Макар и темата да не е от най-актуалните вече, бих искал да кажа няколко думи по нея.
Некомпетентното представяне на Румяна Желева при изслушването ѝ за поста на еврокомисар беше очевидно. Последвалите критики и негативни оценки бяха очаквани с оглед на доста слабите отговори на г-жа Желева. Цялата случка може да бъде обобщена по следния начин:
слабо представяне => негативна оценка => оттегляне на кандидатурата
Г-жа Желева обаче явно вижда нещата по друг начин (виж тук). За нея, както става ясно от изказването ѝ, нещата са се развили ето така:
негативна оценка => слабо представяне => оттегляне на кандидатурата
От думите ѝ аз разбирам, че негативната кампания, подета от самото начало срещу нея, е била причината тя да се провали на това изслушване. Ако не била тази кофти нагласа спрямо нея, тя щяла да се представи чудесно. Това ми напомня донякъде за зрителната илюзия „слепота, причинена от движение” (motion induced blindness, MIB) и новите открития във връзка с нея, публикувани наскоро в авторитетното научно списание Current Biology.
MIB е зрителна измама, която може да видите на тази страница. Накратко казано, ако на екрана бъдат показани няколко малки кръгчета, които са неподвижни, и участникът в експеримента фиксира с поглед центъра на екрана, а върху кръговете бъде насложена специална визуална решетка, която се върти, субективното възприятие на участника относно кръговете се променя периодично. Човек ту възприема всички кръгчета като показани на екрана, ту вижда как някои изчезват и после пак се появяват. А те си седят през цялото време там, изобщо не помръдват. Чудесна зрителна илюзия, малко повече информация за която може да бъдат намерена от тези, които се интересуват от нея, тук или тук.
Новото при тази илюзия и общото ѝ с Румяна Желева е въпросното изследване, което наскоро беше публикувано в Current Biology. Д-р Ву и другите учени от групата, провела въпросния нов експеримент, използвали MIB в малко по-друг вариант. Всеки път, когато някой от кръговете „изчезвал” от възприятието на участниците (т.е. те вярвали, че не го виждат, макар че той продължавал да бъде там), компютърна програма автоматично включвала за много кратко време проблясваща светлина в центъра на кръга. Тази проста манипулация „връщала” обратно „изчезналия” кръг във възприятието на хората, които казвали, че сега го виждат отново. Интересното и съществено откритие на този експеримент било обаче, че според участниците първо се появявал кръгът, а чак след това проблясващата светлина – мнение, което нямало нищо общо с реалността. Защо и как човешкият мозък „обръща” последователността на събитията при този простичък експеримент и поставя следствието (възвърналия се във възприятието кръг) преди причината (проблясващата светлина), може да прочетете в самата статия (може да бъде намерена тук). Демонстрация на самия експеримент, върху който се базира статията, може да намерите пък тук.
Лошото в случая с г-жа Желева е, че тя очевидно също като възприятието на участниците в експеримента бърка причината със следствието и смята, че негативните настроения срещу нея са причината тя да се представи не толкова успешно в решителното изслушване в Европейския парламент. Още по-лошото е, че в случая на г-жа Желева не става дума за кръгове и проблясващи светлинки на екрана на компютър, а за евродепутати и еврокомисари.
В контекста на политическите новини, които намират своето странно съответствие в света на науката, разбрах, че съвсем между другото е минал през българския парламент един закон, който ограничава правата за граждански протест (Закон за изменение и допълнение на закона за събранията, митингите и манифестациите). Малко повече подробности за този закон може да намерите при Комитата и Нървъс Шарк. И докато чета как този закон е минал на второ четене, а явно немалка част от обществото не е разбрала за това или пък не дава пет пари дали ще може да протестира на определени места, ако например нарушават правата му, се сещам за едно доста старо филмче, което отново е на тема възприятие и съзнание. Няма да обяснявам за какво става дума, сами ще разберете. Цъкнете тук.
Сега разбирате ли как се е промушил този закон, без повечето хора да му обърнат внимание? Явно хората са били заети да броят колко епизода още остават до последното излъчване на „Перла”, да броят рокадите в Министерски съвет или пък вниманието им е било отклонено от броенето на някакви други баскетболни топки.
П.С. Повечето хора разбират за какво става дума в клипчето с баскетболната топка действително едва в края на филма...
