12 януари 2010 г.

Румяна Желева, Бусманци и домовете

Направи ми впечатление репортажът на Иван Кулеков за дома за нелегални бежанци и имигранти в Бусманци. Нямаше да разбера за този дом, ако не бях попаднал случайно на сайта на Светла Енчева, където може да бъде видян и самият репортаж.

Гледам репортажа и си мисля, че в дома в Бусманци съвсем очевАдно се потъпкват човешки права: колкото и един репортаж да не може да бъде напълно обективен, колкото и да е възможно винаги да има две страни на истината, не е човешко някой да бъде държан 7 месеца в изолатор, нито пък някой да бъде ритан, защото раните, които са му останали след като се е самозапалил от отчаяние, го болят и той не може да върви в крачка с останалите в строя.

Гледам репортажа за Бусманци и се сещам за разследването на Яна Бюрер Тавание, което показа един доста потресаващ откъс от абсолютната мизерия, липсата на компетентни грижи и също толкова грубото (макар и извършвано по друг начин) потъпкване на човешки права, които царят в повечето институции за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България.

Гледам и изказването на Румяна Желева пред евродепутатите по повод поста еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи. Размишлявам над идеята ѝ да отиде на място в кризисни зони като Аденския залив, Конго, Афганистан и Газа, за да координира хуманитарната помощ на Европейския съюз.

Накрая май стигам до извода, че нямаше да е зле, ако можеше някой да координира действията в помощ на тези хора в България, които най-много се нуждаят от подкрепа. За целта този някой
даже не би имал нужда непременно да ходи до всички „кризисни региони“ в България. Достатъчно е като първа стъпка да направи така, че да се промени статуквото на тези „домове”, които са винаги възможно най-далече от нашия поглед и където винаги крием всичко, що е различно, друго и непознато за нас. И да се погрижи да няма повече случаи на хора, които се плашат от думата „дом” и я свързват не с уюта, топлината и сигурността на мястото, където живееш, а със страха, неизвестността и обречеността на някаква институция, където си затворен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар