Keep pushing: Вяра, Надежда и Любов

За да не рухнеш, когато животът ти се преобръща с главата надолу, са нужни не само смелост, а и Вяра, Надежда и Любов.

Макар и да е смел до отчаяние, самотният воин, яздещ срещу вятърните мелници, рухва, когато се сблъска с техните непобедими крила.

Мат Майт е човек, чиито живот се променя коренно, когато разбира, че синът му страда от един куп тежки и трудно или изобщо нелечими за момента заболявания като нарушения в развитието, левкодистрофия, мултифокална епилепсия, периферна невропатия, чернодробна фиброза, аутизъм, нарушение на зрението в следствие на дисфункция на мозъчната кора, двигателни нарушения и алакримия.

Кой не би загубил на негово място Вярата си, че има смисъл нещо да бъде направено? 

Мат е доцент в университета на Юта, САЩ. Знае, че синът му е обречен да страда от тези болести до края на тежкия си и най-вероятно кратък живот. Знае, че науката е постигнала много, но за съжаление все още не може да предложи ефикасно лечение за детето му. И че най-вероятно и в следващите години няма да може, тъй като въпреки отличните успехи на медицината и биологията в много сфери, все още има много загадки пред лекари и учени.

Кой не би загубил цялата си Надежда и не би казал - мамка му, какъв е смисълът да правя каквото и да било?

Мат решава обаче, че не само може, а и трябва да бъде направено нещо. Може би не толкова за сина му, защото за него явно вече е доста късно - на малкия Бъртранд науката няма да успее да помогне толкова бързо. Но има толкова много други деца, които тепърва ще бъдат диагностицирани с редки генетични заболявания и ще бъдат осъдени на тежка участ без подходящата помощ. Не може ли да направим нещо за тях, да направим нещо за да променим по някакъв начин бъдещето?

Можем, казва си Мат. Той знае, че бъдещите лекари, биолози, биохимици, физиолози, генетици, биоинформатици и други специалисти, които рано или късно ще успеят да помогнат на децата със съдба подобна на тази на сина му, в момента са все още студенти и докторанти. Знае, че те трябва да бъдат подкрепени, защото те са тези, които рано или късно ще постигнат важни открития.

Кой би бил способен на Любов към чужди хора, към непознатото бъдеще, което няма нищо общо със собственото ти дете?

Мат стартира чрез интернет сайта и блоговете си, както и чрез други кампании, организацията на финансова и всякаква друга подкрепа за студенти и докторанти, които работят в областта на редките генетични заболявания. 

Тъй като той самият работи в академичната област и е ръководител на научните тези на студенти и докторанти, създава кратко илюстрирано ръководство за това как и с каква нагласа би трябвало да се работи върху една докторантура. То е свободно достъпно в интернет, но може и да бъде закупено. Приходите отиват за спосонсорирането на научната работа върху редките генетични заболявания.

Една част от това ръководство е просто гениално:

(следващите картинки и текст са собственост на Matt Might, част са от The illustrated guide to a PhD и са взети от тази страница. Блогът, където той описва развитието на сина си е тук.)

Every fall, I explain to a fresh batch of Ph.D. students what a Ph.D. is.

It's hard to describe it in words.

So, I use pictures.

Read below for the illustrated guide to a Ph.D.

Imagine a circle that contains all of human knowledge:

By the time you finish elementary school, you know a little:

 

By the time you finish high school, you know a bit more: 

With a bachelor's degree, you gain a specialty:

A master's degree deepens that specialty:

Reading research papers takes you to the edge of human knowledge:

Once you're at the boundary, you focus:

You push at the boundary for a few years:

Until one day, the boundary gives way:

And, that dent you've made is called a Ph.D.:

 

Of course, the world looks different to you now:

So, don't forget the bigger picture:

 Keep pushing.

Напред! Науката е грънци!

Днес е 15-ти септември, а едни от най-ярките ми спомени във връзка с този ден са суматохата покрай букетите за "госпожите", лисването на канче с вода по стълбите и песента "Върви, народе възродени" в чест на започващата учебна година. Дали защото съм от Пловдив, където почти всички пеят "Напред! Науката е слънцИ" или защото като си на шест-седемгодишна възраст доста често ставаш жертва на подли слухови илюзии (например: Трендафил Канемски и Рамбо Силек), тогава ми се струваше доста логично и същевременно забавно да пея заедно с другите начумерени второкласници "Напред! Науката е грънци!", вместо "... Науката е слънце!". Разбира се, имаше и други също толкова остроумни импровизации в контекста на същата песен, които бяха популярни, например "Науката е слънце, която във ушите грей", вместо "във душите", но грънците определено бяха част от моя любим петнадесетосептемврийски репертоар.

Сега разбирам, че явно началото на една учебна година и науката могат да бъдат забавни и по друг начин.

По време на откриването на учебната година в Тракийския университет президентът г-н Първанов е заявил "Категорично не приемам виждането, съгласно което на науката и образованието да се гледа като на някаква тежест, като бреме за бюджета и средствата за висше образование обикновено са на остатъчен принцип" (цитат от тук). Дотук още не е много ясно кое е смешното, ще каже някой. Е, истински забавното идва на следващия ден, когато се появява новината, че бившата министърка г-жа Емилия Масларова ще бъде доцент в същия университет. Викам си - ето сега вече науката наистина се превърна в "бреме за бюджета и средствата за висше образование", но пък после се поуспокоих, мислейки си, че може би е станала някаква грешка. Г-жа Масларова в момента е обвинена в длъжностно присвояване в особено големи размери, така че сигурно университетът не би рискувал да навреди на репутацията си или на каквото друго ценно нещо там му е останало... Но не би: "Масларова няма присъда и може да заеме доцентското място" е обяснението от университета. Спете спокойно, деца.

Алексей Петров не беше ли и той доцент в университет? И ако не се лъжа, той също в момента все още е само обвинен и няма присъда? Ако е така, значи той теоретично също може да продължи да изнася лекции. Колко му е да бъде уредена една видео-конферентна връза от ареста.

Но нека не бъдем късопаметни и да погледнем и назад: науката в България се радва и на други "блестящи" интервенции, които тепърва ще носят богати плодове. Една от тях е например създаването на Пернишкия унивеситет, което беше подкрепено както от президента, така и от премиера, но не и от разумни доводи. Освен това българските ученици, спечелили куп медали от тазгодишните международни олимпиади по информатика, физика, химия и биология бяха наградени с грамоти. А да имаш грамота е гот и е престиж, така че нека да не се оплакват. Освен това двама са получили лаптопи, а останалите - фотоапарат. Ще си щракат снимки и после ще ги гледат всички заедно на лаптопите на двамата. Вярно, да си първи или втори в света по информатика не е като да си гасил пожари край Москва, така че и дума не може да става някой от тях да получи парична награда, стипендия или нещо подобно - все пак нека не превръщаме развитието на науката в бреме за бюджета... 

Ако трябва да бъда сериозен, съм доста далече от мисълта, че България в момента би могла да инвестира кой-знае колко много в наука или образование. Както се видя, пари май няма за почти нищо, а и като гледам икономическия устрем, с който свистим по непостроените писти на Формула 1, ще трябва да отложим Нобеловите награди с някоя и друга година. Има обаче немалко възможности науката и интересът към нея да бъдат подпомогнати с минимални средства на различни нива - като се започне от най-малките бъдещи учени и интелектуалци и се стигне до тези, на които им предстои да решат накъде да поеме животът им (виж например кратката информация, която съм давал преди за детския университет и проекта "Brückenschlagen"). Но защо да се прави всичко толкова сложно, като човек може да спокойно да открива учебни години, да реже ленти и да вика "Напред!" и там каквото друго му дойде?..

"Тия мангали"

Социалният проблем с "нежелаещия да се интегрира" ромски етнос разбуни отново духовете както в Западна Европа, така и в България, най-вече покрай акциите на Саркози, насочени срещу незаконните ромски лагери, от където извират постоянно престъпност, зарази, наркотици, проститутки, плъхове, чума, терористи, високи цени на бензина, закъсняващ градски транспорт, лошо време, ниски заплати и общо взето всичко, което е кофти в обществото и за което трябва спешно да се намерят виновни.

Всъщност това е отдавна наболял проблем в доста държави, по който често се изказват доста пламенни и радикални мнения, но за съжаление предложените разумни решения и направените смислени неща остават изключително малко.

Интересното е, че в Германия съществува подобен проблем не с ромите, а най-вече с много от имигрантите, идващи от Азия и Африка, особено с тези от тях, които са мюсюлмани. Наскоро Тило Сарацин, който е в управителния съвет на Немската Национална Банка, нашумя с изказванията си, в които твърдеше, че мнозинството от имигрантите не само не искат, а и не могат да се интегрират в немското общество. В съвсем наскоро публикуваната му книга "Deutschland schafft sich ab" могат да бъдат прочетени тези като:

- притокът на мюсюлмани-имигранти в Германия е неконтролируем;

- тъй като те не се интегрират и не се грижат за образованието си, в Германия ще има все повече хора от долната класа и населението на Германия все повече ще затъпява, а и поради ниската раждаемост на останалата част от населението, Германия все повече ще намалява откъм жители;

- разбира се, паралелно с това все повече ще се увеличават гетата на имигрантите и все по-големи суми за социални помощи ще бъдат плащани.

Това да ви прилича на нечии български приказки? На мен лично силно ми напомня на прокламациите и лозунгите на разните патриоти и партии, които използват проблема с ромското население в България, за да съберат някой и друг отчаян глас за следващите избори.

Да, проблем с настоящето положение на ромското население има. Но това определено не е проблем само на ромите.

Да, всеки, който не спазва закона, трябва да си понесе последствията - независимо дали е ром или не. Но в момента сме доста далече от това законът да бъде спазван и прилаган стриктно, а честните труд и инициатива да бъдат не само изцяло възможни, а и заслужено възнаграждавани. Така че да се твърди, че ако го няма ромското население ще ни се решат автоматично всички проблеми, ще сме богати и уредени и ще пръцкаме теменужки и рози, е меко казано необмислено.

Доста далече сме и от мисълта, че ромите могат евентуално да поискат да се интегрират. За нас те непременно искат да се търкалят в кал и мръсотия, без изключение, и това не може никога да се промени. Тази нагласа е забележително устойчива на всякакви разумни аргументи. Всъщност, тя е най-доброто оръжие срещу вътрешноличностни конфликти като например "Трябва ли да бъда сега любезен с тоя циганин?" или "Трябва ли да взема на работа тоя циганин или да чакам да се появи някой българин?", тъй като в момента, когато човек си каже "Абе мани ги бе, това са долни мангали, от тях човек не става, няма смисъл да се опитваш да им помогнеш", от раменете ти пада всякаква отговорност и ти си свободен да се държиш с тези хора както си поискаш.

Тъжното е, че тази фундаментално погрешна нагласа се среща често в думите на българи, които учат и работят в Западна Европа и Америка и които би трябвало да са се научили ако не на друго, то поне на уважение към други етноси. Те говорят понякога за "тия мангали". Под "тия мангали" те не разбират само роми, а изобщо всички хора с по-тъмен цвят на кожата или по-други черти на лицето. В "мангали" влагат същата доза презрение, независимо дали става дума за турци, индийци, роми, иранци или пакистанци. На тях "тия мангали" им са гадни, щото имат мазни коси, миришат на кус-кус или дюнер и ходят в джамия. Същевременно много от същите тези българи, презиращи "тия мангали", мятат гюбеци на "мангалска" музика, наливат се до припадък с алкохол, щом попаднат на купон, в последствие на което миришат на нещо много по-лошо от кус-кус или дюнер, а на българските църковни служби на Великден отиват, за да обменят нови клюки и да се разберат в коя кръчма ще ходят да пият когато тоя досаден свещени спре да пее тая досадна литургия. Това неоправдано високомерие към "тия мангали", този въздух под налягане, са представителни за доста голяма част от хора в България и са може би донякъде причината за неподдаващата се на разумни доводи нагласа, че промяна в живота на ромското население в България не може да има, "щото те са тъпи и не щът".

