Докато преглеждах сутрешната порция от блогове, попаднах на една доста добра статия от блогъра д-р Колевски. В една част от нея той разказва, че на сайта bg-vip.com имало лого с текста "От учене не се умира, но трябва ли да се рискува", и съвсем справедливо се възмущава, като сравнява сполучливо откритото проповядване на неграмотност с наглостта на детската порнография. Поразрових се и се уверих със собствените си очи, че наистина на споменатия сайт може да бъде прочетен текстът "Никой не е умрял от учене, но защо трябва да рискувам!". Това, което най-много ме шашна, е, че същият текст е в рубриката "Мисъл на деня". Като оставим настрана факта, че се запитах дали на този сайт няма всъщност само една мисъл за целия ден и може би затова я наричат "мисъл на деня", представата за това, каква би могла да бъде мисълта на седмицата или на годината, ме ужаси. И за да не попадна случайно и на тази рубрика, курсорът на мишката ми бързо-бързо натисна хиксчето в горния край на екрана.
След това се замислих. Вчера бях в едно училище по линия на проекта "Brückenschlagen". Самият проект съществува вече от няколко години благодарение на града Франкфурт и организира учени от различни университети и научни институти от околността Рейн-Майн, които изнасят лекции в училищата. Лекциите се провеждат по-разчупено отколкото в университетите и имат за цел не само да запознаят учениците с различни актуални и вълнуващи материи, но и да им покажат, че науката може да бъде доста интересна. Всъщност самото име на проекта (Brückenschlagen) описва отлично основната идея: да се създаде "мост" между учениците и науката.
Както всеки може да се досети, не винаги цялата група от ученици, пред които човек се е изправил, слуша с интерес. Вчера в моите две групи няколко души си приказваха, нагъваха кифли или пък хъркаха тихичко, но това винаги е така. Хубавото е, че останалите 90 процента слушат. И задават въпроси. И изглежда им е интересно. Същите впечатления имаха и другите колеги от техните групи. И това независимо дали става дума за метаболизъм при животните, механизми на растеж на туморите, ХИВ/СПИН, съдебна медицина, зависимости, психология на развитието, експерименти с тежки йони или клетъчна и молекулярна анатомия. Всяка една от тези теми може да бъде представена по интересен начин, така че учениците да добият някаква представа и за другата, далеч по-голяма и по-вълнуваща част на науката, която за съжаление често остава скрита от обществото.
Знам, че впечатлението ми от мисълта на деня на българската вип страница не може и не бива да бъде сравнявано с впечатлението, оставено вчера у мен от немските ученици. Едното е клюкарска страница в интернет. Другото е проект, зад чиито гръб стои градът Франкфурт, както и различни учени от университетите. Две различни неща, които имат съвсем различни цели. Но въпреки това се замислих, че при положение, че в България поне доколкото знам инициативи, които да правят "мостовете" между ученици и наука възможни, няма или са малко, е тъжно и неправилно да унищожаваме грамотността, която има шанс да се развие и превърне в такъв "мост". Една "мисъл на деня" от някакъв си клюкарник може и да няма кой знае какво драматично въздействие, но пък денонощното бомбардиране с биг брадъри, блясъци, випове, икебани и дървеса, денсове и всякакъв друг шит, може да надделее и ако тогава няма какво да възстанови равновесието, става страшно.
П.С. Интересното е, че в Германия има и инициатива "Детски университет", където децата отиват веднъж в годината в университета и могат да задават въпроси на чичковците и лелките зад катедрата, които пък имат възможността да ги запалят от рано по науката.
След това се замислих. Вчера бях в едно училище по линия на проекта "Brückenschlagen". Самият проект съществува вече от няколко години благодарение на града Франкфурт и организира учени от различни университети и научни институти от околността Рейн-Майн, които изнасят лекции в училищата. Лекциите се провеждат по-разчупено отколкото в университетите и имат за цел не само да запознаят учениците с различни актуални и вълнуващи материи, но и да им покажат, че науката може да бъде доста интересна. Всъщност самото име на проекта (Brückenschlagen) описва отлично основната идея: да се създаде "мост" между учениците и науката.
Както всеки може да се досети, не винаги цялата група от ученици, пред които човек се е изправил, слуша с интерес. Вчера в моите две групи няколко души си приказваха, нагъваха кифли или пък хъркаха тихичко, но това винаги е така. Хубавото е, че останалите 90 процента слушат. И задават въпроси. И изглежда им е интересно. Същите впечатления имаха и другите колеги от техните групи. И това независимо дали става дума за метаболизъм при животните, механизми на растеж на туморите, ХИВ/СПИН, съдебна медицина, зависимости, психология на развитието, експерименти с тежки йони или клетъчна и молекулярна анатомия. Всяка една от тези теми може да бъде представена по интересен начин, така че учениците да добият някаква представа и за другата, далеч по-голяма и по-вълнуваща част на науката, която за съжаление често остава скрита от обществото.
Знам, че впечатлението ми от мисълта на деня на българската вип страница не може и не бива да бъде сравнявано с впечатлението, оставено вчера у мен от немските ученици. Едното е клюкарска страница в интернет. Другото е проект, зад чиито гръб стои градът Франкфурт, както и различни учени от университетите. Две различни неща, които имат съвсем различни цели. Но въпреки това се замислих, че при положение, че в България поне доколкото знам инициативи, които да правят "мостовете" между ученици и наука възможни, няма или са малко, е тъжно и неправилно да унищожаваме грамотността, която има шанс да се развие и превърне в такъв "мост". Една "мисъл на деня" от някакъв си клюкарник може и да няма кой знае какво драматично въздействие, но пък денонощното бомбардиране с биг брадъри, блясъци, випове, икебани и дървеса, денсове и всякакъв друг шит, може да надделее и ако тогава няма какво да възстанови равновесието, става страшно.
П.С. Интересното е, че в Германия има и инициатива "Детски университет", където децата отиват веднъж в годината в университета и могат да задават въпроси на чичковците и лелките зад катедрата, които пък имат възможността да ги запалят от рано по науката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар