3 януари 2010 г.

Следновогодишно за данъчните, психиатрите и справедливостта

След като малко преди Нова Година разказах някои любопитни истории от света на науката, свързани с алкохола и махмурлука, и ви пожелах да не прекалявате с първото, както и да нямате досег с второто, искам сега да поговоря за данъчните и психиатрите и да ви пожелая през новата 2010 година нещо, свързано със справедливостта.

Предполагам, че повечето от вас са имали по един или друг начин допир с феномена „данъчни”. Независимо дали четете например за Националната Агенция по Приходите (НАП) по блоговете и вестниците, спорите по тази тема на маса (защото поне според моите впечатления масата, на която има задължително мезе и някакво пиене, е едно от любимите места за спорене по теми, от които всеки разбира изключително много), или пък сте имали пряка среща с данъчни служители, сигурно всеки един от вас си е изградил някакво мнение за хората, които работят в данъчната служба. Нерядко това мнение не е от най-добрите. Нерядко тези хора биват обвинявани в корупция и/или липса на компетентност.

Също така предполагам, че повечето от вас имат някакво мнение и за психиатрите. Независимо дали то е изградено на базата на филмите от поредицата за д-р Ханибал Лектър, оформило се е в следствие на лични познанства или пък се заражда спонтанно благодарение на асоциациите, които хората правят при думи като „кушетка” или „шизофрения”, може би доста от вас си представят човек, който е начетен, компетентен, вглъбен в работата си, може би малко странен, но в повечето случаи с морални принципи, които заедно с Хипократовата клетва го насочват към действия, целящи да помогнат на хора с психични проблеми.

Може би представата на някои хора за данъчните и психиатрите се покрива с характеристики като "държавно зло, изтръскващо последните пари на хората" или "д-р Ханибъл Лектър".

Не искам да бъда разбран погрешно – не подкрепям предразсъдъците, нито пък целя да слагам хората в чекмеджета с надписи за съответните категории: „данъчни”, „психиатри”, „магазинерки”, „спасителки на плажа” и т.н. Започнах да описвам данъчните и психиатрите по този начин единствено с целта да подчертая колко изненадан (даже шокиран) бях от една новина, която научих сравнително скоро и която засяга както едни данъчни, така и един психиатър.

Горе-долу по времето, когато в България Яне Янев и Волен Сидеров се замеряха публично с комплименти и джентълменско поведение, се бях срещнал с едни бивши колеги от следването ми, които явно следяха последните свързани с политиката събития в Германия по-зорко от мен. Те ми разказаха за случая, който е повод за тази публикация. По-късно и аз самият попаднах на статии за него в немската преса, чието съдържание ще преразкажа накратко тук.

Годината е 2001, мястото, където се развива действието, е специален отдел във Франкфуртската данъчна служба, който се занимава с разследването на скрити банкови сметки в чужбина. Благодарение на интензивна работа и съдействие с прокуратурата, служителите от този отдел са успели да започнат 60 000 (шестдесет хиляди) дела за укриване на данъци. Хазната на провинция Хесен получава 250 000 000 (двеста и петдесет милиона) евро от платени по-късно данъци. Комерцбанк (Commerzbank) например е задължена да плати данъци, които до този момент не са били платени, и получава освен това глоба от 30 000 000 (тридесет милиона) евро. Точно поради големите си успехи служителите от този отдел са били доста изненадани, когато първоначално отделът им е започнал да получава странни нареждания и разпоредби от началниците си, а след това е бил и отстранен от работата върху случаите, които все още не били обработени. Служителите се оплакали пред началниците си, изразили дори подозрение, че правителството на провинция Хесен цели по-меко отношение към укриващите данъци, за да не би потенциалните бъдещи инвеститори, които биха вложили парите си в провинцията, да се уплашат от множеството съдебни дела. Разбира се, тези обвинения били отхвърлени, а по-нататъшната работа на служителите – възпрепятствена по всеки един възможен начин. Данъчните служители не спрели обаче да протестират, да задават неудобни въпроси и да се опитват да разберат какво и защо се е случило. Някои били преместени на друго работно място. Четирима служители – и тук внимавайте, идва най-важната част от разказа – били пенсионирани, нищо че някои от тях били на по около 36 години. Тези четирима били пенсионирани по болест, като основа на това решение били експертизите, изготвени от един и същи психиатър (двама от тях окачествени като страдащи от параноидно личностово разстройство, а другите двама от разстройство в адаптацията). Към всяка една от диагнозите имало и забележка, че не можело да се очаква подобряване и че не били способни повече на работа.

Годината е 2009. Слава Богу, историята има някакъв що-годе хепи енд. Макар че човек би могъл да иска още повече неща да се бяха случили или да се случат, за да бъде ендът още по-хепи. Четиримата служители, които били пенсионирани, подали жалба и задействали всички възможни законни механизми. В крайна сметка както Камарата на лекарите в провинция Хесен, така и съдът на Хесен постановили, че психиатричните експертизи не са безпристрастни и не отговарят на професионалните изисквания към такъв тип екпертизи. Психиатърът, изготвил експертизите, бил осъден да плати 12 000 (дванадесет хиляди) евро. Очаква се четиримата да получат доста големи компенсации, а съдия от федералния административен съд (една от най-горните инстанции в случаи като този, ако мога да съдя по моите доста скромни юридически познания) се е заел с въпроса дали финансовият министър на провинция Хесен трябва да понесе отговорност за пенсионирането въз основа на погрешни експертизи. Министърът твърди, че не е виждал експертизите, а съдията заявява, че министърът не може да прехвърли отговорността на някой от подчинените си. Анализът на съдията се очаква да бъде публикуван през месец януари, а аз съм силно заинтригуван какво ще бъде по-нататъшното развитие на нещата.

Започнах текста с мнението, което някои хора може би имат за данъчните и психиатрите. Не ми се иска да го завърша с мнението, че надежда няма и че 8 години след началото на цялата тази история други осъдени освен самия психиатър няма да има. Ще ми се да завърша с това, че когато човек е на мнение, че е жертва на несправедливост, трябва да не губи надежда и да не престава да се опитва да възстанови по законен начин справедливостта. В тази връзка и моето пожелание за новата 2010 година: дано всички ние имаме търпение и смелост да се борим за повече справедливост, както са направили тези четирима данъчни, на които стискам силно палци да постигнат това, с което са се захванали. Знам, че пожеланието звучи малко абсурдно и не е като повечето пожелания от типа „щастие, любов и късмет” или пък „пари, коли, жени”, които чуваме покрай Нова Година, но пък е от сърце.

П.С. Доколкото разбрах, единият от служителите дори е отхвърлил направеното му предложение да бъде върнат на държавна работа, което той възприел като „подигравка” след всичко, което се е случило. Браво!

Ето и материалите, които намерих за случая (за съжаление само на немски):

Две статии от „Spiegel”:

http://www.spiegel.de/wirtschaft/soziales/0,1518,661891,00.html
http://www.spiegel.de/wirtschaft/soziales/0,1518,669802,00.html

Два кратки репортажа, единият от “Das Erste”, другият от „hr”:

http://www.youtube.com/watch?v=WRg7V0QeUXg
http://www.youtube.com/watch?v=PWg2JlY6kYc

Няма коментари:

Публикуване на коментар