А когато не само не създаваш условия за промяна (например среда, стимулираща спазване на законите и социалния ред), а и си твърдо убеден, че другите не искат тази промяна, е изключително трудно да стигнеш до градивно решение на проблема.

Акция "Моралните"

Депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание Геновева Алексиева в качеството си на доктор офталмолог е била в журито на конкурс за доценти, сред участниците в който била и дъщеря й. Момичето успява да се класира на едно от общо трите обявени за заемане места, за които кандидатстват десет души. Гласувалата за дъщеря си Алексиева не намира нищо нередно в това и смята, че оповестяването на този факт цели да “очерни и окаля ГЕРБ и нея като депутат“. Не било нужно освен това да си направи самоотвод от журито, тъй като за нея законът е над морала. (цитат от mediapool.bg) 

Моралът явно не се радва на особен интерес от страна на г-жа Алексиева. За сметка на закона, на който тя обръща особено внимание. 

Преди доста години психологът Лоурънс Колберг постулира теория за стадиите на морално развитие. Силно, ама наистина много силно, съкратената версия на тази теория твърди, че при човека моралът се развива в определна последователност и преминава през определени стадии. Тази последователност е една и съща при всеки един човек. Но не всеки човек достига последното, най-високо ниво на морално развитие. 

Двете най-ниски нива на развитие са белязани от мотиви на "подчинение" и личен интерес. Водещите въпроси за индивида на тези нива са "Как мога да избегна наказанието?" и "Какво печеля от това?". 

Преминавайки през следващите нива, индивидът достига ниво четири, където моралът се изразява грубо казано в абсолютно спазване на законите, каквото и да става. 

Последните нива на морално развитие са по-абстрактни. Една от идеите там е, че законите не биват следвани сляпо и фанатично, а биват спазвани, защото и ако това наистина е разумно и от полза на всички хора. 

Когато преди известен брой години слушах лекцията по психология на развитието, засягаща трудовете на Колберг, въобще не съм си и помислял, че една българска депутатка и лекарка ще достави на света толкова нагледно доказателство за твърденията на Колберг, че не всички хора достигат до последните нива на морално развитие, а остават да се люшкат някъде между "избягване на наказание/личен интерес" и "сляпо спазване на закона".

Нееевадааа

Чувствате се сами?..

Чувствате се неоценени, а може би и несправедливо пренебрегнати?..

Не се отказвайте, не се колебайте, не чакайте - елате при нас! Ние ще ви оценим както трябва!

Горе-долу така си представям рекламния клип на новия университет в Перник, който започва да приема от този семестър студенти директно без изпит и ще опрощава част от семестриалната такса дори и на студенти, които имат годишен успех "добър (4)". Тези щедри отстъпки от една страна са разбираеми - все пак университетът е нов, трябва тепърва да набере популярност, трябва да се рекламира и по някакъв друг начин освен чрез готовността си да раздава допълнителни стипендии на магистри, ако те "мотивират убедително своето искане", както се твърди на интернет-страницата. От друга страна, разбирам и защо Къци едно време подскачаше енергично по сцената и обещаваше на хората, че ако извикат достатъчно силно "Нееевадааа", ще излязат отпред да играят и пИчелят.

Правителството и президентът подкрепиха категорично инициативата за създаване на университета в Перник. Не че има нещо лошо - напротив, частната инициатива е чудесно нещо. Когато държавата я подкрепя, е още по-добре.

Само че не съм останал с впечатлението, че в останалите повече от 50 университета в страната професорите се замерят с пари и нобелови награди по коридорите, а студентите се блъскат да влязат в аудиториите. Т.е., положението там е далече от задоволителното и затова се питам как държавната подкрепа за откриването на още един университет ще оправи положението в останалите 50.

В същото време се твърди, че зад пернишкия университет стоят фирми-офшорки на Каймановите и Вирджинските острови. Като вземем предвид и факта, че създаването на университета, този нов Балкански образователен център, беше доста пришпорено, за да стане действителност преди да бъде приет законът, който трябваше да прекрати практиката един човек да преподава на 38 места едновременно за сметка на качеството на преподаването, идеята за честна конкуренция съвсем избледнява. 

Като допълнение към тези повдигащи духа новини Божидар Димитров ни учи, че думичката "шибан" в българския език не е "чак толкова обидна", защото означавала "човек, който е брулен или набрулен, бит с пръчки". А Цецка Цачева се застъпва за него, като казва, че думичката "шибан", произнесена пред медиите, е "една емоционално изпусната реплика. Не може да бъде повод за искане на оставката". Изпуснал си нервите човекът, какво толкова. 

Знайно защо, това ми напомня как преди известно време хората на Доган разправяха, че той, философът, имал лаборатория вкъщи и постоянно контактувал с академици, та затова разбирал толкова от хидрология и бил заслужил напълно хонорара си от 1,5 милиона лева за консултация по  проекта "Цанков камък". 

Чудя се само, може ли когато някой се опитва да замаже положението, поне да не се опитва да ни взима за идиоти?

Акция "Шибаняците"

Шибан народ.
Шибани колеги.

Тези два израза бяха произнесени от Божидар Димитров преди няколко дни и мигновено се превърнаха в едни от най-често цитираните от медиите и обсъжданите по блоговете изказвания. Като цяло (почти) всички заявиха, че Б.Д. е преминал границата на доброто възпитание.

