5 януари 2010 г.

Любопитни факти за общото между психоанализата, язвата и една бактерия

Ето нещо ново и любопитно, на което попаднах наскоро.

Реших да започна публикацията с горното изречение, за да убедя най-вече читателите, които напълно случайно са попаднали тук и тъкмо се канят да се върнат на предишната интернет-страница, все пак да останат и да прочетат публикацията. Известно е, че желанието за преживяване на нещо ново и непознато е доста силна мотивация. В някои от добрите стари поведенчески експерименти мишки и плъхове се отклоняват понякога от тренировката, наложена им от екпериментатора, за да видят какво се крие в другата част на клетката, в която все още не са били. В други изследвания пък маймуни са готови да „работят” (т.е. да натискат бутони, да дърпат ръчки и да извършват други подобни трудоемки и извънредно скучни дейности), за да могат да си осигурят изглед от някакво прозорче към нова, непозната за тях гледка. Т.е. непознатото, любопитното, интересното – каквото и да е то – има голяма притегателна сила.

Любопитното нещо, което прочетох наскоро, е от книгата на Флориан Холсбьор “Биология за душата: моят път към персонализираната медицина”.

Малка вметка: проф. д-р Флориан Холсбьор е директорът на Макс-Планк-Институт за Психиатрия в Мюнхен, Германия, който пък е една от най-престижните институции в областта на психиатрията на територията на Германия; Холсбьор е известен с подхода си на „персонализирана медицина”, т.е. напасване на медикаментозната терапия спрямо генните и всякакви други биологични особености на пациента. Друг факт, с който Холсбьор е известен, е, че беше лекуващият лекар на страдащата от депресия немска футболна звезда Себастиан Дайслер.

В началото на книгата си (стр. 49 на немското издание) Холсбьор разказва за една от грешките на психоанализата. Причината за болестта пептична язва на стомаха дълго време е била търсена от психоанализата (не от психологията, моля да се разграничават двете понятия и науки!) изцяло в психиката на човека. Психоанализата е смятала, че типичният пациент, боледуващ от пептична язва на стомаха, е „погълнал” дълбоко в себе си проблемите си вместо да се изправи лице в лице срещу тях и да ги надвие. В следствие на това и в комбинация с допълнителни стресови фактори може да се стигне според психоанализата до образуването на язва.

Общото между Фройд и язвата: не знам дали Фройд е имал стомашна язва, но ученици на школи, възникнали от развитата от него психоанализа, са се опитали да обяснят по доста странен начин това заболяване.
Снимки: www.wikipedia.org


Един от авторите, които са застъпвали тази психоаналитична хипотеза за язвата, е Ейнджъл Гарма, който пък до голяма степен е бил повлиян от Мелани Клайн. От школата на Мелани Клайн лично аз имам много дълбоки травми (тук психоаналитично настроените между вас сигурно веднага ще ме засекат, че проектирам тези си травми в сегашната публикация). Спомените ми, свързани с Мелани Клайн, произлизат от един от семинарите по психоанализа, който бях задължен да посещавам като част от следването по психология, и където бяха разяснявани някои от твърденията на г-жа Клайн, включително и такива, които надълго и нашироко обясняваха какво точно желае да направи бебето с майчината гърда и как всичко това е свързано с неща като кърмене, екскременти и урина (ще ви спестя гнусните и нямащи нищо общо с нормалната човешка физиология подробности, описващи в каква точно последователност и причинно-следствена връзка бебето действа с и върху „лошата” и „добра” гръд, екскрементите и урината). Изключително тежки и лично според мен неподходящи за наука или психотерапевтичен метод неща, които оставиха дълбок белег в душата ми на учен, работещ с числа, статистика и доказателства.

Прекъсвам краткото лирично отклонение за Мелани Клайн и се връщам на пептичната язва. Разбира се, имало е и други теории за възникването на тази болест, но истинската причина е била открита през 1982г., когато двамата австралийски учени Робин Уорън и Бари Маршъл заявили, че според техни изследвания определен вид бактерия причинява гастрит и язва. Бактерията се казвала Helicobacter pylori, а хипотезата за връзката между тази бактерия от една страна и възникването на гастрит и язва от друга страна не срещнала веднага одобрение. Според Уикипедия Бари Маршъл дори погълнал известно количество вещество, съдържащо колонии на бактерията Helicobacter pylori, извлечени от негов пациент, за да докаже истинността на твърденията си. Разбира се, скоро имал вече гастрит, но за щастие симптомите му изчезнали след около две седмици. Въпреки това той взел антибиотици по настояване на жена си, за да убие останалите в себе си бактерии, тъй като един от симптомите бил лошият дъх.

