26 март 2010 г.

Науката и човекът-пърдел

Изминалата седмица може да се опише само като вълнуваща. Малко други такива седмици е имало, които да са изпълнени с толкова много примери за блестяща наука и изтънчена култура.

Чета как Камен Костадинов от ДПС защитавал Ахмед Доган за взетите 1.5 милиона лева. Защо хората се съмняват, че тези пари са заслужени? Ами че Доган е "много добре подготвен по тази тема. Ахмед Доган е почетен член на Водородното дружество и освен това има лаборатория в дома си, общува с учени, постоянно се среща с хора от БАН" (цитатът е взет от тук).

Доколкото успях да разбера Доган е философ по образование. Сега от думите на Костадинов разбирам, че контактите му с други учени, домашната му лаборатория и силно развитият му академичен дух са му помогнали да се преориентира и да стане "идеологът на развитието на енергия от алтернативни източници в България". Не само това, ами благодарение на далновидното си академично съзнание, той е успял да спечели немалката сума от 1.5 милиона лева.

Не се чудете. Не се възмущавайте. Не завиждайте. Историята познава и други такива случаи. Аз например веднага се сещам за един човек, който е със само една година по-млад от дядо ми. Човекът, за когото си мисля, е завършил първо история и литература. После обаче се преориентирал и решил да се занимава с психоанализа. За целта трябвало да завърши обаче първо медицина, което той, явно с все още останали след историята и литературата енергия и ентусиазъм, и направил. Някакси обаче психоанализата в тогавашния си вид не му била по вкуса и той се преориентирал към невробиологията и академичната наука. Тогава тези поприща не били много популярни, заради което се наложило общо взето без много чужда подкрепа сам да утъпква неизвървени пътища. От тази си преориентация той станал известен даже като "идеологът" в неговата сфера, хората го уважавали и спечелил около 1.5 милиона долара. Е, вярно, вече бил на 71 години, а пък и трябвало да си подели тези пари с още двама "играчи" в далаверата, но какво пък.

Е, тази история не ви ли звучи доста близо до тази на Доган - смяна на попрището, научна работа напук на трудностите, печалба на престиж и доста пари?

Има обаче една разлика. И то доста голяма. Доган хич не е любим на повечето здравомислещи хора в България. Не защото има нещо общо с турците, което е не само расистки, а и тъпанарски аргумент, а защото според същите здравомислещи хора той е част от едно доста долно и мръсно статукво, което от десетки години осуетява повечето промени към добро в България. Доган с малко повечко късмет и воля все някога ще го разследват за незаконно придобити средства, сред които може би ще бъдат и тези 1.5 милиона лева. А научните постижения на Доган, които биват хвалени от негови съпартийци, предизвикват в същите здравомислещи хора само насмешка.

В същото време човекът, започнал пътя си от история и литература и преминал към медицина и психоанализа, за да се озове в сферата на невробиологията, в крайна сметка стига през 2000 г. до Стокхолм, където му връчват Нобеловата награда за Физиология или Медицина във връзка с откритията му за молекулярните и клетъчните основи на паметта, а заедно с тази награда и принадлежащите към нея 10 милиона шведски крони (около 1.5 милиона долара). Човекът се казва Ерик Кандел. Аз него бих нарекъл "много добре подготвен" по неговата тема, нищо че не е свързана с най-първоначалното му образование. А Доган не знам как да нарека. Нека поне като изпраща някой от неговите хора да го защитават пред медиите, да си избира хора, които няма да използват аргументи, които да ни разсмиват.

Изминалата седмица ни предлага и разни други вълнуващи изживявания. Например как чалга-певици откриват изложба на Уорхол. Не разбирам много от изкуство. Но пък мога да разбера кога някой е там, където не му е мястото. Няма лошо чалга-певици да се интересуват от изкуство. Всеки е свободен да се интересува от каквото си иска. Но изпадам в едно доста странно чудене, когато разни каки със смазващи всякаква представа за вкус подобия на дрешки са лицата, които представят произведения на изкуството. Както едно време се чудих как може хората да се радват и да превъзнасят по разни предавания, където уж търсят таланти, човека-пърдел, който може да "изпърди" виенския валс на Щраус "На хубавия син Дунав".

А за завършек на седмицата си имаме страстите в Сарая, както доста добре е обобщила Нървъс Шарк. Само се надявам хората да се заглеждат по-малко по мръсното бельо, което се вади на показ в последните няколко дни по вестници и телевизии, а да си направят извода за някои неща, които хем отдавна са наболял проблем, хем много малко хора се осмеляват да ги обсъждат открито (виж тук и тук).

Няма коментари:

Публикуване на коментар