Б.Д. обаче не се дава лесно: казва, че думата "шибан" няма пейоративно значение и затова няма нужда да се извинява. Пък сигурно ще да е прав. А "майка му стара" от устата на министър по време на интервю за медия сигурно има копулативно значение. Тъй като същият министър се беше заел да бори отрицателния прираст на населението, този израз сигурно също би трябвало да бъде приет с обществено одобрение.


Не че сме цъфнали, та вързали. Докато Азис си развява гъза по билбордове, а Андреа си търкаля дините по плажа в ефирно време, културата на доста хора слиза до ниво, на което изрази като "шибани" и "майка му стара" са ежедневие и имат задължително присъствие във всяко трето изречение (при някои хора и във всяко второ, тъй като не могат да свържат повече от две смислени изречения). Така че не бива да се учудваме.

Б.Д. не иска да се извинява и смята, че той не е сбъркал никъде. Б.Д. е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина.

Аз смятам, че един министър трябва да се държи подобаващо, дори и когато държавата му е залята от простотия. Аз съм българин в чужбина и смятам, че Б.Д. е министър не само без портфейл, а явно и без подходящото възпитание и поведение за един министър.

Не че и всичките ни политици и министри са цъфнали, та вързали. Но това оправдание ли е?

Преди известно време бившият вече президент на Германия направи изявление, което предизвика ожесточена критика. Той прие яростната атака на политици и журналисти, които го обвиниха, че е застъпник на военни действия в защита на немските икономически интереси, като несправедлива и подаде оставка. Двата случая не могат да се сравняват, но съм изкушен въпреки това да направя една малка съпоставка: Б.Д. направи изявление, което предизвика ожесточена критика. Той прие яростната атака на журналисти и блогъри, които го обвиниха, че е наговорил доста просташки и вулгарни неща по време на интервю, като несправедлива и им каза, че няма да им се извинява. Чудесно, нали?

   

За алкохола с любов и научен подход

Отдавна съм се убедил, че алкохолът притежава чудната тенденция да бъде консумиран от някои хора доста често с и по време на шопска салата, чалга, мач и сезона на дините. По отношение на това ми убеждение не вярвам скоро да настъпи момент, в който да може да бъде спрян често наблюдаваният при някои хора и смъртоносен за всяка една себеуважаваща се мозъчна клетка кръговрат "Банските на Андреа => Мастика => Шопска салата => Чалга => Банските на Андреа".

Шегата настрана. Алкохолът определено е неделима част от ежедневието на повечето българи и ако трябва да се съди по приказките им, явно всеки  един от тях разбира много от всичко, свързано с пиене и алкохол. Хвалбите за това кой колко е изпил, колко и къде е повръщал, на какви маси се е качил и как го е боляла главата след това преминават в биене в гърдите на кой дядо му каква ракия е сварил, колко градуса е била тя и колко "яко" било, когато неговите родители му давали като малък да пие бира и вино. Броят на шишетата, които биват изпити при всеки един рожден ден, всяка отпуска, прекарана на морето, или всеки един гледан мач, бива превръщан в сложни аритметически операции, които биха смутили всеки един професор по висша математика. Кое уиски е "по-яко" и коя водка била фалшива е тема, по която повечето българи могат да защитят минимум докторат.

Не влагам (почти) никаква ирония в тези думи. Нито пък упреквам някого за предпочитаниeтo му да консумира алкохол с или без мярка. Всичко е въпрос на свободен избор и всеки трябва да има свободата да избере това, което смята за правилно/вкусно/"яко".

Нещото, което обаче не мога да проумея, е как знанията на българина за алкохола изведнъж секват, когато се окаже, че някой има наистина проблем с прекомерната консумация на алкохол. Същите тези хора, които доскоро са обяснявали колко е яко да се натряскаш в някоя квартална кръчма или в някоя дискотека на Слънчев бряг, казват, че  алкохоликът е непрокопсаник, който за нищо не става, който не може да бъде спасен и който сам си е виновен за това докъде се е докарал. Същевременно явно някои от тях са убедени, че ако нещо може да помогне на един алкохолик, то това нещо определено ще се продава по пощата от фирма с името "Спортен риболовец".

Не, това не е сценарий на фантастична комедия, а реалност. Капките против алкохолизъм все още се продават и пращат по пощата: за това колкото интересно, толкова и стъписващо с наглостта си явление в сферата на българското здравеопазване писах вече, като казах, че доводите, изразени на сайта на тази "панацея" в полза на капките като лек за "всякакви зависимости", са повече от абсурдни. Първо, те въобще не са регистрирани като лекарство, а като хранителна добавка; въобще не са тествани от никоя реномирана лаборатория или клиника за "лечебното" си свойство, а в същото време биват рекламирани като метод за "освобождаването от всякакви зависимости – например алкохолизъм, тютюнопушене, пристрастеност към леките дроги, както и всякакви други пороци". Ако тези доводи, както и фактът, че фирма с името "Спортен риболовец ЕООД - Божидар Тодоров Тодоров" рекламира лекарство за алкохолна и всякаква друга зависимост по интернет, продава го и го изпраща по пощата, не стигат за да повдигнат съмнения за етичното и законно основание на тези начинания, може би ще помогне документът, който е качен на сайта на капките и който представлява уж "удостоверение от РИОКОЗ". Единственото, което доказва този документ, е че фирмата е известила РИОКОЗ за намерението си да пусне продукта на пазара като "хранителна добавка за спомагане при абстинентни прояви и подобряване функциите на черния дроб". Най-интересното е, че според същия документ това пускане на пазара става за първи път на 01.06.2010г. Или аз не мога да смятам, или това е чиста лъжа: за пълните абсурди на това "лечение" на алкохолизма съм писал още на 19.03.2010г.

