и смятам, че Б.Д. е министър не само без портфейл, а явно и без подходящото възпитание и поведение за един министър.
Не че и всичките ни политици и министри са цъфнали, та вързали. Но това оправдание ли е?
Преди известно време бившият вече президент на Германия направи изявление, което предизвика ожесточена критика. Той прие яростната атака на политици и журналисти, които го обвиниха, че е застъпник на военни действия в защита на немските икономически интереси, като несправедлива и подаде оставка. Двата случая не могат да се сравняват, но съм изкушен въпреки това да направя една малка съпоставка: Б.Д. направи изявление, което предизвика ожесточена критика. Той прие яростната атака на журналисти и блогъри, които го обвиниха, че е наговорил доста просташки и вулгарни неща по време на интервю, като несправедлива и им каза, че няма да им се извинява. Чудесно, нали?
4 август 2010 г.
За алкохола с любов и научен подход
4 юни 2010 г.
От Франкфурт до Лозана: история за двете библиотеки
Наскоро се натъкнах на нещо, което може да направи едно такова преживяване още по-приятно. Открих на главната улица на квартала ми една малка, достъпна по абсолютно всяко време и отворена за всички, библиотека. Всъщност, на външен вид не представлява нищо особено: прилича на малка витрина, с рамка и полици от дърво, със стъклена врата.
1) вкусове всякакви, все на някой може да му харесва да чете John Sandford, докато друг пък по-скоро би си паднал по Han Suyin.
2) намират се даже доста добри неща от време на време:
The Blue Brain Project е проект, по който се работи в момента в Brain Mind Institute в Лозана, Швейцария. Целта му е най-простичко казано да постигне възможно най-добра компютърна симулация на мозъка и неговата дейност. Представете си милиардите клетки, от които е изграден човешкият мозък. Всяка от тези клетки изгражда със съседите си химични и/или електрически контакти, в следствие на което възникват трилиони синапси (местата, на които електрохимичната информация в нервната система бива предавана от една на друга нейна клетка). Всяка една клетка има своите протеини, йонни канали и всякакви други малки биологични машинарийки, за да може не само да поддържа себе си жива, но и да участва в комуникацията с нейните съседи. Представете си сега как цялото това неописуемо огромно множество от отделни елементи работи заедно и ще добиете може би една много малка представа за комплексната архитектура и функция на мозъка, на които обаче дължите всяка една от своите собствени функции - като почнете от това, че сте избрали да сложите точно този чифт чорапи днес и стигнете до там, че сте в състояние да пълзите с поглед по екрана пред вас, докато четете тези редове. Именно тази мозайка се опитват да наредят хората от The Blue Brain Project. Събират данни за функцията и характеристиките на отделните парчета от пъзела (гени, протеини, йонни канали, неврони, синапси и т.н.) и ги нареждат в компютърен модел. Целта е да бъде изграден (програмиран, проектиран, симулиран, изберете думата, която ви се струва най-подходяща) модел на една много малка част от кората на мозъка, а по-късно и на цялата кора. С годините това нещо трябва да се придвижи от мозъка на гризача, където се намира в момента, през други бозайници и да стигне до човешкия мозък. Основната идея е да бъде разбран по-добре мозъка в неговата цялост. Същото е и с всеки един пъзел - когато гледаш отделните парченца, всичко ти изглежда странно и не си сигурен, кое къде принадлежи. Събереш ли всички парченца на едно място, ти се изяснява картинката. Един готов, емпирично изпитан компютърен модел на мозъка може да бъде изключително полезен не само като носител на познания за това как са свързани помежду си нервните клетки и как подаден сигнал в единия край на системата води до промяна на активността в цялата система, но и в съвсем практически смисъл: всеки един модел може да бъде напасван спрямо индивидуални параметри, така че да бъдат провеждани симулации, засягащи отделни индивиди. Така би могло например по-лесно да се разбере как и дали определена интервенция (например психофармакологична) би повлияла върху определен човек с неговия индивидуален генотип и неговата нервна система с нейните особености. Т.е., това би било от огромна полза за така наречената персонализирана медицина.
Жаждата за знание и волята да бъде направено нещо, така че от събраното знание да бъде извлечена максимална полза и още възможности за по-нататъшно познание, е според мен общото между малката библиотечка със 100-200 книги във Франкфурт и огромната компютърна библиотека със симулираните нервни клетки, заемащи огромно число терабайтове и ангажиращи безброй процесори в Лозана.
Горещо препоръчвам и краткото филмче за Blue Brain Project, включващо и интервю с ръководителя му Henry Markram.
Bluebrain | Year One from Couple 3 Films on Vimeo.