Днес медицината знае, че пептичната язва на стомаха и гастритът се предизвикват в повечето случаи от Helicobacter pylori и че е нужно антибиотично лечение. Разбира се, психологически стрес, както и някои медикаменти, които атакуват лигавицата на стомаха, също могат да допринесат за развиването на гастрит или язва. Факт е обаче, че психоанализата е била в грешка с твърденията си, че определени преживявания в първите месеци от живота на човек водят до определена психологическа склонност, която комбинирана с нерешени конфликти, причинява орално-дигестивна регресия, част от която е „хапещата” лоша майка, която е интернализирана... и по този начин възниква язвата (цитирам не дословно, а по смисъл от резюмето на една книга). Факт е също така, че през 2005 година Маршъл и Уорън получават Нобеловата награда за физиология или медицина тъкмо заради откритието им относно ролята на Helicobacter pylori при възникването на язвата и гастрита.

Едно нещо искам да подчертая в случай, че текстът е породил определени мисли у вас за моето отношение към психоанализата: не съм фанатичен противник на психоанализата. Смятам, че в определени случаи и при определени пациенти тя може да бъде използвана с добър успех. Наскоро попаднах на интервю с двама български психотерапевти, които казваха как „На Запад хората ходят на психотерапевт. В България – на врачка.”. Вярно е. И е жалко, не трябва да бъде така. Но пък е хубаво, когато човек има желанието и нуждата да отиде на психотерапевт, също така да внимава при какъв психотерапевт отива. Вярно, заради язва или гастрит човек едва ли ще отиде на психотерапевт. Но пък намирам примера с бившите вече позиции на психоанализата относно възникването на тези болести за добра илюстрация на това докъде може да стигне определена терапевтична школа, ако не търси начин да докаже твърденията си с обективни и валидни изследвания. Такива изследвания трудно могат да бъдат приложени при повечето от хипотезите на психоанализата, но това е тема на друга публикация, която може би някой път ще се появи тук.

4 коментара:

  1. искам само да добавя, че явно доста често (поне в миналото, сега не знам) се случва да се пренебрегват физиологичните причини за психически състояния. някъде навремето четох за някакъв доктор, който беше установил на базата на архиви на болници в щатите, че психичните заболявания (или поне диагнози) имали огнища, подобно на инфекциозните. и като имаме предвид как някои инфекции водят до симптоми на психически разстойства, кой знае колко хора са били погрешно слагани в лудница, докато може би антибиотик е можел да им помогне...

    ОтговорИзтриване
  2. Хм, тук малко навлизаме в дискусионно поле, където няколко реда трудно могат да разкрият всички аспекти на темата.

    Да кажем накратко, че всяка една психична болест, всички възприятия, чувства, мисли и т.н. имат своите биологични корелати. Оттук нататък идва и въпросът кое е кокошката и кое е яйцето. Ако се ограничим до полето на психичните разстройства, има безброй доказателства, че всяка една болест има своята физиологична причина. Същевременно е възможно при някои от тези разстройства социални и психологически фактори да си взаимодействат с биологичните такива и да повлияват тяхното развитие (най-най грубо казано gene x environment interaction). За жалост това, което ти споменаваш в началото на коментара, е все още истина и не е само в миналото. Много специалисти (за мое съжаление и не малко психолози, а понякога и лекари) все още отказват да признаят ролята (която е повече от значителна) на биологичните фактори при възникването, развитието и лекуването на психични разстройства.
    Това за огнищата не го разбрах - как така е имало огнища, подобни на инфекциозните?
    А иначе за погрешното третиране на "лудите" - да, съгласен съм. Все пак едно време хората са горели себеподобните си, щото са имали примерно халюцинации и са ги смятали за вещици. Предполагам, че доста шизофреници и разни други пациенти са заминали по този начин на кладата. Сигурно и някои хора я със субдурален хематом, я с менингит са били сред тях.

    ОтговорИзтриване
  3. за огнищата поне доколкото разбрах, става въпрос че ако се картират случаите на определени заболявания, да кажем, шизофрения, изглеждат по области, подобно на заразните болести. E. Fuller Torrey ето този беше автора, не знам колко са му релевантни нещата, явно е критикуван

    ОтговорИзтриване
  4. Не съм специалист в областта на шизофренията, но ако не се лъжа Torrey не е кой знае колко на почит в момента. Хипотезите му за инфекциите като директни причинители на шизофренията май имат някаква стойност най-вече от гледна точка на това, че инфекциите в много ранна възраст могат да се разглеждат като рисков фактор, допринасящ към дисфункционално развитие на нервната система и по този начин до увеличаването на риска човек да се разболее от шизофрения.
    Иначе психоанализата например е твърдяла общо взето, че шизофренията произтича от определен вид възпитание и тип майки. Можеш да си представиш как са се чувствали майките като отговорни за болестта на детето си...

    ОтговорИзтриване