Явно всеки ден се намират отчаяни хора, които търсят бързо и ефикасно лечение на алкохолизма или някаква друга зависимост. Колкото и да не ми се иска, ще ги разочаровам, като им кажа, че "бързо и ефикасно лечение" на зависимост няма. Колкото и да не ми се иска, няма и да коментирам състоянието на българското здравеопазване, което до голяма степен също носи вина за това доста хора да нямат вече доверие на лекарите и да разчитат на капки, изпратени срещу немалка сума по пощата, да излекуват тяхната или тази на близките им зависимост.

Още в миналата публикация споменах, че

"Дори и да се излекува физическата, остава психическата зависимост, която кара хората дори и години след последната чаша, цигара, спринцовка или линия да изпитват желание да посегнат отново към тях. На психическата зависимост съответстват определени промени в мозъчната дейност (а понякога и в мозъчната структура)..."

Тъкмо към това или към подобни изказвания доста хора биха се отнесли с недоверие. Същите тези хора биха казали също така: "Медицината и науката така или иначе не могат да направят нищо срещу зависимостта. От колко години я изследват и още нищо не са открили. Дай да пробвам едни капки по пощата".

Да, науката все още не е открила "лек" срещу зависимостта. Причините са две: първо, зависимостта е прекалено сложно заболяване, за да може да бъде открито едно-единствено лекарство, което да  я "излекува" автоматично; второ, науката напредва, но тя в крайна сметка се занимава не с реклами, показващи глуповати блондинки, които разнасят бански с цвят на диня по плажа, а именно с научна работа, която сама по себе си изисква много време, търпение и преглъщане на безброй неуспехи преди да се стигне до истинския пробив.

Иска ми се да дам на хората, които са имали търпението да изчетат текста до това място, поне малка представа за тези две неща - как зависимостта е заболяване, което със своята сложност може да занимава, радва и/или обезкуражава едновременно молекулярни биолози, биохимици, физиолози, анатоми, биоинформатици, фармаколози, психолози и лекари, и как групи именно от същите изброени научни сфери работят и постигат заедно напредък в разбирането на зависимостта. На тази тема човек може да пише с дни и пак няма да му стигне времето, затова ще се опитам да дам само бегла представа за многобройните аспекти на зависимостта и нивата, на които тя бива изследвана.

Едни от по-достъпните аспекти за изследване на зависимостта представляват поведението и когницията. Там болестта се изразява най-явно и може да бъде сравнително лесно описана и свързана с конструкти като патологична промяна в процесите на мотивацията и заучаването на определени видове свързани с консумирането на веществото поведение; автоматизирани психически/поведенчески/психофизиологични реакции, асоциирани с условни стимули; импулсивност; намалени изпълнителни функции като например способността за налагане на контрол върху нежелано поведение; когнитивни изкривявания и т.н.

Всички тези конструкти и явления на човешкото поведение и психика могат да бъдат проследени и изследвани и на биологично ниво. С помощта на визуализиращи методи като функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР, functional magnetic resonance imaging, fMRI), позитронно-емисионна томография (ПЕТ, positron emission tomography, PET), магнетоенцефалография (МЕГ, magnetoencephalography, MEG), електроенцефалография (ЕЕГ, electroencephalography, EEG), fNIRS (functional near-infrared spectroscopy) и др., които измерват невробиологичните процеси, протичащи в определени части на мозъка, може да бъде получена информация за локализацията и времевата характеристика на нарушените мозъчни процеси при зависимостта, както и за връзката им с патологичните аспекти на поведението и когницията. Някои от тези методи позволяват също така и да бъдат конструирани модели кои части от мозъка са особено силно свързани помежду си в здравия и в патологично променения човешки мозък, в каква посока протичат взаимодействията между тези части на мозъка и т.н.

Тези неинвазивни методи имат предимството, че позволяват зависимите пациенти да бъдат изследвани без да се налага някой наистина да отваря черепа им, за да види "какво става в мозъка". Ако човек слезе едно ниво по-надолу, ще намери най-вече невробиолозите, анатомите и физиолозите, които работят с инвазивни, неврохирургични методи - разбира се, почти във всички случаи върху животни (плъхове, мишки, маймуни и т.н.). Създавайки модели на зависимост в опитните животни и манипулирайки определени части от тяхната мозъчна активност и/или структура, науката постига невероятен напредък в разбирането на това как, къде и защо зависимостта "прониква" в човешкия мозък, който в много отношения прилича на този на повечето бозайници. Същевременно тези познания биват използвани например от биоинформатици, които построяват модели за това как групи от неврони работят както отделно, така и помежду си, за да въздействат върху поведението и мотивацията в здравия или в зависимия мозък.

Още по-"надълбоко" в човешкия мозък се ровят други лаборатори, които се стремят да разберат основите на зависимостта на клетъчно ниво: как се променя структурата на невроните, кои връзки между кои неврони биват особено силно стимулирани или подтискани след хронична консумация на психоактивни вещества, как в следствие на това някои от тях могат много по-лесно или по-трудно да бъдат възбудени и т.н.

Учените, работещи на молекулярно ниво, имат не по-малко сложна задача. Тяхната цел е да установят какви промени настъпват в някои изключително важни молекулярни частици в клетката след еднократната или продължителна употреба на психотропни вещества. Може би най-впечатляващият пример за това до какви измерения може да достигне науката в опита си да разбере зависимостта е работата на една научна група, която наскоро показа, че дори хистоните - малките протеини, които служат като "ролки", върху които бива "навита" нашата ДНК, за да може да бъде събрана в малкото място, което е на разположение в клетъчното ядро - биват променени след хронична употреба на кокаин. Това се отразява в крайна сметка на транскрипцията и на производството на протеини, което пък допринася за промени на клетъчно ниво. Подобни открития бяха направени в последно време и от други групи, показващи, че промени на генетично ниво позволяват на психоактивните вещества да предизвикат увеличаване или намаляване на определени видове дейност в определени видове клетки.