Некомпетентното представяне на Румяна Желева при изслушването ѝ за поста на еврокомисар беше очевидно. Последвалите критики и негативни оценки бяха очаквани с оглед на доста слабите отговори на г-жа Желева. Цялата случка може да бъде обобщена по следния начин:
слабо представяне => негативна оценка => оттегляне на кандидатурата
Г-жа Желева обаче явно вижда нещата по друг начин (виж тук). За нея, както става ясно от изказването ѝ, нещата са се развили ето така:
негативна оценка => слабо представяне => оттегляне на кандидатурата
От думите ѝ аз разбирам, че негативната кампания, подета от самото начало срещу нея, е била причината тя да се провали на това изслушване. Ако не била тази кофти нагласа спрямо нея, тя щяла да се представи чудесно. Това ми напомня донякъде за зрителната илюзия „слепота, причинена от движение” (motion induced blindness, MIB) и новите открития във връзка с нея, публикувани наскоро в авторитетното научно списание Current Biology.
MIB е зрителна измама, която може да видите на тази страница. Накратко казано, ако на екрана бъдат показани няколко малки кръгчета, които са неподвижни, и участникът в експеримента фиксира с поглед центъра на екрана, а върху кръговете бъде насложена специална визуална решетка, която се върти, субективното възприятие на участника относно кръговете се променя периодично. Човек ту възприема всички кръгчета като показани на екрана, ту вижда как някои изчезват и после пак се появяват. А те си седят през цялото време там, изобщо не помръдват. Чудесна зрителна илюзия, малко повече информация за която може да бъдат намерена от тези, които се интересуват от нея, тук или тук.
Новото при тази илюзия и общото ѝ с Румяна Желева е въпросното изследване, което наскоро беше публикувано в Current Biology. Д-р Ву и другите учени от групата, провела въпросния нов експеримент, използвали MIB в малко по-друг вариант. Всеки път, когато някой от кръговете „изчезвал” от възприятието на участниците (т.е. те вярвали, че не го виждат, макар че той продължавал да бъде там), компютърна програма автоматично включвала за много кратко време проблясваща светлина в центъра на кръга. Тази проста манипулация „връщала” обратно „изчезналия” кръг във възприятието на хората, които казвали, че сега го виждат отново. Интересното и съществено откритие на този експеримент било обаче, че според участниците първо се появявал кръгът, а чак след това проблясващата светлина – мнение, което нямало нищо общо с реалността. Защо и как човешкият мозък „обръща” последователността на събитията при този простичък експеримент и поставя следствието (възвърналия се във възприятието кръг) преди причината (проблясващата светлина), може да прочетете в самата статия (може да бъде намерена тук). Демонстрация на самия експеримент, върху който се базира статията, може да намерите пък тук.
Лошото в случая с г-жа Желева е, че тя очевидно също като възприятието на участниците в експеримента бърка причината със следствието и смята, че негативните настроения срещу нея са причината тя да се представи не толкова успешно в решителното изслушване в Европейския парламент. Още по-лошото е, че в случая на г-жа Желева не става дума за кръгове и проблясващи светлинки на екрана на компютър, а за евродепутати и еврокомисари.
В контекста на политическите новини, които намират своето странно съответствие в света на науката, разбрах, че съвсем между другото е минал през българския парламент един закон, който ограничава правата за граждански протест (Закон за изменение и допълнение на закона за събранията, митингите и манифестациите). Малко повече подробности за този закон може да намерите при Комитата и Нървъс Шарк. И докато чета как този закон е минал на второ четене, а явно немалка част от обществото не е разбрала за това или пък не дава пет пари дали ще може да протестира на определени места, ако например нарушават правата му, се сещам за едно доста старо филмче, което отново е на тема възприятие и съзнание. Няма да обяснявам за какво става дума, сами ще разберете. Цъкнете тук.
Сега разбирате ли как се е промушил този закон, без повечето хора да му обърнат внимание? Явно хората са били заети да броят колко епизода още остават до последното излъчване на „Перла”, да броят рокадите в Министерски съвет или пък вниманието им е било отклонено от броенето на някакви други баскетболни топки.
П.С. Повечето хора разбират за какво става дума в клипчето с баскетболната топка действително едва в края на филма...
Няма коментари:
Публикуване на коментар