Всяка една от тези области на науката има уникален принос към постигнатия до момента напредък в разбирането на механизмите на зависимостта. Истинското предизвикателство е да се сглобят отделните парченца от мозайката, за да се получи цялостна картина. Хубавата новина е, че вече има стъпки в тази посока: има нови изследвания, които демонстрират, че определени варианти на отделни гени са свързани например с различна функция на отделни видове протеини, което пък води до отклонение от приетата за "нормална" активност в определени мозъчни структури, което пък от своя страна при някои хора се проявява като разлика в поведението и когницията в сравнение с други хора.

Други предизвикателства пред развитието на науката и медицината в областта на зависимостите са разбира се нанотехнологиите, които все по-бързо се развиват, и многобройните техники, които предлагат възможност на учените/лекарите да стимулират или подтискат определени мозъчни дейности (писал съм за това тук). Ще спра обаче дотук, надявайки се, че съм успял да дам беглата представа за работата на науката в сферата на зависимостите, която обещах по-горе. Важно е човек да запомни, че - както посочих по-горе - науката не прави нещо, което става бързо (например реклами с Андреа, дини и мастика). Да, в момента повечето лекарства и терапевтични методи за зависимости имат успех, който не винаги се доближава до желаното измерение. И да, в България даже и тези лекарства и терапевтични методи не са толкова лесно достъпни, колкото са в повечето страни в Западна Европа. Но това - да се надяваме - ще се промени след някоя и друга година. А наличните в момента медицински и психотерапевтични лечения на зависимостите в България според мен все още са по-добрият избор пред капки, изпратени по пощата.

В крайна сметка наистина всичко се свежда до избор - ако някой се довери да бъде лекуван с помощта на хранителна добавка на фирма с името "Спортен риболовец", то това е негово лично право. Както и - поне според мен - негова лична грешка.

Снимката за статията е взета от тук: източник

От Франкфурт до Лозана: история за двете библиотеки

Няма нищо по-хубаво от нова книга. Няма нищо по-хубаво от интересна книга. Няма нищо по-хубаво от нова, интересна книга, с която човек да се прибере вкъщи след работа, да се изпъне на дивана, разлиствайки я с едната ръка, а с другата крепейки голяма чаша студено вкусно нещо (кола, бира, сок и т.н.; подлежи на промяна в зависимост от собствените предпочитания...)

Наскоро се натъкнах на нещо, което може да направи едно такова преживяване още по-приятно. Открих на главната улица на квартала ми една малка, достъпна по абсолютно всяко време и отворена за всички, библиотека. Всъщност, на външен вид не представлява нищо особено: прилича на малка витрина, с рамка и полици от дърво, със стъклена врата.

Малка, но много ценна инициатива на местния съвет. Библиотечката не се заключва, така че всеки - да, абсолютно всеки - може по всяко едно време да отиде до нея, да я отвори, да разгледа книгите, които са вътре, и съвсем свободно да вземе тази, която си хареса. Прочита я и я връща, когато намери време и възможност. Ако не я върне, може да занесе вместо нея друга книга. Дори и да я върне, пак може да занесе друга книга, така че да "спонсорира" библиотечката.

Няма пазачи. Няма карти или абонаменти. Не знам откога точно е там библиотечката, но в интернет има статия за нея от септември 2009. Снимката по-горе е от юни 2010. Това прави поне около 9 месеца живот, а по самата библиотечка не видях нито драскотина, нито петънце, да не говорим за надписи от рода на "Само Локо", "Циганите на сапун", "Атака" или някакви други графити, вариращи от скейтърски завъртулки до неграмотно нарисувани наобратно свастики.

Някакви хора доброволно са изявили готовност да се грижат за библиотеката. Да я наглеждат от време на време. Да я позабърсват от праха.

Други хора пък носят книги, които вече са прочели и смятат, че няма да прочетат отново. Две седмици след като минах оттам за първи път, броят на книгите беше нараснал поне двойно. Вярно, доста от книгите не са най-новите или най-вълнуващите, които човек би могъл да си пожелае, но:

1) вкусове всякакви, все на някой може да му харесва да чете John Sandford, докато друг пък по-скоро би си паднал по Han Suyin.

2) намират се даже доста добри неща от време на време:

Един приятел се въодушеви от идеята и планира да организира подобна библиотечка в България. Макар че не съм сигурен доколко тази библиотечка ще може да просъществува сред българските улици, без стъклата да бъдат счупени и надраскани, рамките и полиците да бъдат изкъртени, видиите и другите чаркове да бъдат загубени, а книгите да бъдат откраднати, все пак опитът и ентусиазмът според мен си заслужават. Една такава библиотечка би могла да бъде своеобразен тест за българското общество - доколко то е готово за такова нещо. А дори и то да се провали на този тест... Хм, нали все от някъде трябва да се почне? Успех, приятелю, стискам палци!

Макар и да се осъществяват на различен принцип, от различни хора и с различен замисъл, намерих сходства между идеята за малката библиотечка на централната улица, отворена за всички, и идеята на The Blue Brain Project.

The Blue Brain Project е проект, по който се работи в момента в Brain Mind Institute в Лозана, Швейцария. Целта му е най-простичко казано да постигне възможно най-добра компютърна симулация на мозъка и неговата дейност. Представете си милиардите клетки, от които е изграден човешкият мозък. Всяка от тези клетки изгражда със съседите си химични и/или електрически контакти, в следствие на което възникват трилиони синапси (местата, на които електрохимичната информация в нервната система бива предавана от една на друга нейна клетка). Всяка една клетка има своите протеини, йонни канали и всякакви други малки биологични машинарийки, за да може не само да поддържа себе си жива, но и да участва в комуникацията с нейните съседи. Представете си сега как цялото това неописуемо огромно множество от отделни елементи работи заедно и ще добиете може би една много малка представа за комплексната архитектура и функция на мозъка, на които обаче дължите всяка една от своите собствени функции - като почнете от това, че сте избрали да сложите точно този чифт чорапи днес и стигнете до там, че сте в състояние да пълзите с поглед по екрана пред вас, докато четете тези редове. Именно тази мозайка се опитват да наредят хората от The Blue Brain Project. Събират данни за функцията и характеристиките на отделните парчета от пъзела (гени, протеини, йонни канали, неврони, синапси и т.н.) и ги нареждат в компютърен модел. Целта е да бъде изграден (програмиран, проектиран, симулиран, изберете думата, която ви се струва най-подходяща) модел на една много малка част от кората на мозъка, а по-късно и на цялата кора. С годините това нещо трябва да се придвижи от мозъка на гризача, където се намира в момента, през други бозайници и да стигне до човешкия мозък. Основната идея е да бъде разбран по-добре мозъка в неговата цялост. Същото е и с всеки един пъзел - когато гледаш отделните парченца, всичко ти изглежда странно и не си сигурен, кое къде принадлежи. Събереш ли всички парченца на едно място, ти се изяснява картинката. Един готов, емпирично изпитан компютърен модел на мозъка може да бъде изключително полезен не само като носител на познания за това как са свързани помежду си нервните клетки и как подаден сигнал в единия край на системата води до промяна на активността в цялата система, но и в съвсем практически смисъл: всеки един модел може да бъде напасван спрямо индивидуални параметри, така че да бъдат провеждани симулации, засягащи отделни индивиди. Така би могло например по-лесно да се разбере как и дали определена интервенция (например психофармакологична) би повлияла върху определен човек с неговия индивидуален генотип и неговата нервна система с нейните особености. Т.е., това би било от огромна полза за така наречената персонализирана медицина.

Жаждата за знание и волята да бъде направено нещо, така че от събраното знание да бъде извлечена максимална полза и още възможности за по-нататъшно познание, е според мен общото между малката библиотечка със 100-200 книги във Франкфурт и огромната компютърна библиотека със симулираните нервни клетки, заемащи огромно число терабайтове и ангажиращи безброй процесори в Лозана.

Горещо препоръчвам и краткото филмче за Blue Brain Project, включващо и интервю с ръководителя му Henry Markram.

Bluebrain | Year One from Couple 3 Films on Vimeo.

За мишките и хората: от Масларова до Митьо Крика

Събитията от последните седмици се трупат ли, трупат, а на мен все не ми остава време да ги коментирам. А не бива така, защото сред тях наистина имаше по някой и друг ценен феномен на антикризисната мисъл или апогей на интелекта. Затова ще се опитам да направя кратко обобщение на нещата, които ме впечатлиха, изумиха и/или накараха да си задавам въпроси без да чакам отговори през изминалите (около 3?) седмици.

Разбира се, първо място в тази явно несъзнателно но за сметка на това повсеместно организирана надпревара по умопомрачителни идеи и изказвания грабва г-жа Емилия Масларова, бившата министърка на труда и социалната политика. Макар нейното изказване към края на април да остана някакси недостатъчно забелязано и удостоено с внимание от страна на медиите, в мен то остави дълбоко впечатление. "Един ден да не ядем и със спестените пари да купуваме държавни облигации... Така ще помогнем повече на държавата, отколкото антикризисните мерки, допълни Масларова, като припомни, че по такъв начин е бил изграден на времето градът на голямата социалистическа химия Димитровград." (цитат от mediapool). Брех. Как не сме се сетили. В този дух, запленен от подхвърлените от г-жа Масларова незнайно дали като шега или съвсем сериозно предложения, бързам и аз да се включа в антикризисната програма на България. То се е видяло, че май всеки може и иска да каже по нещо там, защо и аз да не се пробвам. Даже ще предложа нещо от биологичната химия директно на г-жа Масларова, а тя с нейните спомени и явно носталгични чувства за социалистическата химия може да го намери дори и за добро. Предлагам на вниманието на г-жа Масларова следната картинка:

Източник: macroevolution.net

Мишката вдясно е съвсем нормална и здрава. Мишката вляво е генетично променена, в резултат на което тялото ѝ не е в състояние да произвежда хормона лептин, който е един от главните регулатори на чувството за засищане и глад. Лептин бива произвеждан най-вече от клетките на мастната тъкан. Има ли тялото достатъчно енергийни резерви (т.е. човек е хапнал достатъчно и мастната тъкан е солидно запасена), се пристъпва към отделяне на лептин, който достига в крайна сметка хипоталамуса, където чувството за глад бива централно регулирано и в последствие на сигнала лептин - подтиснато. Т.е., гладен си => хапваш кюфтета с пържени картофи => отделяне на лептин от мастната тъкан => лептин действа върху хипоталамуса => вече не си гладен. Нямаш ли достатъчно лептин (както мишката вляво на горната картинка), си вечно гладен. И плюскаш безспир. И дебелееш. Обратно - ако имаш достатъчно лептин, регулираш както трябва количеството храна, което поемаш.

Ето защо предлагам на г-жа Масларова направо да раздава лептин на хората. Няма какво да ги увещава да не ядат. Я някой я е послушал, я не. Давай направо радикално с лептина и не питай. Хората като са наблъскани с лептин до козирката и без това няма да ядат. Така де. Тогава ще има средства и за държавни облигации, и за социалистически заводи, и за всичко.

Няма как да отмина другото събитие, внесло смут в крехката ми душа. Митьо Крика просветли всички мъже какви трябва да бъдат, за да си вземат жена, и всички жени какви мъже трябва да търсят, за да намерят "идеалния". Според него всеки един уважаващ себе си мъж трябва да има голяма кола, щото никой не те бръсне иначе за нищо, да има хубави дрехи, да не е дебел и да има добро телосложение, да бъде с къса коса или гола глава, защото голата глава можела да бъде разглеждана дори като фалически символ, и да има хубава жена, като задължително отделно от жената има и любовница. Цялата житейска философия и пътеводна светлина на Митьо в това отношение може да бъде видяна на тази страница. Тъй като към такива проникновени екзистенциални виждания трудно може да бъде добавено нещо смислено, аз ще замълча. Не смея да кажа нищо, и без това не отговарям на почти никой от критериите за идеалния мъж, така че май не трябва да се обаждам. Единствено ще си позволя да дам моя скромен принос в дискусията за това какъв трябва да бъде българският мъж чрез едно визуално доказателство в полза на тезата на Крика относно това, че голата глава е нещо задължително за истинския мъж. Вижте следната картинка и ми кажете, че Митьо не е прав като казва, че тази гола глава, този фалически символ, трябва да е задължителен атрибут при всеки уважаващ себе си мъж:

Източници: simpsoncrazy.com и justdesktopwallpapers.com

Бях намислил да напиша и коментар по една научна статия за мозъчните механизми на конверзионните психични разстройства (хистерии), но се отказах. Как една научна статия може да намери интерес у читателите след като те са били вече под влиянието на М & M? Заливащите ни иновативни идеи и интелектуални проблясъци от страна на г-жа Масларова и Митьо Крика ще ни държат на всички влажно поне до следващия път. А тогава, ако всички все още не сме преситени с гений и интелект, може и някоя скромна статийка да изкоментираме.

Човешка анатомия в служба на здравната "просвета"

Предполагам, че преди повече или по-малко години някои от вас са седяли в часа по биология и са разлиствали страниците за здравна "просвета", като заедно с "другарчето" си по чин са разглеждали общата анатомия на човека и са се побутвали, кикотели и сочили с пръст голите мъжки и женски тела по страниците на учебника. А на съседната страница или пък на подвързията на същия учебник са драскали прилежно с химикал Judas Priest, Iron Maiden, Metallica или Само Левски.

Започвам текста по този начин, тъй като вече два пъти присъствам на едно доста революционно мероприятие в областта на здравната и биологична "просвета", което според моите впечатления в Германия бива активно посещавано и от доста ученически и студентски групи, водени от своите учителки и учители, курсови ръководители и т.н. А впечатленията ми от това мероприятие определено си заслужават да бъдат описани.

Става дума за Körperwelten (Bodyworlds), творението на Гюнтер фон Хагенс. Изложбата на гениалния, но смятан от някои хора и за прекалено ексцентричен, германец представя истински човешки тела, чията кожа е махната, така че посетителите да имат възможността да се запознаят с най-големите подробности на човешката анатомия. Труповете са на истински хора, които са дали своето съгласие телата им да участват в тази изложба. Самите тела са обработени по специален начин, така че да не се налага съхраняването им във формалин, което прави и излагането им на открито пространство възможно. Геният на Гюнтер фон Хагенс е стигнал дотам, че той придава на всяко едно тяло определена поза и действие. Някои тела например са поставени чрез специални помощни средства във въздуха, сякаш прескачат препятствие. Други свирят на саксофон. Трети си партнират с друго тяло и сформират танцова двойка или практикуват заедно някакъв вид спорт. Всичко това е направено по такъв начин, че мускулите и костите, които играят решаваща роля при въпросните движения и композиции, се откриват в цялата си елегантност пред посетителя.

Но това не е всичко (както казваше едно време човекът от рекламата на WS-Teleshop, продаващ нещо, което комбинира ренде и прахосмукачка в един уред). Доста голяма част от изложбата се занимава и с вътрешните органи и нервната система на човешкото тяло - сърце, бял и черен дроб, мозък, черва, отделителна и репродуктивна система и т.н. Всички органи и части на тялото са прилежно разфасовани и могат да бъдат разгледани както отделно от тялото, така и като елемент от неповторимите "пластинации/пластификации" (както той сам ги нарича) на фон Хагенс. Освен това някои от тях са от хора, страдали приживе от определени заболявания: така човек може да се запознае отблизо с доста неща - от изкуствена тазобедрена става до бял дроб на пушач.

Фантазията на фон Хагенс и желанието му да просвети обществото на всички възможни медицински/биологични теми понякога не се харесват на по-консервативно настроените членове на същото това общество. Редом до сравнително невинните модели като тези, които ви показах по-горе, фон Хагенс показва по време на различните си изложби и обработени тела на бременни жени, орангутан, жираф, дядо Коледа в шейна, носещ опаковани като подаръци малки бебета, ездач и неговия кон и други. Както елените на дядо Коледа, така и конят на ездача и всякакви други животни са задължително също толкова одрани, колкото и човешките тела. Може би най-разделящият общественото мнение на две елемент на изложбата са двойките човешки тела, които са моделирани и събрани в композиция, показваща половия акт с всичките му подробности.

Ако сте чели текста до тук с по-скоро погнуса отколкото интерес, може би вече се питате кому по дяволите са нужни тези неща. Отговорът е много простичък: нужни са на всички нас. Доста хора си нямат ни най-малка представа как функционира тяхното тяло, познанията им за най-релевантните болести, засягащи обществото, са отчайващи, а практическите занимания на учениците по биология често се ограничават до дисекция на жаби. Обща култура, съзнание за крехкостта на човешкото тяло, подтик към по-осъзнат начин на живот и едно определено заслужаващо си преживяване за тези, които са решили да поемат по професионалния път на медици, биолози и други подобни, са само някои от причините, поради които изложбата обикаля света вече в продължение на няколко години и то с огромен успех. А ексцентризмът на Гюнтер фон Хагенс, който между другото е лежал преди доста време по политически причини около 2 години в затворите на Източна Германия, явно е неделима част от чара на изложбата и върви като "бонус" към Körperwelten.

П.С. Снимките са от следните страници:
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6